Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Добре, твоята истина и реалност е единствено правилната, ОК. Социално слабите с 12 деца, дето им върви стаж, щото франзелите са много социални, не са ми мерило, нито пък децата, които имат собствена стая, ама не искат семейство и никой да им нарушава комфорта, пък нека съм лоша майка.

И в българските ясли и градини има период на адаптация. Всъщност всяка градина има собствена политика, но имат някаква стратегия за по-лесно адаптиране на децата. Моите деца когато тръгнаха, в яслената група бяха 25 деца, а в градинската 33 и не е имало проблеми с адаптацията. Възхищавам се на възпитателите как се справят с толкова деца и то отлично! Наистина не знам как успяват. Децата научиха много в градината и ходят с огромно желание. Дъщеря ми е първокласничка наесен и много плачеше, че не иска да напуска градината, а да продължи да ходи там.
Когато аз ходех на градина преди мнооого години (набор 85 съм), си спомням че изобщо не исках да ме водят там. Беше в провинцията, госпожите само викаха и се караха, даже ни и пошляпваха .... храната беше отврат и почти не ядях. Имах си обаче приятелчета, с които играехме, но като цяло си спомням някаква диващина и не мисля, че много са обръщали внимание кой какво научава или как се социализира.
За сравнение - децата ми много харесват храната в градината (тяхната има собствена кухня и им готвят на място, а не се доставя), учат наистина доста неща, защото ми разказват. Групата на дъщеря ми участваха в един проект (няма да споменавам платформата), всеки месец по една седмица имаха мисия, деляха децата на екипи и изпълняваха проект, свързан с усвояване на някакви знания и развитие на креативността и работата в екип. Това е държавна детака градина, в България (София). Отделно си имат извънкласни занимания (които навсякъде вече ги има всъщност). Отдвлно играят и много навън (а покрай ковид кризата и учеха навън), градината има много хубав двор с площадка за всяка група и футболно игрище. За нас нямаше такива неща Според мен определено има голяма разлика от преди 30+ години.

Стаи подсигурихме за всяко дете отделна, но големите спят в една стая, а малкия спи при нас все още. Дъщеря ми изявява желание като тръгне на училище да се отдели в собствена стая. Надявам се дотогава малкия да мога да го прехвърля при батко му, но дори да не стане, не е проблем. Каката и баткото ги отделих в отделна стая едновременно. Стана много лесно, май имах късмет. После аз се прехвърлих в тяхната стая, че често боледуваха и нощно време само ставах да ги проверявам как са. Та в един момент реших, че е по-малко изтощително да спя при тях.

Далече съм от мисълта, че моята реалност е единствената правилна. Правилна няма. Всеки си прави сметката, все пак. Около нас се живее така и в България беше същото. Баба и дядо са останали с едно дете, защото са преценили, че не могат да осигурят и отгледат повече. Майка и тя остана с едно, леля ми не пожела деца изобщо.

Във Франция за стаж се признават само 2 години на дете. В обединеното кралство върви до 18 годишнина на детето и въпреки това хората не се втурват да раждат и гледат деца.

А дали някой ще иска да създаде семейство май не зависи от броя стаи. Двамата братя на ММ са живяли в обща стая докато големият не заминал да учи в гимназия другаде. Единият не пожела да се ожени, нито деца и умря бездетен, а другият не остана сам от студентските години и има 5 деца,че ги и гледа.

Ние и в дворец да живеехме, пак нямаше да имаме повече от две деца.

Аз също не искам повече деца, но това не е свързано с ограничени финанси. Аз държа да съм част от живота на детето си, да бъда до него, но просто съм и доста разглезена, искам време и за мен и за приятелките ми и за това не искам повече деца. Не ми стига времето да бъда част от живота на всяко от децата си, да ги познавам, кат съвместявам и личните си нужди.

Именно.
.

Финанси винаги е имало, но отговорността, отдадеността и грижата да имаш дете за мен е различна и трудоемка задача, затова съм доволна от избора да имам едно дете.
Нямаме помощ, не бихме наели гледачка и не бихме никога ангажирали родителите си да ни гледат детето.

Аз винаги съм смятала, че желанието за повече деца не е свързано с финанси. То е специфично желание на хора, които са насочени повече към отглеждането на деца. Но тук визирам нормалните семейства, а не онези социално слабите, които не знаят какво е контрацепция. Но е факт и, че все повече богати семейства имат по повече от две деца. Например, известни филмови актьори, музиканти и т.н.

Според мен, определено е свързано с възможности.

До финанси и възможности е до един момент - до момента на осигуряване на здравословния оптимум условия и грижи. Когато се премине отвъд това, прекаленостите започват да пречат.

Семействата с над 2 деца, които познавам отблизо, са ги проимали защото има какво да им дадат не само материално, но емоционално и интелектуално. И им го дават.

Много са смешни някои, вторачили се в квадратни метри и брой бани, пишещи пост след пост в стил "къде сте виЙ, къде съм аз". Когато в реала човек е недооценен или нещастен, има нужда във виртуала да демонстрира изборите си като единствено правилни, да се изживява като примадона или да се самохвали с имане. Тъжно.

Аз за себе си знам, че не мога да дам повече. Тоест преценила съм си силите. Ако се напъна, мога да осигуря още едно дете, но не виждам смисъл. Нямам емоционална потребност от повече деца

си
Именно възможността или невъзможността да дадеш на децата си освен материалното, но и емоционалното, би трябвало всеки да прецени за себе си.
Освен че няма смисъл да си мерим квадратите, няма смисъл да си мерим и броя на децата.

Море, нямало - с брат ми обитавахме една до студентските си години, та пушек се вдигаше от обитаване. Той ми четеше дневника на любовните трепети, скрит в гардероба (един ключ ставаше за всички подобни мебелни врати вкъщи, вкл. на пощенската кутия), и ми се подиграваше, аз исках да го пребия, буквално, но физически вече не можех (аз на 15-16, той на 12-13), а на нашите им се виждаше дреболия, "остави го детето, какво ти е направило, то не разбира", и пет пари не даваха. Иначе неудобства откъм преобличане, водене на гаджета (каквито поне аз нямах тогава) и т.н. не сме имали.

Нашата стая беше обикновена правоъгълна, три и нещо на три и нещо, тази на децата ми е една малко крива, но пак с нормални размери (малкото спи при нас, но се оглеждаме вече да го засилим там, бебешкото му легълце вече е в тази стая, а по-нататък ще купим голямо). Няма път за разширяване, апартамент е. Дадох го като пример за "качество" на отглеждането - добре, че още не сме докарали до външни оценки за качество на отглеждането на всяко семейство по списък и преценка на колко деца имаш право качествено според някого си.

Социалните са идвали в нас и одобриха. Двамата са в една стая, но в момента де факто сме тримата в две помещения. Вече и балкона влиза в работа.

Не финансите ме спират за повече деца, а липсата на помощ. Да можем да се видим само двамата като двойка, когато са болни децата, когато ние имаме повече работа...

Признай, че си впечатлена от 400-те квадрата на Контесата!
Моята истина е, че деца се гледат и с 2, и с 200. Днес имаш много, утре нямаш нищо, децата не можеш да ги върнеш в момент на нямане( като не визирам само чисто финансовата страна на нещата).

Финансите играят огромна роля според моите представи. Аз съм на мнение, че е по-добре с едно дете, но да му осигуриш всичко, отколкото две и повече, но да са лишени от някакви неща. А и нали и мама и тате са хора, и те си искат своите глезотии, почивки и други неща. Не съм склонна да се лишавам от мои неща заради това да имам повече деца.
Вече ако имаш финансите, тогава може да говорим за емоционална, психическа и физическа готовност да се грижиш за повече от едно/две.