Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Има намиране, има. В един момент всичко се намества - и работа, и малки удоволствия.

Чакам с нетърпение детето ми да започне да пълзи, честно, въпреки че всеки казва, че тогава е зора. Сега само лежи на леглото и мрънка, все нещо не му е наред, мисля си, че като стои стабилно и може да се заиграва сам или да има интереси, ще ми е по-лесно. Сега е нужно нон стоп внимание.
Та, май и аз съм на мнение, че бебешкия период е много труден, друго си е да имаш човече насреща и да можете да общувате с думи.

Като пропълзи става по-страшно, а като проходи още по! 😅 И аз чакам момента, в който ще кажа нещо и ще се чуе

Моето спокойно майчинство свърши в момента, в който започна да пълзи, а след като проходи и отказа количката - да не ви разправям...

Момичета, като не могат да говорят е зле, като могат-още по-зле😅 Това в кръга на шегата уж😅

Мис Чичи, спокойно, всички сме имали такива мисли смея да твърдя. Като се наспиш, поотпочинеш и не си под непрекъсната тревога, че ще се убие с някоя с стъпка, ще е по-добре наистина. А връщането на работа е най-големият лек на тези мисли. 🤍

На каква възраст е детенцето ти? Както са писали нагоре, с всяка година става все по-лесно, а към 7-та година вече не са никак малки, поемат задължения и могат да помагат.
Фокусирай се върху приятните моменти мама-бебе, за които с времето ще си спомняш с умиление.

Оптимистки сте големи..😄
Не случайно има един лаф.  "Най-бавна е скоростта на майчиния глас. Майка ти казва нещо, когато си на 15, а ти го чуваш, когато станеш на 30"..,,😄😄😄

Същата работа + мноооого дундуркане и рев и направо вече не издържам. Свекървата ми помага, ММ също, но пак всичко сякаш лежи на мен. Напоследък все иска аз да го приспивам, тази вечер уж ММ ще го приспива, да видим дали ще успее.
Аз уж трябва да поработвам от вкъщи, но нещо не ми се получава напоследък и още повече се депресирам.
Малък е още в края на месеца ще прави 5 месеца.

На мен нищо не ми липсва, нито детство, нито момински живот, студентски живот или пък друго. Не ме разбирайте погрешно, имах чудесно детство, моминство, студентски приключения и т.н., е, почти без пари, но пък с много приятели
Просто като влизам във всеки нов етап от живота си, осъзнавам, че е точно това, което искам в дадената възраст и е толкова вълнуващо, пълно с нови неща и предизвикателства. Сигурно ви звуча малко откачено
Спомням си с умиление много неща от миналото, но когато ме попитат - не ти ли се иска да бъдеш пак дете, в малкия град, без никакви грижи, или пък - не ти ли липсва времето в студентски град, колко беше хубаво, какви купни правехме, къде ходехме ... ами не, не искам да съм пак там, искам да съм тук и сега, със семейство и деца, страхотен съпруг, добра работа, много възможности, които само чакат да ги видя. Моля се само да сме здрави, всичко друго ще се нареди. Сега изживявам емоциите от родителството на малки деца и бебета (и трудностите де), даже се чудя дали не искам още едно дете, но засега ще изчакаме, защото сме много изтощени и двамата с ММ. Ако след време още сме в този етап, може, ако не, значи предстои да изживеем нещо друго, ново и вълнуващо, във времето, което му е отредено. Не искам да живея в мибалото и да тъгувам по някакви хубави спомени, докато настоящето ми се изплъзва. Според мен и това е проблемът на една част от хората - тъгуват по някакъв начин на живот от минали години, опитват се да го изживяват отбово и отново, но вече не е същото. Едни приятели така продължават да ходят например по баровете в студентаки град, а то нито баровете са същите, нито хората, нито пък тези приятели. Времената се менят и ние избираме дали да се радваме на промяната и да бъдем щастливи с нея или да се вкопчим в миналото.

Колкото и да ми казваха, че най-трудният период е когато детето стане подвижно и проходи, с дъщеря ми не беше така, а именно с всяки изминал месец ставаше по-лесно. Първо започнахме с кошмарни колики почти веднага след изписването, не сучеше добре, заспиваше и беше мъка, после коликите минаха, но се оказа, че будува доста и понеже не може да се движи, се занимавах нонстоп с нея, а ако се отдалеча, не искаше да играе сама и мрънкаше постоянно. Когато проходи тичах след нея, но мрънкането, инатенето и зависимостта й от мен намаляваше с всеки изминал месец и ставаше все по-лесно.  Сега е на 7 години е с нея е направо супер, разбира ме, помага ми, самостоятелна е. Големия ми син беше кротко и немрънкащо бебе, което се заиграва само, ядеше добре и спеше повече (въпреки че и той нощно време се будеше до към 2 годинки). Малкия обаче е фурия. За него важи с пълна сила това, което казват - че периода на прохождане е най-тежък. Просто той прави беля след беля, дебна го постоянно да не се претрепе някъде, защото е голям и силен и се катери по всичко. Децата са различни и според мен в действителност при някои със стабилния седеж и после ходенето нещата стават по-леки, при други - точно обратното . Предполагам същото се отнася и за твърдението - малко дете - малък проблем, голямо дете - голям проблем

Криси, помсили си за момент дали би оставила децата си сами у вас, ако живеехте с баща им не при свекървата, а сами, без баби на разположение? И тогава ще разбереш как се справят мнозинството хора, без помощ.

Из форума се носи тази вълна, че на 7/8 години и децата вече са самостоятелни, прибират се сами, стоят вкъщи сами по цял ден и въобще им се дава кредит за зрялост, която реално нямат още дълги години.

Понеже живеем така, както живеем, сме с едно дете и личните ми нагласи за две и повече са били винаги отрицателни.

Неизвестен, така съм си преценила, така си живея. Предпочитам да имам възрастен при който да мога да си оставя децата. Всеки си споделя от собствената камбанария. Аз например всяка вечер пиша домашни с детето си, другите родители ме хокат. Имам си моя гледна точка за живота. Сама с децата в чужда държава не бих заминала.

Мис Чичи, колкото и да не ти се вярва сега, много бързо порастват децата. Няма да са вечно бебета. Въоръжи се с търпение. Твоето детенце е още много малко. С времето ще става по-лесно.
Аз съм напълно съгласна с Кати, че всеки период от живота носи много радости и трябва да им се наслаждаваме.

Кристина, просто давам и друга гледна точка и опит да се прехвърли дискусията и на друго ниво, различно от нашата нормалност.
А защо трябва да си сама в чужбина с децата? Нали си омъжена?

Ние примерно не сме ок със стоенето на децата по цял ден сами или пред компютъра.

Чичи, няма да е все така

Неизвестен, в Бг парковете, градинките, училищата и детските градини в момента работят и моите деца са по цял ден навън. Тук е топло, вече е лято. Никой не стои пред компа.