Аз също изкарах цяла година вкъщи, но за разлика от времето в което бяха бебета,сега ми беше приятно. Готвех много ( обичам да готвя). Решавахме задачи с големия син. Научих задачите.
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
За да не стане съвсем депресираща темата, да ви кажа, че моите деца от ден на ден си стават все по-големи дружки и много се заиграват. Имаме все повече моменти, в които е по-добре, че са две деца, защото се занимават заедно - намират си някоя игра и известно време не ни търсят. Постоянно се кикотят, имат си някакви техни си неща. А когато се гушнат е безценна гледка. Така че всичко си заслужава, когато видиш как децата ти са си другарчета. Бих родила и още едно-две деца, но ако мога да си позволя детегледачка, защото вече тези първи 2-3 години с бебе и малко дете ще ми дойдат в повече. 
Чак пък да сме отказвали хората от деца 😄 Просто не всичко е цветя и рози, не летят еднорози. Аз си знам, че ако не броях стотинките понякога и ако имах една баба под ръка, нямаше да приемам нещата така, щях да се радвам на майчинството. Прекрасно е да имаш дете, и никъде не сме твърдели обратното. Нямам търпение да се прибера от работа и да го гушна. Ключовата дума е "от работа" 😄
И аз съм много благодарна на свекървата, че ги е гледала моите, за да мога да ходя на работа и за да постигна всичко, което имам. За това го чувствам като морално право да я гледам аз, ако се наложи. Прекрасно е да имаш баба под ръка и въобще не смятам за нужно да си 24/7 с детето си. Това, че си разпуснал, отишъл си на дискотека, на маникюр или на разходка не те прави лош родител. Просто когато няма на кой да си оставиш детето е много трудно, но е само период и ще мине. Аз имам една леля в прованса и чак не исках да говоря с нея, когато ме питаше за децата. Все и виках: ама ти защо не дойдеш малко да ги погледаш. Направо и се сърдех, както и на майка ми. Но сега вече като е минало тежкото се успокоих и не се сърдя на никой.
В същото време, ако се каже, че някое жена си е пуснала едногодишното на ясла или е взела гледачка и се почва: ""Хвърлила ги е в институция! Дала го на чужда жена!" и други бисери 
Като чета какви изнервени майки има, ами яслата и гледачката не са лоши варианти.
Като чета какви изнервени майки има, ами яслата и гледачката не са лоши варианти.
Бианка подкрепям те на 100%. Моите дето са си били само вкъщи, в двора, чужд човек не се е докосвал до тях, пък такъв хейт съм отнасяла във форума..представям си какво би било ако ги бях дала невръстни в институция. То и ако на 3 години си запишеш детето на детска градина, пак не ставаш за нищо. Минимум до 18 години трябва ти да го гледаш и никой друг няма право да му каже копче .
Кукумицинка, не завиждай.
Аз със първото имах свекърва ми, със второто вече я нямаше.
Аз със първото имах свекърва ми, със второто вече я нямаше.
Завиждам за помощта, така е, но смятам, че не бива да се прекалява и с такава помощ до степен почти да не прекарват време с детето родителите, особено майката.
Оптимисти, първото родих 3 месеца преди да стана на 32, категорично щях да имам повече сили, ако бях родила по-млада. Ще видим сега второто, гледам да не го мисля предварително, така или иначе пак ще си го гледаме с мъжа ми, тъй че смисъл от мрънкане много няма, наш избор си е. 😁
Да са ви живи и здрави дечицата, ще ги изгледаме, няма къде да ходим. Аз си бях поставила горна граница за раждане 35 години, но благодаря на Бога при мен нещата са станали естествено. Сега въобще нямам сили и желание да търча по дете. Но внучета ще гледам, ако майките го искат от мен. Знам, че е много, много трудно и никога не бих отказала помощ, както и пари за детегледачка. Трябва да сме хора, все пак.