В момента чета ... 69

  • 48 901
  • 742
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 6 170
Проблемът на Камила Лекберг е, че се впуска в ненужни подробности, които хич не интересуват читателя. Примерно на кого му пука колко литра кафе е изпил главният герой или коя сапунка си е пуснал друг?

# 421
  • Мнения: 2 184
"След това ще мисля дали да продължа с другите книги на Малерман. Кажете ако някоя си струва.

Неотдавна прочетох "Червеното пиано" от Малерман и съм със смесени чувства - от една страна историята е интересна и напрегната, от друга - не ми е любимият жанр - смесица между трилър и мистерия с елементи на фентъзи. Мога да ти я изпратя за прочит ако си харесала автора, но се чудиш заслужава ли си да купуваш точно тази.
Чета "Стопанката на Господ" и не знам какво да кажа - преди няколко страници едно от момичетата в темата сподели една унищожителна критика за книгата и всяка дума си е съвсем обоснована за съжаление. Авторката е написала едно нещо, дето е като нищо - нито е роман, нито е сборник, нищо не е не. Все пак, колкото и странно да е, не е безинтересно и четенето върви бързо. Това, което ме дразни, е, че авторката представя лични свои разсъждения като постулати, едва ли не произлезли от вековната родова памет на българите, което си е доста нахално.

# 422
  • Мнения: 6 431
Балки, точно тези подробности правят историята по-близка до читателя според мен, а и по-реалистична, т.е. по-достоверна. Подобно криминале четох наскоро, пак от шведска авторка - води се "женско", но е по-добро от книгите на Камила според мен. Това, което ми хареса (като изключим необичайния случай), бяха многото подробности, които иначе нямаха общо с основната нишка на историята, но героите стават много по-истински благодарение на тях.

# 423
  • София
  • Мнения: 5 794
Много ми хареса мнението на Deziderata за крими авторите. Толкова силно позицията ми се припокрива с нейната, че чак реших да го напиша Simple Smile

Иначе по темата - започвам "Ангелски данък" - дебютна книга на Ирен Леви. Познавам лично авторката още от детските си години, тя е истинска поетеса по душа, и доста интересен човек. Затова започвам книгата с много вълнение и очаквания. Ще пиша като я прочета отзив за всички, които следят българските автори.

# 424
  • Мнения: 4 683
При Мираками има също описване в подробности. Главните герои обикновено са мъже и много често те разказват в детайли, какво готвят, ядат, слушат. Той често описва внимателно и физически белези на герои (има, например, "фиксация" в ушите), използва и постоянни образи и похвати.

Разбирам подхода на автора за сметка на далеч по-скромното описание на вътрешните емоции, които оставя на читателя да "разчете" или интерпретира. За Мураками е трудно да се каже, че тези подробности правят разказа достоверен, но, признавам, лично за мен те имат успокояващо действие.

# 425
  • Мнения: 4 862
Проблемът на Камила Лекберг е, че се впуска в ненужни подробности, които хич не интересуват читателя. Примерно на кого му пука колко литра кафе е изпил главният герой или коя сапунка си е пуснал друг?

Aбсолютно е така. И диалозите между героите, ах диалозите...
Признавам, че съм чела само Вещицата, а после имах неблагоразумието да се запозная и със Златната клетка. Там вече тотално настъпи развод.

# 426
  • Мнения: X
Не съм чела още нищо от Камила Лекберг, но обичам автори, които описват с подробности. Подробностите правят картината пълна, а и, както някой каза, успокояват. Но и аз самата съм по-детайлен човек, това обяснява някои неща. Мненията за нея са двуполюсни, което ме спира да я започна.
Понеже "Моята орис" ми е на стендбай, започнах "Разказът на прислужницата". Или не съм на такава вълна, или не е моето. Дали пък защото преди нея бях на "Игрите на глада", не знам, но за момента не съм възхитена. Съвсем типична и стандартна антиутопия, с елементите на садизъм, които всъщност връщат в Средновековието и ерата на инквизицията, както и в "Игрите на глада". А уж обичам антиутопии, може би обаче 2 една след друга не е моето.

# 427
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 807
Златната клетка е извън поредицата на Лекберг. Тази и аз не я харесах, а иначе съм фен на авторката.

# 428
  • Мнения: 10 695
Не съм чела още нищо от Камила Лекберг, но обичам автори, които описват с подробности. Подробностите правят картината пълна, а и, както някой каза, успокояват. Но и аз самата съм по-детайлен човек, това обяснява някои неща. Мненията за нея са двуполюсни, което ме спира да я започна.


Да, наистина има нещо такова. Понякога човек има нужда да не е на нокти.
Хем ми се чете криминале, но от друга страна по-скоро Псалмите ще са подходящи за сегашната ситуация.

Пия толкова много кафе, че се почудих да не си причиня нещо. Явно според шведите това нищо не е. Успокоих се. Satisfied И при Юрт и Юси се наливат непрекъснато.

Довърших "Ледената принцеса", започвам "Проповедникът" довечера. Дано няма стрясканици и напрежение.
След дългогодишна любов към Стивън Кинг нервите ми са окончателно литературно раздрънкани. Каквото малко оцеля, Джордж Мартин и Стивън Ериксън окончателно погубиха. Sweat Smile
Но ще прочета "Институтът". И още някаква имаше, с разкази?

Обичам детайли, Мартин е майстор в това отношение. Има ли мистерия за разгадаване- спечелена съм като читател.

# 429
  • София
  • Мнения: 2 204
Но ще прочета "Институтът". И още някаква имаше, с разкази?
"Ако има кръв" е другата по-нова. Четири новели, смес от свръхестествено, страх и човешки истории. Някой беше писал, че се е отегчил от "Животът на Чък". Аз я намирам за чудесна и трогателна. Би ми било приятно да чуя и други мнения.

# 430
  • Мнения: 2 628
На Кинг новелите четох наскоро”Ако има кръв” и четирите са интересни,но тази със заглавието наистина ме държа докрай.

# 431
  • Мнения: 9 001

"Ако има кръв" е другата по-нова. Четири новели, смес от свръхестествено, страх и човешки истории. Някой беше писал, че се е отегчил от "Животът на Чък". Аз я намирам за чудесна и трогателна. Би ми било приятно да чуя и други мнения.

И на мен "Животът на Чък" ми хареса много. Беше по-различна от останалите - едновременно драматична и спокойна, зависи от коя страна се намираш.

# 432
  • София
  • Мнения: 11 894
А аз най-много харесах "Телефонът на господин Хариган" и "Плъх" Simple Smile

Относно определението, което дадох на книгите на Лекберг като чиклит сканди трилъри.. Не мисля ,че е плод на някакво подсъзнателно женомразие. Просто споделих субективното си мнение.
Защо не причислих към нея една Ирса Сигурдардотир? Или Ане Холт? Или трите Карини? Те също са дами.
Разликата е в нивото на писане. При Лекберг то е наистина много софт, да не кажа и под средно.

Относно детайлите. Съгласна съм, че те създават атмосферата. Но се чудя защо някои детайли ме дразнят необяснимо много, а други - не. Например много ме дразнеше един "пуловер", който един от детективите (Бергман или Мьорк)  все забравяше да си вземе  Joy Дразнят ме и топографски подробности като кой по коя точно улица на Осло или Стокхолм е минал Joy
Както и други подобни Wink

# 433
  • София
  • Мнения: 7 379
На мен понякога такива неща са ми интересни. Проверявам в Гугъл улици, сгради, зяпам. И без това няма да ги видя на живо. В Осло има цяла туристическа обиколка, посветена на Хари Хуле - улицата, кръчмата, дето се налива с алкохол Simple Smile ама дали ще доживея да отида някой ден...

# 434
  • София
  • Мнения: 3 943
Аз и преди съм го споделяла: книгите на Камила ми приличат на българските соц кримки, които мама четеше.
Много наивни и плоски. Предполагам самата криминална нишка става и затова се четат много.
А кафето си го пият по много, то е слабичко и не им пречи.

Чета Моята история на Мишел Обама. Много увлекателно разказва живота си, като роман е.

Общи условия

Активация на акаунт