Родителите ми го мразят

  • 12 834
  • 311
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 156
Но грижите за дребосъчко могат да му дойдат в повече на приятеля ти.

Добре, а ако не му дойдат в повече? Защото мъжете доста по-добре приемат деца от други връзки. А какво, ако тя го отсвири, а всъщност той е можел да приеме детето повече от добре? Предполага се, също така, че детето има и баща - тоест, младата двойка ще получава своят дял самостоятелност.
И в края на краищата, ако му дойде в повече, къде е драмата? Разделят се и толкова. Много по-лесно от дългогодишен брак и безброй общи имоти. Вие сякаш искате всичко да е по  “Правилникът на разведената жена”, и няма друга вероятност, освен пак да се нахендри. Много бихте се изненадали, ако излезете от своите си призми и предразсъдъци.

Аз смятам, че авторката ни спестява нещо. Такива крайни ултиматуми? Напротив, родителите знаят, че няма да са вечно тук и биха искали да видят дъщерята задомена и на сигурно място, със свестен мъж до нея. Уж имал свой бизнес, голям пич, обаче не ставал, защото не е професор към БАН...
Родителите ми имат някаква собствен представа за това как трябва да се развие живота на една разведена жена.
Както вече написах, според тях трябва едва ли не да изуча детето и тогава да имам връзка.
Проваления брак ме прави автоматично негодна за друга връзка и кофти майка.
Забравих да спомена, че аз си гледам детето: финансово и физически. Оставям го за максимум 2-3 часа на нашите и то, когато заспи. А откакто ме обвиниха, че не мисля за него....съм се обсебила и вманиачила....и за секунда не го оставям сам. До там съм стигнала, че само да се разреве или почне да мрънка, веднага скачам за да не ми кажат пак нещо.
Взела съм решение, че ще бъда с човека, когото обичам.
Чета коментарите и за пореден път в тая тема се чудя, защо изобщо търсим разумни основания при явни манипулатори, които заплашват със самоубийство (защото "аз ще умра, ако" си е точно това).

https://betterhumans.pub/how-to-deal-with-coercive-suicide-threats-71a72e5cdab1

"Заплахите за самоубийство са форма на емоционално и психологическо насилие и контрол"


Скрит текст:
Telling you it’s your responsibility to give them a reason to live - Казват ти, че е твоя отговорност да им дадеш смисъл да живеят
Threatening suicide when you try to break up with them - Заплашват да се самоубият, ако се разделиш с тях
Saying they have nothing to live for if you don’t return to them/remain with them - Казват, че няма за какво да живеят, ако не останеш с тях
Making you “prove” your love by doing whatever they demand - Карат де да "докажеш" любовта си като правиш, каквото поискат
Making suicide threats when caught lying, cheating, stealing - Заплашват със самоубийство, когато са хванати в лъжа, измама, кражба
Causing you the fear of the possibility of living with guilt over their death - Карат те да се страхуваш от възможността да живееш с вина за смъртта им
Implying that it will be your fault if they end up dead - Намекват, че вината ще е твоя, ако умрат

"Всичко това са тактики за емоционално насилие. Когато ти се казват такива неща, ти се оказваш в ролята на емоционален заложник. Казва ти се, че нечий живот виси на косъм, ако не изпълниш исканията".


Чудя се и за циклене толкова страници, авторката какви решения взе и какви крачки направи, защото нещо ми се губи тази част в целия пълнеж.
Точно в 10-ката! Обясних им го няколко пъти, но те започнаха да използват детето. Т.е, ако имам друга връзка не мисля за сина си, което е още по-висша форма на емоционален тероризъм. Карат ме да се съмнявам в качествата си като майка и се опитват да ми внушат, че без тях не мога да се справя сама.
Знам, че ме обичат, аз също ги обичам, но повече от 2 поколения на едно място....

# 256
  • Мнения: 19 540
На колко ще си, кат го "изучиш" това дете? Помисли за познатите си на тази възраст - бурна любов ли въртят или вече им е все тая и бродират покривчици + готвят гювеч вкъщи? Grinning Сега, не се хващайте за думите, искам да пресъздам атмосферата.
Освен туй, не, няма да ходиш по любов тогава, защото те (същите те) ще са се изпонатръшкали с болни крака, ръце, артрити, хипертонии и ще трябва да запретнеш ръкави да ги гледаш, "както те са ти помагали цял живот!" Ще бъдат още по-капризни и раздразнителни, по-кисели и въобще няма да разбират защо ти трябва да ходиш някъде вечер, вместо да седиш с тях и да им даваш хапчетата.
Ей тъй си спомням родителите на БНД. Ще излизаме двамата (той живееше с техните, аз минавам през тях, те много добре знаят коя съм - запознал ме е, знае се, че сме заедно) и като им казва "Айде, ние излизаме!", баща му "Къде отиваш, бе?!" Ем... излиза с тая, дето е имала неблагоразумието да се завърти около него. Би трябвало да се радват, но не се (а аз бях тогава идеална партия, нямаше какво да не ми харесат Grinning). Твоите хора ги виждам така в перспектива... животът ти ще е много калпав (и празен), ако се поддадеш. Simple Smile
Ти да не си Рак (или с такъв асцендент), че толкова си се впрегнала какво казват вашите? Smiling Imp

# 257
  • Мнения: 28 820
Понеже си имам  у нас един над 40 вече...

Неговият случай е по-различен. От този пост, а и от другите пъти, когато си споменавала (сетих се коя си), оставам с впечатление, че човекът просто се разкъсва между две държави. И може би това му пречи да създаде по-трайни връзки.
Всъщност, коя е причината да няма връзки там, където работи? Не му харесват жените, те не го харесват, големи разлики в манталитета или какво?

# 258
  • Мнения: X
Може да е  от хората, дето не се женят.Не говоря за връзки, за семейство става късно, но когато можеше имаше идеята да постигне нещо, забави се постигането.Това знам.
Не харесва манталитета им.Не иска да остава там, климат, други, въпреки социалната осигуленост  и ред.

# 259
  • София
  • Мнения: 15 913
Родителите ми имат някаква собствен представа за това как трябва да се развие живота на една разведена жена.
Както вече написах, според тях трябва едва ли не да изуча детето и тогава да имам връзка.
Проваления брак ме прави автоматично негодна за друга връзка и кофти майка.
Забравих да спомена, че аз си гледам детето: финансово и физически. Оставям го за максимум 2-3 часа на нашите и то, когато заспи. А откакто ме обвиниха, че не мисля за него....съм се обсебила и вманиачила....и за секунда не го оставям сам. До там съм стигнала, че само да се разреве или почне да мрънка, веднага скачам за да не ми кажат пак нещо.

Обсебила. Вманиачила. Виж в какви състояния те вкарва тяхното отношение. А какви ще са резултатите върху детето от това твое "изродено" поведение спрямо него?

Не си спомням, беше ли решила да се изнасяш ти от тях? Кога си планирала да се случи това? Вече бая време циклим едно и също в тая тема.

# 260
  • Мнения: 19 540
Анонимна, не знаеш какво става в другата държава. Може да си има нещо с някоя омъжена или самотна майка на пет деца, нещо, което не би ти казал. Или просто е предпазлив и сдържан. Или не му стигат парите. Или  му стигат и залага на платена любов и се кефи на разнообразието. Знаеш ли колко хипотези...
Имам познат в чужбина, добре реализиран, като беше тук, страшно го харесваха жените. Отиде там, не се е оженил. За него съм сигурна, че живее бурно и разнообразно, по западен маниер. Хич не смятам, че му е зле или живее не както си иска.

# 261
  • София
  • Мнения: 24 839
Може да е  от хората, дето не се женят.Не говоря за връзки, за семейство става късно, но когато можеше имаше идеята да постигне нещо, забави се постигането.Това знам.
Не харесва манталитета им.Не иска да остава там, климат, други, въпреки социалната осигуленост  и ред.

Доколкото се сещам, той и тук не харесва нищо- нито живота, нито управлението.
За съжаление, има такива хора, които цял живот не могат да намерят душевния си мир и се лутат, търсейки външното равновесие.
Дано той го постигне, макар и късно.

# 262
  • Мнения: 22 100
Много по-лесно е да почнеш нова връзка, когато си с малко дете до 10 годишна възраст. След това е в пъти по-трудно.

Всеотдайните майки - орлици, бдящи над единствения си син всички знаем какви мъже отглеждат. Вманиачаването не води до нищо добро.

# 263
  • София
  • Мнения: 19 568
А може и да харесва мъже и в това няма нищо лошо.

# 264
  • Мнения: 156
Родителите ми имат някаква собствен представа за това как трябва да се развие живота на една разведена жена.
Както вече написах, според тях трябва едва ли не да изуча детето и тогава да имам връзка.
Проваления брак ме прави автоматично негодна за друга връзка и кофти майка.
Забравих да спомена, че аз си гледам детето: финансово и физически. Оставям го за максимум 2-3 часа на нашите и то, когато заспи. А откакто ме обвиниха, че не мисля за него....съм се обсебила и вманиачила....и за секунда не го оставям сам. До там съм стигнала, че само да се разреве или почне да мрънка, веднага скачам за да не ми кажат пак нещо.

Обсебила. Вманиачила. Виж в какви състояния те вкарва тяхното отношение. А какви ще са резултатите върху детето от това твое "изродено" поведение спрямо него?

Не си спомням, беше ли решила да се изнасяш ти от тях? Кога си планирала да се случи това? Вече бая време циклим едно и също в тая тема.
Да, решила съм, организирам си изместването.
Благодаря на всички за подкрепата и мненията. Наистина ми вдъхнахте кураж, а и видях, че не съм единствена в такава ситуация. Ще следвам собственото си сърце и желания. Животът е твърде кратък и трябва да правим това, което ки харесва. Обичам родителите си, но това което правят с мен е недопустимо....истински емоционален тероризъм.

# 265
  • Мнения: 19 157
Много по-лесно е да почнеш нова връзка, когато си с малко дете до 10 годишна възраст. След това е в пъти по-трудно.

Всеотдайните майки - орлици, бдящи над единствения си син всички знаем какви мъже отглеждат. Вманиачаването не води до нищо добро.

Подписвам се под това! Колкото по-малко и детето, когато родителите му се разделят, толкова по-добре. Най-вече защото няма са си спомня скандалите между родителите му, и от малко ще свикне с новото си семейство, с правилата в него и с това, че има мъж в къщата, който е главата на това семейство.

# 266
  • Мнения: 9 256
Не всички, които се развеждат се развеждат със скандали.

# 267
  • Мнения: 3 025
Ще ни кажеш ли какво толкова са чули от съседките за него, че поставят такива крайни ултиматуми? Защото темата стигна 15 страници, няколко пъти те питаха, а ти още не си уточнила какво точно не му харесват.
Не харесват това, че е по-възрастен, не е с очакваната престижна професия и фактът, че не е имал опит с деца, а вече бил на такава възраст, че нямало да свикне. Нищо друго. Порядъчен, хубав, добре-сложен, изключително поддържан....но моите родители не са харесвали никого. Според тях трябва да изчакам детето да завърши, защото иначе няма да бъда добра майка...
Ако ги слушаш тях- те ще са най- доволни все без мъж да си и само с детето и с тях да се занимаваш. Мислене от миналия век...

# 268
  • Мнения: 14 765

Да, решила съм, организирам си изместването.
Благодаря на всички за подкрепата и мненията. Наистина ми вдъхнахте кураж, а и видях, че не съм единствена в такава ситуация. Ще следвам собственото си сърце и желания. Животът е твърде кратък и трябва да правим това, което ки харесва. Обичам родителите си, но това което правят с мен е недопустимо....истински емоционален тероризъм.
Много хубаво решение. Най-сетне нещо продуктивно да излезе от обсъждането на подобна тема за емоционални манипулатори.
Авторке, стискам палци всичко да е добре.

# 269
  • Мнения: 156

Да, решила съм, организирам си изместването.
Благодаря на всички за подкрепата и мненията. Наистина ми вдъхнахте кураж, а и видях, че не съм единствена в такава ситуация. Ще следвам собственото си сърце и желания. Животът е твърде кратък и трябва да правим това, което ки харесва. Обичам родителите си, но това което правят с мен е недопустимо....истински емоционален тероризъм.
Много хубаво решение. Най-сетне нещо продуктивно да излезе от обсъждането на подобна тема за емоционални манипулатори.
Авторке, стискам палци всичко да е добре.
Благодаря. Ще пиша, когато се измъкна от Гуантанамо Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт