Съчувствам....
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
Невенка ми напомни за хубавия ми момински живот... сега кисна на дъжда в парка 
Вдъхновена от действията ти, обувам ботушите и излизам. Самаааааааааа, че и без маска. Обожавам дъжд, но да не нося окаляни деца и да не спасявам удавници от локви. При нас в момента (почти) спря да вали.
При наводненията е изчезнало 17 годишно момче. Моля се, да се е случило чудо и да е живо.
Пак добре, че карантинните и затварянето на училища и паркове не се случи докато децата бяха малки. Не зная как щяхме да издържим.
ПС: Невена, жива ли е френската бабка фюдо вас, дето прескачахте балкона заради нея? Сетих се за нея, че един такъв образ до нас, за съжаление, го отнесе короната.
Полезни са понякога кварталните майки поне.
Полезни са понякога кварталните майки поне.
Почина, мир на праха и. Тя не беше бабка, а доста колоритен образ. Била е актриса в младостта си и е имала доста бурен живот преди да се ожени на 30+ години. Ноктите и бяха по-дълги от моите и винаги натокана. С хубави спомени останахме и от двамата, но вече ги няма, а синът им рядко идва. Сега там живеят семейство с малко дете. Пак има прескачане през балкона, защото жената все си забравя ключовете, но поне не е в 2 и в 3 през нощта. Котаракът спря да прескача, защото одъртя, а и те не го хранят. Бабата му купуваше сьомга и пастет, та се беше освинил до 8кг. Като не му дам да яде достатъчно, минаваше под разделящото стъкло да си дояжда у съседите.
Детето пораства и скоро ще мога пак да живеем така. Здрави да сме само!
Не, за съжаление. Ходих наскоро. Не е същото. Голяма мръсотия. Живей си с хубавите спомени! Само ще ти кажа, че малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми. Това от опит 🥳.
Не е вярно, колкото децата повече порастват, толкова по-хубав и приятен става животът с тях. Като са малки е блато, дето викаше Сирен. С големите деца можеш да отидеш навсякъде, може и да ги оставиш.
Кристинке, кое е вярно можеш да пишеш след още 10-15 години.
Можеш навсякъде да идеш с големи деца, но нашите не щат никъде да идем. Можеш да ги оставиш, но дрънкат и мрънкат. Допреди карантината можех да се закълна, че от пубертета по-хубаво време няма. И ни затвориха заедно. Висшето струва доста пари. Не щат да се изнесат.
На възрастта на твоя голям, моят искаше да учи в САЩ. Преди година искаше само във Франция, а вече, ако може да е само дистантно, че КОВИД, бактерии ала бала. Дъщерята иска да учи в кварталния университет. Друг не я интересува, далече било.
Вярно е, че ужасиите на ранното детство са зад гърба ни, но детето е дете до гроб.
Невена, като те чете човек и започва да се чуди защо изобщо хората имат деца. Звучиш все едно това е най-ужасното нещо.
Невена, като те чете човек и започва да се чуди защо изобщо хората имат деца. Звучиш все едно това е най-ужасното нещо.
О, да беше чела Сирената!
След доста от мненията в таэи тема съм се чудила эащо авторите им са се решили да имат деца и дали това ги прави наистина щастливи. :Д Не съм чувала майка ми никога да говори така эа детските ни години, по-скоро раэкаэва с умиление че това й е било най-хубавото време в живота. А дори е жена с кариера. :Д
Всъщност чела съм я Сирената, но това няма значение.
На мен животът ми се осмисли чак, когато родих. Децата ми (семейството в цялост) са най-голямото ми щастие и смисъл на живота ми. Да, определено има трудности, докато ги отгледам, но си заслужава. Не мога да си представя живота без тях. Не ми липсва времето, когато съм била мома. Харесва ми да са по-големи и самостоятелни. Но и силно се надявам някой ден като са възрастни, да ме дарят с внуци и да ми ги водят да ги гледам.
На мен животът ми се осмисли чак, когато родих. Децата ми (семейството в цялост) са най-голямото ми щастие и смисъл на живота ми. Да, определено има трудности, докато ги отгледам, но си заслужава. Не мога да си представя живота без тях. Не ми липсва времето, когато съм била мома. Харесва ми да са по-големи и самостоятелни. Но и силно се надявам някой ден като са възрастни, да ме дарят с внуци и да ми ги водят да ги гледам.
Не ми липсва моминския живот. Дори го намирам за леко безсмислен. Като гледам сега моите приятелки, които нямат деца, ми е забавно как отделят по 2-3 часа да се контят за излизане вечер и имат дилема с обувките 
А с децата, труден ми е бебешкия период (сладък, но труден) и тодлърския, в който нито са бебета, нито деца, и могат да ти опънат нервите до краен предел с тръшкане и мрънкане. След този период, когато вече пред себе си имаш дете, което е в състояние да разбере какво му се говори и обяснява, е коренно различно. Определено с времето нещата олекват, можеш да седнеш по-спокойно на ресторант, на плажа и на много други места. Децата в един момент стават компания и си е кеф да ги изведеш някъде като дружки.
А с децата, труден ми е бебешкия период (сладък, но труден) и тодлърския, в който нито са бебета, нито деца, и могат да ти опънат нервите до краен предел с тръшкане и мрънкане. След този период, когато вече пред себе си имаш дете, което е в състояние да разбере какво му се говори и обяснява, е коренно различно. Определено с времето нещата олекват, можеш да седнеш по-спокойно на ресторант, на плажа и на много други места. Децата в един момент стават компания и си е кеф да ги изведеш някъде като дружки.
Моминския живот затова е супер, защото е момински 
После и да оставиш децата вкъщи, мома няма да станеш Пак има купони, но е друго.
После и да оставиш децата вкъщи, мома няма да станеш Пак има купони, но е друго.
Аэ като човек, който мраэи партита и сбирки с повече от две приятелки или едно гадже :Д, мога да кажа, че с умиление си спомням колко сладко си учех по цял ден и си живеех в библиотеката в най-якия студентски град эа мен. Като под ,,най-якия студентски град" виэирам уюта му, библиотеките, кафетата, моето жилище там, не купони и подобни. ,,Липсва" ми кефа от ученето на пълна концентрация, мириса на кафе от хартиена чашка на бюрото, хората, с които правихме пауэи там, тренировките ми, живота ни като гаджета с мъжа ми беше също много романтичен в края на студентския ми живот. Но не ми липсва в смисъл, че искам това време да дойде отново. Контене по 2 часа може и с деца, даже сега се контя много повече от студентското ми време, эа себе си. Тогава беше само яко учене, тренировки и гадже. :Д И эа мен си беше рай, макар и пълен с трудности.
Сега ако трябва да съм мома в гореописания смисъл, ще се чувствам стара мома и ще ми е мъчно эа себе си, определено ще милея по семейство, мъж, деца. С нетърпение очаквам ревящи бебета, грижите эа тях докато са малки, кефът от раэвитието, колко неща ще правим эаедно като семейство, Коледа пак ще е вълшебна като преэ очите на дете. Не раэбирам как при толкова много поэитиви на това да имаш бебе има много хора, които подчертават така ясно предимно ,,негативите". Всичко е до въэприятието на това, което ти се случва.
Сега ако трябва да съм мома в гореописания смисъл, ще се чувствам стара мома и ще ми е мъчно эа себе си, определено ще милея по семейство, мъж, деца. С нетърпение очаквам ревящи бебета, грижите эа тях докато са малки, кефът от раэвитието, колко неща ще правим эаедно като семейство, Коледа пак ще е вълшебна като преэ очите на дете. Не раэбирам как при толкова много поэитиви на това да имаш бебе има много хора, които подчертават така ясно предимно ,,негативите". Всичко е до въэприятието на това, което ти се случва.