Освен страхът от неизвестността - как ще е детенцето ми никакъв друг страх не съм изпитвала през цялата бременност 
- Публикувана: 4 окт. 2006, 13:19 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 16:24 ч.
Тема за страха
От самото начало с първата бременност знаех ,че ще се справим с всичко - грижи , отглеждане ,боледуване и т.н
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него.
С тази бременност се чувствам много по-уверена в това отношение, но остават горещите молитви всичко да е добре
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него.
С тази бременност се чувствам много по-уверена в това отношение, но остават горещите молитви всичко да е добре
Страх ме е да. От нейзвестното. В едно съм сигурна, аз лесно не се давам и бързо се уча. Ще се учим двечките с дъщеря ми. Сигурна съм, че и тя ще ме научи на много неща. Страх ме е най много от вмешателството на свекърва ми и свекър ми. Дали ще ги издържа и няма да спретна скандал незнам. От това най- ме е страх. 
щом се страхуваш значи всичко е наред.Според мен,а и според изследванията е съвсем нормално при бременните жени да се страхуват,затова се препоръчва т.н.споделяне на бременността с близки,приятели,лекари,клубове.При нас за съжаление,това е моето впечатление лекаря ти измерва височината на матката ,пуска ти изследвания,чат,пат някой секрет и ехограф и с това неговия ангажимент е изчерпан.Психо фактора,нормалния човешки разговор,подкрепата това са неща на милиони светлинни години от наблюдаващият те лекар/извинявам се на тези който са изключение/.Така че миличка сигурно и док.ще ти каже страха е нормален,трябва да се страхуваш,трябва да те боли-"майка лесно не се става"/колко я мразя тази фраза/защо нещата да са по-лесни,като могат и да са сложни.
Ако това те успокоява и аз се страхувам,какви ли не черни фантазии не минават през главата ми,колко сълзи съм изплакала,,аз лично ти препоръчвам заетост,намери си нещо с което да се занимаваш за да не мислиш за страховете си.Хубаво би било да не само да си пишем но и да се срещаме ние бременните, за да си помагаме взаимно.
Ако това те успокоява и аз се страхувам,какви ли не черни фантазии не минават през главата ми,колко сълзи съм изплакала,,аз лично ти препоръчвам заетост,намери си нещо с което да се занимаваш за да не мислиш за страховете си.Хубаво би било да не само да си пишем но и да се срещаме ние бременните, за да си помагаме взаимно.
Напълно нормално е да се чувстваш така. Всяка жена го е изпитала. Аз също много се страхувах - как ще протече раждането, бебето ще е добре ли, ще му се случи ли нещо лошо, ще е здраво ли, как ще се справя, дали ще съм добра майка.Въпросите не ми излизаха от главата.Постоянно тормизех мъжа ми, а той само - Спокойно бе жена всичко ще е ок. И много ми се смееше.Нормално е, мачйнското чувство се обажда.Леко раждане!Всичко ще мине перфектно и ще имаш здраво и красиво бебе.
Страхувах се, докато бях бременна - от същото. Проблемът беше, че имах твърде много свободно време за размисли. 
Окакто родих съм толкова погълната от мъничето, че само му се радвам и нямам време да се плаша. А и някак ми дава сили и дори да имам проблем, като го погледна само си мисля "Всичко ще бъде наред. Всико ще е идеално!". И най-големия песимист да си, ще се превърнеш в оптимист и няма да се страхуваш. Леко раждане! 
Окакто родих съм толкова погълната от мъничето, че само му се радвам и нямам време да се плаша. А и някак ми дава сили и дори да имам проблем, като го погледна само си мисля "Всичко ще бъде наред. Всико ще е идеално!". И най-големия песимист да си, ще се превърнеш в оптимист и няма да се страхуваш. Леко раждане! От самото начало знаех ,че ще се справим с всичко - грижи , отглеждане ,боледуване и т.н
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него
Страх ме беше от раждането, от болката - родих не много лесно, но почти не си спомням преживяното освен хубавия момент когато си видях бебчето. Страхувам се дали ще се справя като родител, дали ще я възпитам добре, дали не съм прекалено строга, дали няма да я прогоня от себе си, дали в момента не прави някоя сериозна беля както обикновено, дали диша вечер докато спи... Страх ме и ще продължава да ме е страх. Страха е съвсем нормална реакция на съзнанието на родителя - на един отговорен за най-скъпото му същество човек. Въпроса е да не става прекален.
Успех, и знай че ще се справиш.
Успех, и знай че ще се справиш.
Препоръчани теми