В предната тема писах за "Затворисърце" на Константин Трендафилов - обхваща времето от най-мрачните мутренски години до днешни дни. На мен ми хареса доста и ако си на вълна български автори, пробвай с него.
Благодаря! Непременно ще я потърся.
- Публикувана: 18 март 2021, 11:35 ч.
- Последно мнение: 21 май 2021, 18:00 ч.
В момента чета ... 69
Благодаря! Непременно ще я потърся.
Чета Патриша Хайсмит - Опасен грях, за момента ми е интересна. Нищо нейно не бях чела до момента.
Юрт и Русенфелд си ги харесвам много, изобщо не ми дотягат. Но не съм изчела всички, само 4 от тях.
Завърших "Моята орис".
Юрт и Русенфелд си ги харесвам много, изобщо не ми дотягат. Но не съм изчела всички, само 4 от тях.
Завърших "Моята орис".
Скрит текст:
Иначе си влача Рута Сепетис - Фонтани на мълчанието - малко по малко. Бавно ми върви. Някъде към средата ужасно ми досади и за малко да я оставя, описанията на живота на комуниста ме отегчиха изключително много. Има едно 100-150 страници, които можеха да се скъсят на 20, но така и не съм се научила да чета по диагонал, това ми е грешка. Ако не беше тази досада щеше да бъде твърде петица в моята класация. Явно за авторката премеждията на комуниста са изглеждали интересни, през призмата на 45-те години в България за мен е изключително наивно вярването на героя. На нас това ни е познато и може би затова ми дойде отегчително, за някои, неживял в такъв строй, би било сигурно интересно!
Наистина тъжна съдба, но авторката е прекалила и с вживяването на главната героиня и жертвите й в името на децата. Изобличава този начин на живот и всъщност се опитва да внуши, че всяка майка трябва да мисли и за себе си. Би било полезно и би довело до размисли у жени, които са поели пътя на пълна отдаденост на децата си. Във всеки един момент показва изборите, които е можела да направи и как нейната орис всъщност е в някаква степен последователност от лично взети решения, които обаче по някакъв начин са импринтирани в една част от жените в тези общности. И въпреки всичко оптимистична, показва, че изход има, стига да се осмелиш!
Наистина тъжна съдба, но авторката е прекалила и с вживяването на главната героиня и жертвите й в името на децата. Изобличава този начин на живот и всъщност се опитва да внуши, че всяка майка трябва да мисли и за себе си. Би било полезно и би довело до размисли у жени, които са поели пътя на пълна отдаденост на децата си. Във всеки един момент показва изборите, които е можела да направи и как нейната орис всъщност е в някаква степен последователност от лично взети решения, които обаче по някакъв начин са импринтирани в една част от жените в тези общности. И въпреки всичко оптимистична, показва, че изход има, стига да се осмелиш!
Аз направих един неуспешен опит с "Невидимият живот на Ади Лару"...
Казвам "неуспешен", защото малко след 120 страници реших, че не мога да продължа по-нататък, макар голямото желание, което имах да я прочета.
Книгата е много красива във всеки един смисъл на думата! Тази корица с блестящите 7 звезди е истинско бижу! Разбирам и високата оценка, която книгата има в ГР - напълно заслужена!
Самият стил на писане на Виктория Шуаб е изящен, деликатен и много поетичен, но просто се оказа не моята чаша чай
П.П. Минерва Макгонагоу, Патриша Хайсмит е много интересна авторка на класически кримки. Аз много бях харесала "Непознати във влака".
Казвам "неуспешен", защото малко след 120 страници реших, че не мога да продължа по-нататък, макар голямото желание, което имах да я прочета.
Книгата е много красива във всеки един смисъл на думата! Тази корица с блестящите 7 звезди е истинско бижу! Разбирам и високата оценка, която книгата има в ГР - напълно заслужена!
Самият стил на писане на Виктория Шуаб е изящен, деликатен и много поетичен, но просто се оказа не моята чаша чай
П.П. Минерва Макгонагоу, Патриша Хайсмит е много интересна авторка на класически кримки. Аз много бях харесала "Непознати във влака".
А, и днес прочетох от "Градинско увеселение" на Кетрин Менсфийл краткия разказ "Куклената къща". Малък разкош. Сега ще ви кажа откъде дойде вдъхновението.
В сторител изслушах Габриел Зевин "Книжарничката на острова", мисля, че писах за това. Изключително сладка и уютна книга за книжарница и книги. В нея авторът споменава много произведения, в GR намерих файлче с тях. Говори се за кратки разкази. Един от сборниците, които имам у дома, е въпросното "Градинско увеселение", която много много ми беше харесала навремето, когато я изчетох. Не мисля, че имах пропуснат разказ. Сега реших да ги чета наслуки, следващият със сигурност ще е самото "Градинско увеселение". Препоръчвам всичко споменато в този пост.
Патриша Хайсмит ми излезе точно от "Непознати във влака", която пък се оказа прототип /или вдъхновение/ на някое съвременно произведение, което прочетох скоро /не помня обаче на кое точно, ако успея да изнамеря ще ви напиша/.
Ето, намерих - Питър Суонсън - "Осем перфектни убийства", не съм я чела, но прочетох другата му "От онези, които заслужават да бъдат убити", не беше лоша.
"Вратата" от Магда Сабо ми е в почивка. Май като ви слушам "Пилат" е по-добра.
В сторител изслушах Габриел Зевин "Книжарничката на острова", мисля, че писах за това. Изключително сладка и уютна книга за книжарница и книги. В нея авторът споменава много произведения, в GR намерих файлче с тях. Говори се за кратки разкази. Един от сборниците, които имам у дома, е въпросното "Градинско увеселение", която много много ми беше харесала навремето, когато я изчетох. Не мисля, че имах пропуснат разказ. Сега реших да ги чета наслуки, следващият със сигурност ще е самото "Градинско увеселение". Препоръчвам всичко споменато в този пост.
Патриша Хайсмит ми излезе точно от "Непознати във влака", която пък се оказа прототип /или вдъхновение/ на някое съвременно произведение, което прочетох скоро /не помня обаче на кое точно, ако успея да изнамеря ще ви напиша/.
Ето, намерих - Питър Суонсън - "Осем перфектни убийства", не съм я чела, но прочетох другата му "От онези, които заслужават да бъдат убити", не беше лоша.
"Вратата" от Магда Сабо ми е в почивка.
Май като ви слушам "Пилат" е по-добра. 
На път съм да се откажа от "3 секунди". Просто по-нечленоразделна и накъсана книга май не съм подхващала досега. Аз обичам да ми "влиза" като по Холивудски - да тече като бозица, следствие след следствие. А тук почва се едно, скачаме на второ, пето, десето ... омотаваме се яката и не знаем какво четем. Ще я изтърпя още съвсем малко. Уж е по действителен случай, а ми се вижда пълна пародия. Обикновено такива хора са самотници, те не могат да рискуват да имат семейства. Може и да става интересна, по-забързана и напрегната по-натам, но нямам нерви да го докачам тоя момент, не ме ли блъсне и отнесе влака от началото .... каузата е загубена. Другото, което ме дразни са хилядите места, които се споменават и които естествено не мога и да изговоря. Безсмислен пълнеж. А като добавим и полския и неоправените бележки под линия в ел. варианта, пък съвсем дразнещо.
Чудя се напоследък някаква нова мода ли е да се пише и името на преводача върху корицата?
На почти всички новоиздадени книги е така..
На почти всички новоиздадени книги е така..
Това е добра практика, която някои издателства заимстваха и у нас (знам, че на Запад я има, макар че пак не е масова). Преводачът е автор на превода - да, не на самостоятелен текст, но при всички положения този български текст, който четем, е дело на преводача, а не на автора. Затова за мен е похвално, че започна да се въвежда постепенно тази практика и тук.
На път съм да се откажа от "3 секунди".
Много ми хареса на мен. Не се сещам подробности, но ми беше допаднала много. Гледах и филма после, заради книгата. 3 минути е също много добра. Започва бавно и скучно, но после е супер.
Голяма тъпотия прочетох- Щастливите хора четат и пият кафе. Започна много добре, но после се превърна в тъпа боза. Добре, че е стотина страници, та загубих само ден с нея!
Само да спомена, че при последните 2 поръчки 4 книги са новоиздадени (разбирайте 2021 година) и на нито една името на преводача не е на корицата.
Аз обаче имам чувството, че здраво се накиснах с тази Прислужница и продължението ѝ. Явно съм страшен карък, защото попадам на книги, чиито продължения не могат да стъпят на малкия им пръст и повечето ми оставят горчив вкус в устата. Да не говорим, че някои автори се възползват от успеха на някоя тяхна книга и решават да напишат продължение, което не само не може да се мери с него, но и нивото му е потресаващо слабо. Дано "Заветите" е едно щастливо изключение.
evencee, в такъв случай стой далеч от исландските книги, че там имената са съвсем невъзможни за изговаряне
Аз обаче имам чувството, че здраво се накиснах с тази Прислужница и продължението ѝ. Явно съм страшен карък, защото попадам на книги, чиито продължения не могат да стъпят на малкия им пръст и повечето ми оставят горчив вкус в устата. Да не говорим, че някои автори се възползват от успеха на някоя тяхна книга и решават да напишат продължение, което не само не може да се мери с него, но и нивото му е потресаващо слабо. Дано "Заветите" е едно щастливо изключение.
evencee, в такъв случай стой далеч от исландските книги, че там имената са съвсем невъзможни за изговаряне
Най-накрая прочетох "Бьорнстад", поради липса на време, не на интерес. С ръка на сърце това ми е най-запомнящата се и интригуваща книга на Бакман. Горещо я препоръчвам.
Започвам " Кратки отговори на големите въпроси" от Стивън Хокинг с надеждата да е увлекателна.
Започвам " Кратки отговори на големите въпроси" от Стивън Хокинг с надеждата да е увлекателна.
