Тема за страха

  • 2 214
  • 51
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 249
Не съм сигурна дали темата е точно за тук, но за това ще се погрижат модераторите.

Въпросът ми е за страха. Напоследък все по-често се улавям, че се страхувам от това, което ми предстои. Страхът ми стана истински осезаем, откакто оправихме детската стая и наместихме бебешкото легло в нашата спалня. От какво ме е страх ли? От всичко! Страх ме е от раждането, страх ме е дали ще се справя с кърменето, страх ме е от коликите, от пълчищата роднини на изписването, страх ме е дали ще се справя. Но на това се опитвам да гледам като на технически проблеми, които ще израстем за няколко месеца (живот и здраве!)
Все по-често обаче се питам дали ще бъда добра майка за дъщеря си, дали ще успеем да я възпитаме добре, без да прекаляваме, дали ще й осигурим безгрижно детство, топлина, уют, опора... А вас от какво ви е страх?

# 1
  • София
  • Мнения: 978
Разбирам те много добре как се чувастваш. И аз изпитвам ужас от подобни мисли. Знам, че е стествено да се страхуваме и много ми се иска да мога да повярвавам, че ще бъда чудесна майка.

# 2
  • Мнения: 1 427
Страх ме е дали ще се справим с предизвикателството да възпитаме уверен в себе си човек.Страх ме е дали не я глезя прекалено.Страх ме е и от други неща fingerscrossedНормално е.Знаех това още като забременях.

# 3
  • Мнения: 2 220
Никое дете не може да има по-добър човек до себе си от собствената му майка, която го обича. Ние даваме всичко от себе си, но трябва да се примирим, че някои неща не зависят от нас... Детето ни си има собствен характер и темперамент, които трябва да уважаваме. Идеални хора няма и ние като майки също не можем да бъдем идеални. Всичко става с желание...

# 4
  • Мнения: 3 405
От същите неща като теб. Това е нормално за един нормален човек. Споко и мисли позитивно Hug

# 5
  • Мнения: 9 990
Нимче, с първото не ме беше страх от точно това.Беше ме страх от роднинска намеса, но я прекъснах в зародиш.А иначе бях уверена, че ще се справя с бебето много лесно даже.От самото раждане също не ме беше, може би съвсем мъничко от неизвестността какво точно е усещането, болката, но в сюблимният момент това вече не ти е в главицата.
Виж, сега ме е много повече страх, защото знам.Знам, че ме боля много и че ми беше много трудно.Може би сега ще си искам упойка, ще видя.
Но и съм още по-уверена, че с бебето ще се справя .

# 6
  • Мнения: 2 211
Според мен тези страхове са напълно естествени и показват, че си интелигентен и отговорен човек, което означава, че ще бъдеш добър родител. Аз също се притеснявах от какво ли не и сега ми е смешно. Не бой се, в живота винаги има някакви непредвидими ситуации и изпитания. Проблемите затова са проблеми - за да бъдат разрешавани. Мисли позитивно, защото те очаква най - вълнуващото преживяване в живота и огромното щастие да станеш МАЙКА.

# 7
  • Мнения: 1 289
Мен също ме е страх много от същите неща като теб. Shocked  Даже вечер,когато трябва да съм спокойна и да спя си мисля всевъзможни дивотии hahaha  Звучи невероятно,но ме е страх от нероденото ми дете  Sick

# 8
  • Мнения: 3 089
страх ме е дали ще добутам до 36-та г.с., дали бебето ще е здраво, дали и петра ще израсте здраво и щасливо дете, дали ние ще сме здрави, за да им помагаме и да им се радваме. другото ще се нареди.
а за оправянето - ще се оправиш и още как. в един момент ще се чудиш какво си правила, когато не си имала бебе и как си живяла без това малко манипулаторче.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 064
Страх е силно казано, ама и за ги мисля всички тези неща. Кога и как ще родя, после, колкото и да е смешно, дали ще успея да се отърва от данданиите по изписването.  Искам просто да се приберем тримата вкъщи, така си го представям...

Дали ще се справя в началото с бебето, дали ще мога да го кърмя, дали ще го опазя здраво, дали ще го обличам добре, дали ще го възпитам добре, дали ще го запиша в добро училище, умно ли ще е, ще го опазя ли от наркотиците и други "екстри" на цивилизацията, ще бъде ли свободен и достоен човек, ще създаде ли добро семейство... Ей такива неща... В далечна перспектива. Но това е нормално Peace

# 10
  • Мнения: 958
Ним и мен ме е страх само че от първия момент в който разбрах че съм бременна сега започвам да ставам все по сигурна в себе си относно детето
а почва да ме е страх от раждането и болката и дали бебето ще е наред
Явно всяка майка се тревожи мисля че е нормално
би било страно да не се безпокоиш Simple Smile

# 11
  • София
  • Мнения: 7 097
Накрая на бременността от нищо не ме беше страх, напротив - нямах търпение да родя и незнайно защо мислех, че всичко занапред ще е цветя и рози, че трудностите ще свършат с раждането.

# 12
  • Мнения: 242
Страх ме е от това дали всичко е наред с бебо, дали няма да се появи по-рано, страх ме е от раждането, от това как ще се справя с отглеждането му, дали ще мога да му осигуря всичко необходимо и такива неща.... Опитвам се да мисля позитивно и само хубави неща, но обикновенно вечер се появяват страховете ми и понякога спя ужасно и сънувам кошмари  Tired

# 13
  • Мнения: 118
Ами страх ме е, дали детето ще е здраво, как ще се справя, дали всичко ще мине добре - ей от такива неща ме е страх. От болката - ами малко, ама мисля, мисля и си казвам - е като ме боли, ще ме боли ден - два най - много и после ще си имам бебенце.

# 14
  • Мнения: 1 183
Всички имаме едни и същи страхове,това е просто неизбежно,аз също се страхувам от раждане,и дали ще се справя като добра и грижовна мама,но ще стискаме палци и зъби и все някакси ще се справим Peace Успех newsm10

# 15
  • Мнения: 8 917
Освен страхът от неизвестността - как ще е детенцето ми никакъв друг страх не съм изпитвала през цялата бременност Peace

# 16
  • Мнения: 1 117
От самото начало с първата бременност знаех ,че ще се справим с всичко - грижи , отглеждане ,боледуване и т.н
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него.
С тази бременност се чувствам много по-уверена в това отношение, но остават горещите молитви всичко да е добре Simple Smile

# 17
  • София
  • Мнения: 4 423
Страха още не ме е напуснал Confused и не знам докога ще ме държи.
Сега е двоен и за двете кукли

# 18
  • Мнения: 1 517
Същите дивотии си ги мислех и аз. И най-вече дали ще съм добра майка. Споко, всичко ще е наред, просто мисли позитивно! Ти си една нормална бъдеща майка и най-нормално се страхуваш от нормални неща  Grinning
Успех в живота занапред!   bouquet

# 19
От както започнах да усещам бебчо ,всички тези страхоже се въртят и в моята глава , но жсеки страх си има приоритет,за сега наи големият е "дали всичко ще е наред до края".Вярвам в сбе си , знам че когато детето се пояжи ще се спражя но все пак ме е страх.Сигурно е нормално.

# 20
  • Мнения: 27
Страх ме е да. От нейзвестното. В едно съм сигурна, аз лесно не се давам и бързо се уча. Ще се учим двечките с дъщеря ми. Сигурна съм, че и тя ще ме научи на много неща. Страх ме е най много от вмешателството на свекърва ми и свекър ми. Дали ще ги издържа и няма да спретна скандал незнам. От това най- ме е страх. Confused

# 21
  • Мнения: 1 986
  Нормално нещо е страхът....мен най-вече ме е страх дали всичко с бебето е и ще бъде ли наред,отколкото от самото раждане-както беше писала горе една мама-то ще мине и замине,ами после?!?Но,най-важно е позитивното мислене и нагласа PeaceНяма смисъл от истерии и паника Naughty

# 22
  • София
  • Мнения: 177
щом се страхуваш значи всичко е наред.Според мен,а и според изследванията е съвсем нормално при бременните жени да се страхуват,затова се препоръчва т.н.споделяне на бременността с близки,приятели,лекари,клубове.При нас за съжаление,това е моето впечатление лекаря ти измерва височината на матката ,пуска ти изследвания,чат,пат някой секрет и ехограф и с това неговия ангажимент е изчерпан.Психо фактора,нормалния човешки разговор,подкрепата това са неща на милиони светлинни години от наблюдаващият те лекар/извинявам се на тези който са изключение/.Така че миличка сигурно и док.ще ти каже страха е нормален,трябва да се страхуваш,трябва да те боли-"майка лесно не се става"/колко я мразя тази фраза/защо нещата да са по-лесни,като могат и да са сложни.
Ако това те успокоява и аз се страхувам,какви ли не черни фантазии не минават през главата ми,колко сълзи съм изплакала,,аз лично ти препоръчвам заетост,намери си нещо с което да се занимаваш за да не мислиш за страховете си.Хубаво би било да не само да си пишем но и да се срещаме ние бременните, за да си помагаме взаимно.

# 23
  • Мнения: 3 500
Напълно нормално е да се чувстваш така. Всяка жена го е изпитала. Аз също много се страхувах - как ще протече раждането, бебето ще е добре ли, ще му се случи ли нещо лошо, ще е здраво ли, как ще се справя, дали ще съм добра майка.Въпросите не ми излизаха от главата.Постоянно тормизех мъжа ми, а той само - Спокойно бе жена всичко ще е ок. И много ми се смееше.Нормално е, мачйнското чувство се обажда.Леко раждане!Всичко ще мине перфектно и ще имаш здраво и красиво бебе.

# 24
  • Мнения: 6 164
Страхувах се, докато бях бременна - от същото. Проблемът беше, че имах твърде много свободно време за размисли. Laughing Окакто родих съм толкова погълната от мъничето, че само му се радвам и нямам време да се плаша. А и някак ми дава сили и дори да имам проблем, като го погледна само си мисля "Всичко ще бъде наред. Всико ще е идеално!". И най-големия песимист да си, ще се превърнеш в оптимист и няма да се страхуваш. Леко раждане!  bouquet

# 25
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
От самото начало знаех ,че ще се справим с всичко - грижи , отглеждане ,боледуване и т.н
Изпитвах страх от това да не би да се случи нещо с нашия бебчо при раждане или да се окаже ,че нещо не е наред с него
Постоянно сънувах кошмари. Сега съм по-спокойна и самоуверена. Пожелавам ти всички твои страхове да са били неоснователни!  Hug

# 26
  • Торонто
  • Мнения: 837
Страх ме беше единствено дали всичко ще е наред с бебето (здравословно). Нищо друго не ме е плашило и даже интересувало - роднинска намеса, как ще кърмя и т.н.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 199
След 20-тина дни ми предстои раждане. Страх ме е малко, защото ще ми е за първи път. Но това е страх по-скоро от неизвестното. Но най-големия ми страх е дали бебето ще бъде здраво. Нямам никакъв по-голям страх и притеснение от това!

# 28
  • Мнения: 144
Страх ме беше от раждането, от болката - родих не много лесно, но почти не си спомням преживяното освен хубавия момент когато си видях бебчето. Страхувам се дали ще се справя като родител, дали ще я възпитам добре, дали не съм прекалено строга, дали няма да я прогоня от себе си, дали в момента не прави някоя сериозна беля както обикновено, дали диша вечер докато спи... Страх ме и ще продължава да ме е страх. Страха е съвсем нормална реакция на съзнанието на родителя - на един отговорен за най-скъпото му същество човек. Въпроса е да не става прекален.
Успех, и знай че ще се справиш.

# 29
  • Мнения: 2 015
Пуснах същата тема преди да родя, но вярвай ми с раждането всичко си идва на мястото и дните ми минават, като на сън.Мен много ме беше страх, как ще пипам такова малко човече, а от първия ден и дори в болницата съм си го къпала сама.

# 30
  • Мнения: 4 621
Нормално е да имаш такива страхове. След раждането всичко си идва на мястото и влизап в релси Grinning

# 31
  • Мнения: 416
Преди да родя от нищо не беше страх - нито от секцито, нито от това дали ще съм добра майка. Вече ме е страх от много неща и знам, че така ще бъде цял живот.

# 32
  • Мнения: 108
Всяка майка се страхува, но в 9-я мес. страховете се засилват, не можеш да спиш, бебето постоянно рита и те буди, ходи ти се често до тоалетна, но знаеш, че скоро ще дойде срещата с твоето съкровище  и всички страхове се засилват още повече: дали всичко ще е наред с раждането, с него? Имай кураж и вярвай че ще мине добре, леко и безпроблемно раждане. Поне аз така се чувствах. Няма по-голямо щастие от вида на малкото слънчице!!

# 33
  • София - Бургас
  • Мнения: 2 193
Всичко е нормално!
Всяка жена изпитва подобни мисли!

# 34
  • Мнения: 3 092
Аз не се страхувах от раждането ! Смятах че съм една от щастливките на тази земя , на който е било дадено да имат дете.
За кърменето - не знам покрай всички други неща , който ми се случиха някак си не мислех за него и после когато най-после си гушнах слънцето разбрах че да кърмиш е най-естественото нещо на света .
Най-щастливият миг в живота ми беше първата среща с бебка .Гледах в най-големите и сериозни очи на света .След като я взеха от гърдите ми разбрах че я обичам. Cry
Е , сега се страхувам от много неща , но искам да вярвам че ще съм добра майка за детето си.Така трябва да бъде .Моля се да съм. Praynig

# 35
  • Мнения: 8 769
Докато бях бременна не се страхувах. Бях много развълнувана и чаках с нетърпение новите предизвикателства. Тръпнех в радостно очакване, така да се каже.
Страховете ми се появиха след раждането и колкото по-големи стават децата ми, толкова по-големи са и страховете ми.....за всичко...
Така че, моят съвет е да мислиш само положително, и да не се страхуваш, защото сега са най-хубавите ти мигове-мигове на очакване, на надежда, на жизнерадостни потупквания от вътре... Изживей ги, защото после идва още по-голямата радост и по-голямата отговорност!
От раждането да не ти пука-ако си настроена положително, всичко ще мине гладко и безпроблемно!
Стискам палци и горе главата!  bouquet

# 36
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Ми така като гледам в раждането съм преди теб  Grinning така, че ме тресе твоята треска...... страх ме е от много неща, и ако не беше така, нямаше да съм човек. Кураж! Мисля, че всеки е минал по този път. Мисли позитивно.

# 37
  • София
  • Мнения: 1 244
Не знам дали впоследствие ще се появи, но в момента нямам страх от раждане, гледане, кърмене и изобщо справяне с живота с бебе. Единственото, от което ужасно ме е страх, и това не спирам да си го мисля, е дали детето ще е добре - т.е. от това дали ще има по 10 пръстчета до каквото се сетите. Побърквам се.

# 38
  • Мнения: 5 362
Като гледам темата колко е стара.....,се чудя какво да пиша #Crazy ,че тя жената вече е родила сигурно!
tanitadt79 как можа да изровиш такава стара тема?

# 39
  • Мнения: 1 289
Още не е родила,сега сме на финалната права и страхът се засилва всеки ден...

# 40
  • Мнения: 990
Още не е родила,сега сме на финалната права и страхът се засилва всеки ден...
И аз се страхувах и си мисля ,че това е нормално. Все пак раждането и отглеждането на дете са сериозни отговорности. Живота след това се променя в друга посока  и може би се плашим от самата промяна.А страха от това ,дали ще се справиш ,ще го преудолееш . С времето ще ставаш все по-уверена . Желая ти леко раждане   bouquet

# 41
  • Мнения: 983
Имам чувството, че аз съм писала това... И аз се страхувам от всичко това. Не можеш да си представиш последните вечери като съм засънувала едни раждания, едни бебета, болници, лекари....Нямам думи  Tired Сестра ми казва, ако продължавам така, до края ще изтрещя  Crazy Опитвам се да мисля позитивно и само се моля бебчето да е живо и здраво, със всичко друго, което зависи от мен, ще се справя  Rolling Eyes Трябва!!!

# 42
  • Мнения: 1 596
и аз съм така,в трети месец съм,обаче ме е страх от самото раждане.
какво ли ще бъде-нормално,секцио и т.н.
искам детето да е добре и всичко да е свършило.
знам че след това и с кърменето трудно се свиква,ноооо...
обичта била невероятна.

# 43
  • Мнения: 7
Когато разбрах че съм бременна само се радвах и от нищо не ме беше страх, но сега когато остана много малко до раждането започна ме хваща голямо шубе Weary и не толкова за самото раждане (може би защото ми е за първи път), но повече ме е страх дали всичко ще е наред с бебчо, дали ще е здраво и най-вече започнах много да се шашкам дали аз ще се справя с гледането на бебчо. Така че всички твои страхове са нормална реакция на новата ситуация, но вярвам че висчко ще енаред.

# 44
  • София
  • Мнения: 7 102
Всичко ще е наред Peace

# 45
  • София
  • Мнения: 3 883
И мен ме беше страх от същите нещта,но когато гухнах малкото бебче страховете изчезнаха.

# 46
  • Мнения: 3 695
Това, от което се страхуваш, са най-хубавите мигове в Живота ! Изживей ги пълноценно, не задълбавай в самите проблеми и трудности, а мисли позитивно за изхода от тях !

# 47
  • Мнения: 1 555
Никога не съм се страхувала от раждането, макар че аз знам какво преживях! Не съм се страхувала от това дали ще се справя с отглеждането на детето ни, защото още докато бях бременна някак си психиката ми се подготвяше сама за това, логично е да има проблеми то без тях не може, но затова се наричаме родители, за да се опитаме със собствени сили да ги разрешим, дори ми се струва като предизвикателство ! Най-важното е детето да е здраво и да живее в любов, а всичко останало ще си дойде от само себе си ! Трябва да се мисли позитивно, особено когато става въпрос за Твоето Дете !!!! Радвайте се на живота !

# 48
  • София ж.к. Надежда 1
  • Мнения: 708
Мен най-много ме е страх от това да няма проблеми при раждането бебчето.Както и от самото раждане.Всеки ден се моля всичко да бъде наред и в уречения ден да родя леко и срещата с бебчо да бъде най-хубавия миг в живота ми, и разбирасе да разбера че всичко с него или нея е наред.А от раждането на там всичко ще се нареди от самосебеси.Всяка жена е минала по този път   bouquet  bouquet

# 49
  • Мнения: 2 818
Страх ме е дали всичко ще е ок с бебето и дали ще се справя да бъда силна  Rolling Eyes

# 50
  • Мнения: 4 806
този страх е естествен. Страх от неизвестността.
При мен той не изчезна с раждането.
По - скоро се видоизмени.
И си част от живота.
Просто трябва да се научим да живеем с него.
Подсказва ни, кои неща са истински важни в момента за нас.
И това му свойство трябва да се използва.
Но не и да му се даваме да ни обсебва.
Да гълта цялото време и енергия.

# 51
  • Мнения: 1 382
Не е нормално да не се страхува една бъдеща мама преди да роди, дори да е втроро, трето и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт