Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Знам, че е така и някой ден може даже с умиление да си спомням този период, но от днешната перспектива ми е много трудно да видя светлината в края на тунела, особено ако не знаеш колко е дълъг този пуст тунел и колко още препятствия те очакват напред.

Ох, Чичи..твоите постове все едно аз съм ги писала, ама без свекървата. Как издържах 3г. психически, не знам. Връщането на работа ми беше като свеж полъх. И колежките на работа само ме навиват за второ, луди ли са, кви са..нито нерви имам, нито пари, ние с наличното едва кретаме. Не е нужно да седиш 2г. вкъщи, мислила ли си за ранна ясла?

Мисля, че тази тема може да откаже много хора да имат деца.

Да, така е. В началото на темата трябва да се напише с дебели букви :"да не се чете от хора без деца"😄

На мен първата ми бременност беше внезапно планирана. Реших, че трябва спешно да забременея поради възникнлата ситуация и целия ми живот се обърна наопаки. Въпреки това бях толкова щастлива и горда с бебето! По цял ден го преобличах да го снимам, убедена бях, че няма по-красиво от него Майчински трепети, знаете Чак пък такава трудност със здраво бебе на няколко месеца - не вярвам и няма да повярвам Всяко реве и досажда, но признайте, че са ужасно сладки в този период. И освен това е за кратък период наистина...

Как да не съм мислила за ранна ясла, мисля и още как, даже и ММ е съгласен, но ще видим как ще върви, че се притеснявам за болести.
О даааа, супер са сладки признавам и добре че са сладки. И си го обичам, и си го гушкам, и играем, но РЕВЪТ, просто ми пили мозъка до крайност. Това ми е трудното, просто явно нисък праг на търпимост, знам ли. Ето Динчо пък не и пречи.
Колкото и да четеш подобни теми, просто не можеш да си го представиш, преди да го изпиташ. Пък и всеки се надява на спокойно бебе-еднорог.

Децата са различни, всеки период е различен, но като цяло ми се струва, че зорът е до 3 - годишна възраст. Но зависи на кого кое му се струва трудно. Аз нямам проблем да се занимавам с децата, да ги възпитавам, да ги водя насам натам. Харесва ми да съм майка определено. Но безсънието и мрънкането(по-скоро хленчене) са неща, които могат да ме извадят извън релси. Двете ми деца до последно докато съм ги кърмила, съм го правила и през нощта (по 1 година всяко). Никой не може да ме убеди, че общо 2 години недоспиване в рамките на 3 години и половина е по-лесно отколкото да отделяш време да учиш с детето си, да го изведеш на разходка, да го закараш на спорт и т.н. Нощем съм се будила със сърцебиене, когато точно съм започвала най-дълбокия и най-сладкия сън, и се е налагало да храня бебе. Толкова ми се е спяло винаги, че едва съм си държала очите отворени. С облекчение съм посрещала първите им рождени дни, когато постепенно съм ги отбивала, минавали са на обща храна и съм започвала да спя нощем без да се будя на всеки 2-3 часа. Вече след прохождането първото ми дете стана много кротичко, защото самостоятелността й носеше спокойствие. За второто ми дете не мога да кажа същото, той ми стопи лагерите. Страшно капризен, буен, и няма страх, катери се и ходи където му скимне. Но определено сега вече на 2 години и 2 месеца е много по-добре отколкото беше преди половин година. Чакам да навърши заветните 3 и знам, че времето ще мине неусетно.

Мене карантините и седенето заедно в къщи ме депресираха така, както никое ревящо бебе не успя. От известно време сериозно обмислям да се изнеса на палатка в гората.

Съгласна съм да ходя перманентно бременна и да раждам нормално всеки ден, но да мога да излизам и танцувам навън. За ревящи бебе не знам. Моите не ревяха (много).

+ от мен. Звучи прекрасно! 🤗😂

Ужас хаахх

Същото си помислих.
Такива къщи с 2-3-4 деца, с животни, разхвърляне, шум и глъч постоянно биха ме уморили скоропостижно.
Кеф е с едно дете всичко. Пътувания, свободно време, време за двойката насаме когато е накъде на извънкласно занимание, подреден дом, тишина като си легне и блажено време за релакс.

Нищо в този живот не е добре подредено завинаги, с деца или без. Двойката също е от двама и не се знае единия като иска релакс, другия дали няма да драсне нанякъде Затова нека има деца, кучета, глъч и всичко останало всеки ден, кой каквото иска. Животът е шарен.

Напоследък съм на вълна да се стремя всячески да отказвам хората от имане на деца... Толкова ми е зле.
Изгубена съм, размита, личността ми страда..
 А винаги съм искала деца, даже много на брой... Също са ми били любими "семейните филми" с пълна къща, а сега.. сега вече искам спокойствие и лично пространство. Искам да мога да седна на дивана за повече от 15 секунди, преди да получа рязък удар в гръдния кош, в опит за прегръдка, или някой да се настани в мен и да почне да играе брейк, докато изпитам качествено болката от смачкан мускул... Искам да спя до обяд и да не мисля какво ще се яде, всеки божи ден по 4 пъти... Искам да отида до магазина САМА...  Ама, много искам.

Децата си обичам много, те са умни, прекрасни, здрави - пу-пу, красиви са, като баща си - пу-пу
Но аз искам повече, искам време за мен, искам да мога да спя до обяд когато си искам, искам да си шия гоблена една седмица без да мръдна... Искам, искам, искам...
Искам, ама нямаааа...

В заключение - ако се бях сдобила с децата си по-рано - първото родих на 26... Ако бях на 18-19 години, мисля че би ми било по-лесно, на този етап от живота ми.

А пък, ако тогава бях провидяла някак в какво ще се превърна, сигурно щях да остана без деца, или в най-добрият случай - да се присъединя към "клуб 27".

От друга страна - ако не бяха тези 2 малки хуни у дома, едва ли бих си обърнала внимание на психиката и на физиката... Май в момента телосложението ми е в най-добрата си форма, от съзнателният ми живот..
Така, че може и да не е толкова зле... Но определено завиждам да бездетните си и свободни приятелки. Май и те ми завиждат... Всеки иска това, което си няма...

Пак се олях - простете!

Може би у вас не е подредено и искате различни неща, но у нас е така.
Осъзнато пиша и тази непопулярна гледна точка, за да не мислят четящите млади жени, че такъв живот не съществува и е мираж.

Гледах в You Tube клипове на една жена с 3 годишно момченце и тризнаци!!
Само от гледане как не се спира и ги обгрижва ми се зави свят и се ужасих.
Ми като проходят и се разщъкат...мале мале.
После да им търпиш настроенията.
Ей го моя тийн се прибра сега, кисел за нещо, троска се, мълчи.
Как се решяват тия жени, направо ми става лошо.