Не вярвам да ми останат сили за гледане на внучета, само ще им се радвам за по някой час 
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
На мен тотално ми е минал "бебешкия инстинкт". Вече като чуя бебе или тодлър да се цепи, само се хиля под мустак.
На чужд гръб и сто тояги са малко😁
Аз на моменти се чудя ще оцелея ли до фазата, когато само двете ще излизаме из магазините на шопинг, ще ходим на екскурзии, ще обсъждаме плановете ѝ и въобще ще си говорим за нещата от живота... А тогава тя пък сигурно няма да иска и да чуе да прекарва част от свободното си време с майка си
Децата колкото повече порастват, толкова повече имат нужда от майки те. За съвет, за утеха...тоя живот не е само битовизъм и миене на наакани дупета...не се заблуждавайте и не се втелявайте в глупости, Ами гледайте да се съхраните, за да сте опора на децата си, когато започнат истински важните неща в живота.
Оптимисти, първото родих 3 месеца преди да стана на 32, категорично щях да имам повече сили, ако бях родила по-млада. Ще видим сега второто, гледам да не го мисля предварително, така или иначе пак ще си го гледаме с мъжа ми, тъй че смисъл от мрънкане много няма, наш избор си е. 😁
Не знам дали като по-млада щях да имам повече физически сили, но е сигурно, че нямаше да издържа психически. Сега на 36 съм много по-примирена със съдбата си. Единственото, за което съжаляваме с ММ, че не станахме гаджета по-рано. Някак си не ни стигна ергенският живот 
В същото време, ако се каже, че някое жена си е пуснала едногодишното на ясла или е взела гледачка и се почва: ""Хвърлила ги е в институция! Дала го на чужда жена!" и други бисери Като чета какви изнервени майки има, ами яслата и гледачката не са лоши варианти.
Като чета какви изнервени майки има, ами яслата и гледачката не са лоши варианти. Комплекси. Моят избор е най-добър и по-добро няма.
Понякога яслата може и да е избавление, да. За децата. Зависи.
Важно е на детето да му се осигурят спокойствие, качествена грижа, добра храна, движение на чист въздух и игри. Това може да го направи майката, бабата, гледачката, яслата, най-вече - микс между тези /за детето е полезно да има смяна на гледащите от ранна възраст и този, който полага грижата, да е наспан и спокоен/ - да го гледа грижовен и разумен човек.
Животът на всеки се стича различно и всеки си взима решенията съобразно своите лични възможности. Важно е да се знае, че едно нещо може да се постигне по различни начини. Едно дете може да се отгледа качествено по различни начини, също. Едно е задължително - да му се обръща истинско внимание при отглеждането и възпитанието, то да усеща грижата и заинтересоваността.
На мен тотално ми е минал "бебешкия инстинкт". Вече като чуя бебе или тодлър да се цепи, само се хиля под мустак.
И ние се назландисвахме дълго преди да станем гаджета, тотална глупост.
На мен веднага ми направи впечатление, но само като чух, че е е зодия Водолей и го отписах категорично. Той пък казва, че съм му се сторила много еманципирана в началото и не се бил осмелил, иначе ме харесал.
А аз пък изобщо не разбрах до един негов рожден ден 
На мен веднага ми направи впечатление, но само като чух, че е е зодия Водолей и го отписах категорично. Той пък казва, че съм му се сторила много еманципирана в началото и не се бил осмелил, иначе ме харесал.
А аз пък изобщо не разбрах до един негов рожден ден
Аз второто го родих на 34. Не ми беше проблем тичането по него. Знаех, че е временно. Но и аз , като Кристина, си бях сложила граница за раждане до 35г (добре, че нямах репродуктивни проблеми). Не си представям на 40+ да гледам бебе.
С първото дете повече се шашках. Не бях сигурна дали постъпвам правилно и дали няма да го увредя (психически) за цял живот.🤦 На моменти и аз, като Мис Чичи, не знаех колко е дълъг тунела.
С второто вече бях наясно, че всичко е период някакъв и ще премине. Вече бях уверена, че каквото и да направя детето ще оцелее, аз също.
С първото дете повече се шашках. Не бях сигурна дали постъпвам правилно и дали няма да го увредя (психически) за цял живот.🤦 На моменти и аз, като Мис Чичи, не знаех колко е дълъг тунела.
С второто вече бях наясно, че всичко е период някакъв и ще премине. Вече бях уверена, че каквото и да направя детето ще оцелее, аз също.
Даа, децата не са толкова крехки, оцеляват, въпреки нашите грижи
Аз си поставих граница - ако ще имам още деца, трябва да е до 40, но май по-скоро ще съм приключила вече. Третото родих на 34 и съвсем не е като с първото (на почти 29). Не знам от възрастта ли е, от детето ли е, от натрупване на изтощение с годините ли е, но силите никак не са ми както преди. А познавам хора, раждат си на по 38, 39, 40+ и са супер свежи и енергични. Браво, искрено се възхищавам на тези жени! Надявам се с годините да си върна и аз енергията.
С последното и доста понапълнях (след раждането, по време на кърменето). Всъщност още го кърмя и продължавам да си пълнея,за разлика от повечето сличаи, в които жените дори отслабват по време на кърмене.
Хееей, че какво им е на водолеите
Аз си поставих граница - ако ще имам още деца, трябва да е до 40, но май по-скоро ще съм приключила вече. Третото родих на 34 и съвсем не е като с първото (на почти 29). Не знам от възрастта ли е, от детето ли е, от натрупване на изтощение с годините ли е, но силите никак не са ми както преди. А познавам хора, раждат си на по 38, 39, 40+ и са супер свежи и енергични. Браво, искрено се възхищавам на тези жени! Надявам се с годините да си върна и аз енергията.
С последното и доста понапълнях (след раждането, по време на кърменето). Всъщност още го кърмя и продължавам да си пълнея,за разлика от повечето сличаи, в които жените дори отслабват по време на кърмене.
Хееей, че какво им е на водолеите
Леле Фил от 2месеца на ясла, тук преди години имаше една тема, за една жена дето искаше да си пусне детето на 1,5 г. на ясла. Леле на какво я направиха. Изядоха я с парцалите. Мен също, хем моите не са ходили на ясла. То не бяха травми, то не беше чудо. Тогава така се впрегнах. Цял живот съм била с комплекси, че не съм добра майка, не съм отдадена. Глупости на търкалета. Перфектна съм си.
Не, между 20+ и 30+, ако има някакво значимо изменение на енергията, е или здравословно (хормонално), или защото действително има повече неща, които да изморяват човек - липса на помощ и възможност за нормална почивка и сън, повече деца и ангажименти и т.н. Чисто физиологично разликата във възможностите на един средностатистически 20-30 и 30-40-годишен организъм не е голяма. Обаче между 50+ и 60+ вече стават доста повече разликите в здравословните състояние, а на толкова са бабите, които евентуално помагат за децата. По-младите са повече в състояние да помагат, а по-възрастните са вече с болежки, плюс че имат вероятно и по-големи внуци за гледане, които са им зачислени.
Ние си познаваме от 17 годишни И няколко пъти сме се разминавали в живота.
Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
И няколко пъти сме се разминавали в живота. Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
Аэ планирам да си стоя вкъщи 2-2,5, дори и на 3 съм навита с първото дете, като ще го дам на ясла след годинката эа няколко пъти седмично до обяд (в началото 2, с увеличаваща се въэраст може и три, эависи) с цел да мога да имам и лично време въпреки майчинството-тренировки, грижа эа себе си, планирам паралелно и едно надграждащо дистанционно обучение эа кеф, принципно съм абсолютно доволна от професията си. Смятам, че яслата (эависи и от детето) раэвива социална компетентност у малките деца и е раэнообраэие и эа тях да има с кого и на таэи малка въэраст да си играят. Също отпочинала и доволна майка=щастлива майка, макар да става дума эа едни два пъти седмично. Естествено всичко е на теория докато е още в корема.
Не осъждам жените, които си дават децата рано на целодневна ясла и се връщат бърэо на работа, техен си е животът. На мен иэобщо няма да ми е добре да правя тоэи шпагат и истински се радвам на предстоящото майчинство, мисля, че ще му се насладя. Приемам го и като момент на събиране на нови сили (парадоксално, но да), личностно раэвитие, обогатяване. :Д Искам да прекарвам достатъчно време с бебето си и да се върна на работа, когато тръгне на градина или малко преди това.