Нормално е да имаш такива страхове. След раждането всичко си идва на мястото и влизап в релси 
- Публикувана: 4 окт. 2006, 13:19 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 16:24 ч.
Тема за страха
Всяка майка се страхува, но в 9-я мес. страховете се засилват, не можеш да спиш, бебето постоянно рита и те буди, ходи ти се често до тоалетна, но знаеш, че скоро ще дойде срещата с твоето съкровище и всички страхове се засилват още повече: дали всичко ще е наред с раждането, с него? Имай кураж и вярвай че ще мине добре, леко и безпроблемно раждане. Поне аз така се чувствах. Няма по-голямо щастие от вида на малкото слънчице!!
Аз не се страхувах от раждането ! Смятах че съм една от щастливките на тази земя , на който е било дадено да имат дете.
За кърменето - не знам покрай всички други неща , който ми се случиха някак си не мислех за него и после когато най-после си гушнах слънцето разбрах че да кърмиш е най-естественото нещо на света .
Най-щастливият миг в живота ми беше първата среща с бебка .Гледах в най-големите и сериозни очи на света .След като я взеха от гърдите ми разбрах че я обичам.
Е , сега се страхувам от много неща , но искам да вярвам че ще съм добра майка за детето си.Така трябва да бъде .Моля се да съм.
За кърменето - не знам покрай всички други неща , който ми се случиха някак си не мислех за него и после когато най-после си гушнах слънцето разбрах че да кърмиш е най-естественото нещо на света .
Най-щастливият миг в живота ми беше първата среща с бебка .Гледах в най-големите и сериозни очи на света .След като я взеха от гърдите ми разбрах че я обичам.
Е , сега се страхувам от много неща , но искам да вярвам че ще съм добра майка за детето си.Така трябва да бъде .Моля се да съм.
Докато бях бременна не се страхувах. Бях много развълнувана и чаках с нетърпение новите предизвикателства. Тръпнех в радостно очакване, така да се каже.
Страховете ми се появиха след раждането и колкото по-големи стават децата ми, толкова по-големи са и страховете ми.....за всичко...
Така че, моят съвет е да мислиш само положително, и да не се страхуваш, защото сега са най-хубавите ти мигове-мигове на очакване, на надежда, на жизнерадостни потупквания от вътре... Изживей ги, защото после идва още по-голямата радост и по-голямата отговорност!
От раждането да не ти пука-ако си настроена положително, всичко ще мине гладко и безпроблемно!
Стискам палци и горе главата!
Страховете ми се появиха след раждането и колкото по-големи стават децата ми, толкова по-големи са и страховете ми.....за всичко...
Така че, моят съвет е да мислиш само положително, и да не се страхуваш, защото сега са най-хубавите ти мигове-мигове на очакване, на надежда, на жизнерадостни потупквания от вътре... Изживей ги, защото после идва още по-голямата радост и по-голямата отговорност!
От раждането да не ти пука-ако си настроена положително, всичко ще мине гладко и безпроблемно!
Стискам палци и горе главата!
Не знам дали впоследствие ще се появи, но в момента нямам страх от раждане, гледане, кърмене и изобщо справяне с живота с бебе. Единственото, от което ужасно ме е страх, и това не спирам да си го мисля, е дали детето ще е добре - т.е. от това дали ще има по 10 пръстчета до каквото се сетите. Побърквам се.
,че тя жената вече е родила сигурно!Още не е родила,сега сме на финалната права и страхът се засилва всеки ден...
Имам чувството, че аз съм писала това... И аз се страхувам от всичко това. Не можеш да си представиш последните вечери като съм засънувала едни раждания, едни бебета, болници, лекари....Нямам думи 
Сестра ми казва, ако продължавам така, до края ще изтрещя 
Опитвам се да мисля позитивно и само се моля бебчето да е живо и здраво, със всичко друго, което зависи от мен, ще се справя 
Трябва!!!
Сестра ми казва, ако продължавам така, до края ще изтрещя Опитвам се да мисля позитивно и само се моля бебчето да е живо и здраво, със всичко друго, което зависи от мен, ще се справя Трябва!!!
Когато разбрах че съм бременна само се радвах и от нищо не ме беше страх, но сега когато остана много малко до раждането започна ме хваща голямо шубе 
и не толкова за самото раждане (може би защото ми е за първи път), но повече ме е страх дали всичко ще е наред с бебчо, дали ще е здраво и най-вече започнах много да се шашкам дали аз ще се справя с гледането на бебчо. Така че всички твои страхове са нормална реакция на новата ситуация, но вярвам че висчко ще енаред.
и не толкова за самото раждане (може би защото ми е за първи път), но повече ме е страх дали всичко ще е наред с бебчо, дали ще е здраво и най-вече започнах много да се шашкам дали аз ще се справя с гледането на бебчо. Така че всички твои страхове са нормална реакция на новата ситуация, но вярвам че висчко ще енаред. 
