В ОКТОМВРИйското човече, сърчицето тупка вече! - Тема 4

  • 28 141
  • 744
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 372
Боби, момичетата много добре са те посъветвали. Този мъж изобщо не изглежда да е готов да баща. По това което сподели, не видях никакви +ове, а само негативи. Със сигурност ти е много тежко сега, но с времето той ще става по-зле, така че бъди внимателна, ако решиш все пак да му  дадеш някакъв шанс.

# 391
  • au bout du monde
  • Мнения: 5 426
Аз още не съм си пуснала никакви изследвания. На 15 Април имам преглед и дано около 10ти успея да ги пусна😆

# 392
  • Мнения: 1 152
Боби, момичетата много добре са те посъветвали. Този мъж изобщо не изглежда да е готов да баща. По това което сподели, не видях никакви +ове, а само негативи. Със сигурност ти е много тежко сега, но с времето той ще става по-зле, така че бъди внимателна, ако решиш все пак да му  дадеш някакъв шанс.

Шансове повече не давам. Това, което пропуснах да ви споделя е, че преди известно ( малко след като разбрах, че пак съм бременна), намерих негови чатове с други девойки. Тогава дадох шанс, защото уж нищо не било станало, само си пишел.

Последна редакция: вт, 30 мар 2021, 13:53 от Bobby_g

# 393
  • Мнения: 43
Привет момичета! От доста време не съм се включвала в разговора, но прочетох всичко до момента. Благодаря за хубавата тема! Аз съм от Карлово 27 години.

Мила Боби, съжалявам, че преминаваш през този ад в периода в който трябва да се наслаждаваш на бременността си. Аз също съм имала такава връзка, а решението да я приключа внесе толкова много светлина в живота ми. Пожелавам ти сили, вяра в себе си и да намериш силна подкрепа от близките ти.

Относно мен, вчера бях на бхс и всичко с бебо беше отлично. Докторката го измери с един ден назад, съответно терминът ми става  14.10 (което е и моят рожден ден), но ще видим накрая какво ще излезе. Крайните резултати от скрининга ще излязат другата седмица. Иначе аз нямам почти никакви симптоми освен умора, сънливост и гадене от определени храни (най-вече месо), но не съм повръщала.

Поздрави на всички!:hibiscus:

# 394
  • au bout du monde
  • Мнения: 5 426
Ох, на мен едни гадни мисли ми се въртят из главата. Разстроена съм, че пак ще имаме момче 😕 опитвам се да мисля позитивно, всякакви техники използвам, като ми дойде лоша мисъл я замествам с хубава, но вътре в мен остава едно неудовлетворение. 😢 Не искам да го предам на детето, а имам чувството, че го обвинявам, още преди да се е родило. Чувствам се зле, на моменти се усещам депресирана.

Първото дете беше чакано и желано. Като разбрах, че е момче пак ми стана кофти в първия момент, но после се зарадвах. Един ден се надявах, че ще имаме момиче.

Второто стана непланирано, мн скоро след първото. Винаги съм казвала, че не искам деца с малка разлика, но ето че ми е случи. Не се чувствам, че съм се нарадвала на първото и ето идва още едно. Сега като разбрах, че е момче пък още по-зле ми стана. 😢 Сякаш ако беше момиче по-лесно щях да приема мисълта за малка разлика.  Чувствам се лоша майка.

# 395
  • Мнения: 1 266
Боби, лично аз те подкрепям с две ръце и даже бих дошла да ти помогна да се изнесеш окончателно 😂 Накратко, моя батко е от предишен брак. Забременях и донорът (както го наричам) не се прибираше, като се прибере се държеше ужасно и тн. Аз все си мислех, че като се роди детето ще е по-добре. Е не беше, стана по-зле. Хвана си любовница, тормозеше ме, а детето беше свидетел на караници. Взимаше ми майчинството и ме оставяше с 2 лв. Баща ми ми купуваше неща за бебето. Накрая като направи малкия година и се изнесох. Съжалявам единствено, че изхабих толкова време и нерви за тоя, вместо да си се наслаждавам на бременността и детенцето. Също, че не се разведох по-рано да няма права. След още една година се запознах с мъжа ми и разбрах какво е да си бременна и спокойна, щастлива и обгрижена. Той не изпусна и един преглед и ме гледаше като писано яйце. Сега е същото. Много е щастлив и все пита добре ли съм
Така че ако питаш мен, гледай си детето, ти ще се справиш по-добре сама, ще си по-спокойна и уверена. Всичко ще е наред 🍀❤️🙏

# 396
  • Мнения: 1 854
La Libellule, аз ако трябва да бъда честна първия път като чух за момче също усетих леко разочарование. След като се роди, обаче дори и за миг не съм си представяла да беше момиче. При нас пък разликата ще е 5 години с баткото, притеснява ме много факта, че той си е свикнал да е сам, мама да е само негова.. Уж се радва, че ще имаме бебе, иска да имаме, но със сигурност ще изпитва ревност, понякога ревнува дори от кучето.. Лошото при нас е, че татко отсъства дълго време, аз ще съм сама с децата и съвсем не знам как ще обръщам необходимото внимание и на двамата. Та не знам как ще е, надявам се да успея да се справя, да намеря някакъв баланс и тн.

Боби, няма какво да допълня, момичетата преди мен са казали всичко, което и аз мисля. Щом положението е такова и то не от скоро, не мисля, че нещата ще се оправят след раждането..

# 397
  • Мнения: 466
Съгласна съм с другите момичета ,даже ако се чувстваш добре ,наконти се ,почувствай се отново желана и харесвана жена , и ей никой не го съжали тоя мъж -бебенце ,значии хранили го поили го ,ми как да го приеме нормално човека . Joy Joy

# 398
  • Мнения: 454
Боби, със сигурност е  много лесно да даваш акъли и съвети като не ти е на главата . Дъс сигурнжст си объркана и ти е трудно .
Аз също не бих направила компромис с това защото рано или късно това ще е идин провал и колкото по рано се оттървеш , толкова по-добре.
Само не знам да не те използва след време с детето срещу пари , има всякакви болни мозъци , да отправя заплахи и тн...

# 399
  • Мнения: 264
Бройте ме и мен в клуба на чичо Скрудж Simple Smile  Количката изглежда интересна,но е с преобладаващ черен цвят-това е нещото,което ще избегна на всяка цена.Харесала съм си една тюркоазена и една бежава-и двете са унисекс.На синът ми бе синя,Кангаро ,модел Виктория,никак не лоша,около 250 лв през 2008-ма,но много тежеше(15 кг празна),а ние сме на трети етаж без асансьор та ще ми трябва до 10 кг.
Бях на преглед тази сутрин и направих Вижън теста.След седмица ще имам резултат,а лечението на Вецев е успешно поне според това,което ми показа Станулов на ехографа.
Елислава, сподели като се насочиш към количка, че и аз съм н 4ти етаж без асансьор иииии ще търся възможно най-лек вариант. Успех на момичетата, които са на ФМ и БХС тези дни. Аз съм чак на 15 април, а последният ми преглед беше на 11 март и това е най-бавно минаващият месец в живота ми.

# 400
  • Мнения: 1 152
Bubamara9, аз още снощи приключих с окончателното изнасяне. С братовчед ми се справихме с всичко, ма сега трябва да го наредя при мама някак, та си добре дошла - има работа за цялата група Grinning

La Libellulе, не си лоша майка. Понякога просто съдбата знае по-добре от нас кога какво да ни даде. Аз също много исках момиче, но ще имам син и да ти кажа с времето и покрай случващото се осъзнах, че това е прекрасно. Ще имам възможност да възпитам силен и достоен мъж, да бъде един ден опора на жена си, а за мен ще е радост така или иначе.
Майка ми много е искала син и е плакала, когато е видяла, че и аз съм момиче (имам и по-голяма сестра). А сега казва, че съм й най-голямата опора. Така че дръж се ❤

Още веднъж благодаря на всички за подкрепата Heart Просто сте страхотни!
А аз ще се справя - просто съм длъжна заради човечето, което расте в мен.

Последна редакция: ср, 31 мар 2021, 04:31 от Bobby_g

# 401
  • Мнения: 241
Много тъжно ми става, че някой момичета са подложени на такова отношение и то точно по време на бременност, аз в момента без подкрепата и грижите на приятеля ми няма да се справя, признавам си. Няма да повтарям и аз думите на другите момичета,много са прави и се радвам, че всички разсъждаваме така , никоя жена не заслужава това, напротив! Респект, Боби за силата да вземеш решение да се изнесеш, винаги поставяй себе си и бебето на първо място.
И извън темата, днес лекаря ми видя изследванията по Вайбър, понеже съм чак на 15 на преглед, а до сега беше в отпуск. Каза, че кетотелата в урината не били страшни, всичко друго било ок, само за гъбичките ми назначи лечение. Много се чудя, какво да правя в 10 седмица съм, знам че преди 3 4 месец, не е ок да се лекуват имала съм и преди гъбички, но сега ме е страх. Фармацевт съм, знам че това което ми изписа става за бременни, но съм си паника. Някоя от вас при предна бременност имала ли е проблем с тези гадини и как процедираха вашите лекари?

# 402
  • Мнения: 1 266
Боби, със сигурност е  много лесно да даваш акъли и съвети като не ти е на главата . Дъс сигурнжст си объркана и ти е трудно .
Аз също не бих направила компромис с това защото рано или късно това ще е идин провал и колкото по рано се оттървеш , толкова по-добре.
Само не знам да не те използва след време с детето срещу пари , има всякакви болни мозъци , да отправя заплахи и тн...
Като минала по този път, ако си пише детето само на нея с баща неизвестен в акта за раждане, той нищо не може да направи. Правата са си само и единствено на майката. И ще може да ползва всички социални помощи като самотен родител, както и детето ще е с предимство за прием по детски ясли и градини. Иначе ако го пише трябва до 18г. да го търси за документите на детето, а ако подава за надбавки, те гледат двама родители и не питат дали единия дава или не дава пари. Да, много добре знам колко е трудно такова решение, също и терзания та и самообвиненията, през които минава човек, но след време аз сама бях благодарна на себе си за този избор.

# 403
  • Мнения: 758
Мънки, имам две двойки близки на 4 етаж без асансьор, и двете двойки в крайна сметка държат количката или в гараж, или в багажника на колата.
Ето дори ние имаме асансьор, много удобен (от партен до етаж), но откакто детето пропълзя, държим количката в гаража и я сваляме на ръце. То просто много кал и мръсотия внася, а отделно и детето да я пипа и ближе гумите.... мда... в гаража!

# 404
  • Мнения: 399
Боби, наистина това е много трудно решение. Щом до сега си го търпяла значи винаги си имала тайната надежда,  че нещата ще се оправят. Ние жените сме такива. Не е важно кой какво казва, важното е ти сама пред себе си, да си признаеш, че той не е за теб. Животът не е приключил, трябва да се борим за едно по-добро бъдеще.
След 14 годишен брак се разведох, наистина минах през много неща, баща им настрои децата срещу мен, с баткото вече сме добре, но малкия не може да приеме още нашата раздяла. С приятеля ми решихме, че искаме дете, аз съм на 38, той на 31. Да ви кажа честно не мислех, че ще забременея още на първия месец след като решихме да не се пазим. Точно тогава излезнаха и финансовите проблеми,  не му платиха 40 000 от строителен обект, който той направи.  Нито моите деца, нито неговото не знаят, че чакаме бебе, уж чакаме удобен момент но...отделно, че всички ме"съжаляват" че съм се навила на 3то дете. Та, мила Боби, разказах ти част от моята история, защото ние хората си мислим, че само ние имаме проблеми. Горе главата, всичко ще се оправи, просто трябва да минем през този период.

Общи условия

Активация на акаунт