Хубаво е да има възможност къде да си оставиш детето за да си починеш.
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
Аз не съм ходила на седмична детска градина, но и обикновената ме травмираше. Радвам се, че моите деца винаги са ходели с кеф, е малкият син е една идея по-чувствителен, но пак бързо се адаптира. Според мен родителят трябва да положи всички усилия да социализира детето. Аз съм супер доволна от приятелствата и на двамата ми сина с чуждите деца, както и максимално се старая да не ги правя зорлем чувствителни и раними. Според мен стоенето само и единствено вкъщи, избягването на социални контакти, къде поради страх от болести, къде поради други причини е най-големият бич, а не детските градини.
Аха, само не ми е много ясно защо ние ще определяме как "трябва" и колко качествено е чуждото отглеждане. Утре някой може да оцени нашето като некачествено. Ето, например, моите деца имат само една обща стая, а според критериите на част от потребителките качественото отглеждане включва самостоятелна стая за всяко дете. Също така дъщеря ми наесен ще учи в кварталното училище и без да ми пука коя учителка ще и преподава, а не в най-доброто за града училище, което дори не знам кое е - за някои е важно още от първи клас да се избере добро училище, не непременно по местоживеене, и добра учителка.
На възрастта на твоите и моите живееха в една стая и не искаха да чуят за отделни. Общата стая има позитиви като лесно заспиване без страх, примерно, но като вземат да се гонят и да си пречат да учат не е приятно. Твоите деца са малки и с малка разлика и най-малкото, предполагам спи основно при вас.
Тук стаите са малки. Физически е невъзможно да сложа 3 гардероба, 3 бюра и 3 легла на пода. Съседка си държеше всичката челяд в една стая, но две от децата спяха на легла едно над друго и който иска да учи след 22ч, учеше в кухнята или хола.
Има стаи 10 на 10 метра и други, които са 3 на 3. Площта също има значение.
Разнополови деца няма как да обитават една стая след пубертета на голямото.
Невена, харесвам те много, ама понякога се изказваш твърде категорично за неща, които не си преживяла от първо лице. Аз съм делила стая с брат, 2 години по-голям от мен, изнесе се, като завърши гимназия, отдавна бяхме и двамата в пубертета. Не ни кефеше много, ама това беше положението. Не умряхме, не се намразихме и не мисля, че нещо невероятно се деформирахме.
Невена, харесвам те много, ама понякога се изказваш твърде категорично за неща, които не си преживяла от първо лице. Аз съм делила стая с брат, 2 години по-голям от мен, изнесе се, като завърши гимназия, отдавна бяхме и двамата в пубертета. Не ни кефеше много, ама това беше положението. Не умряхме, не се намразихме и не мисля, че нещо невероятно се деформирахме.
Сама пишеш, че не те е кефело. Не е честно с мъжа ми да сме имали собствени стаи, а да наврем големите ни деца в обща. Всичките съученици на децата ни, без двама или трима, в гимназията имаха собствени стаи.
Липсата на собствена стая в гимназията се отразява зле на социалните контакти и самочувствието. Дъщеря ми покани няколко пъти момиче за уикенда, но момичето и обясни, че не може да я приеме в дома си, тъй като дели стая със сестра си. С това приятелството им приключи.
В прогимназията синът играеше футбол с момче, което делеше стая с още 3ма братя. Дъщеря ми ми обясни, че у тях е като в затвор. Тъкмо да свиквали. Това пред самото момче. Обяснявах и, че възможностите на хората са различни, че мене вежливо да говори така пред него. Нъц. Всички момичета му говорели така. Майка му и баща му били тъпи, не знаели какво е презерватив.
Децата са много жестоки с различните
Никога не съм знаела дали съучениците на моите деца имат собствени стаи. Струва ми се, че сте обсебени от децата ви и правите неадекватни заключения, кой какво самочувствие ще има при наличие/неналичие на собствена стая в детството си. Щеше да е добре, ако самочувствието им беше на база стаи от по 10м2!
Предпочитам обща стая 18м2 за 2 деца от 2х10м2, където ще те хване клаустрофобия.
.
Предпочитам обща стая 18м2 за 2 деца от 2х10м2, където ще те хване клаустрофобия.
.
Да не ме кефи е различно от няма как. Има как и масово децата от и около моето поколение така сме расли, поне в провинцията. Не ми е хрумвало да обяснявам на родителите си лекари какви са, първо в панелните блокове, където съм израсла, бяха малко на брой изобщо тристайните жилища и повечето бяха за партийци или обществени. Нашите са искали да купят единственото такова във входа, отказали са им, дадоха го на самотна майка с едно дете, 20 години живяха там. Какво си живяла ти и какво са ти казали децата ти в центъра на Париж не го прави мерило за целия свят просто.
Аз моето кат го дадях два дена на ясла и тъй се разболяваше, че после два месеца не смеех да повторя. Накрая се отказах. При непосещаване на детско заведение нямаше никакви болести, макар непрекъснато да ходехме навън и да играеше с деца по площадките. Какви бяха тия вируси, дето дебнеха в яслата, направо не знам! 
Моите деца на теория тръгнаха на ясла 2-3 месеца преди да навършат 2 г. /зимни бебета са, започнаха през септември/. На практика първата зима си я изкарахме повече вкъщи заради болести. Адаптацията не беше лесна. Затова бях много скептична, когато първото ми внуче тръгна на ясла на 16 месеца. В чужбина - 10-12 деца в група, с мнооого постепенно прикване /за малко, първоначално в присъствие на родител/. След него още 2 тръгнаха горе-долу на тази възраст. И трите свикнаха по-лесно от моите! Не знам доколко възрастта или малките групи са фактор. Всъщност в момента 3+ юнакът започна да мрънка сутрин след една 2-седмична ковид-карантина вкъщи.
Расла съм в провинцията. Делихме стая с брат ми докато станах на 10, a той на 7. След това имахме отделни стаи.
В чужбина в прието всеки да си има собствена стая и няма деца, които делят стая с братя и сестри, освен в екстремни случаи с много деца и социално слаби.
Определено битовите условия, наличието на просторен дом, без липса на добри финанси и спестявания, ми бяха в основата на искането кога да имаме дете.
Другите не го мислят, плануват кога и не ги вълнуват тези неща и просто имат деца.
В чужбина в прието всеки да си има собствена стая и няма деца, които делят стая с братя и сестри, освен в екстремни случаи с много деца и социално слаби.
Определено битовите условия, наличието на просторен дом, без липса на добри финанси и спестявания, ми бяха в основата на искането кога да имаме дете.
Другите не го мислят, плануват кога и не ги вълнуват тези неща и просто имат деца.
По принцип в детска възраст за братята и сестрите е най-весело да спят заедно в една стая и се чувстват по-спокойно, защото не са сами. Дори при отделянето е по-добре, ако са повече от едно, за да няма стрес. Вече в пубертета ми се струва, че имат нужда от повече пространство. Ние сме в четиристаен, но децата ни докъм пубертета ще спят в една стая. После вече ще ги отделим. Ако имаме трето, двете еднополови ще са в една стая, а разнополовото в другата, което също е добър вариант, според мен. По-важното е, че имаме две тоалетни, защото дори и само с две деца, като пораснат сигурно ще става опашка сутрин пред тоалетната. 
Но е факт, че с децата мястото отеснява. Преди децата с ММ се ширихме на воля и ми се струваше, че апартаментът е огромен, докато сега вече не ми е никак широко.
Но е факт, че с децата мястото отеснява. Преди децата с ММ се ширихме на воля и ми се струваше, че апартаментът е огромен, докато сега вече не ми е никак широко. Никога не съм знаела дали съучениците на моите деца имат собствени стаи. Струва ми се, че сте обсебени от децата ви и правите неадекватни заключения, кой какво самочувствие ще има при наличие/неналичие на собствена стая в детството си. Щеше да е добре, ако самочувствието им беше на база стаи от по 10м2!
Предпочитам обща стая 18м2 за 2 деца от 2х10м2, където ще те хване клаустрофобия.
.
Предпочитам обща стая 18м2 за 2 деца от 2х10м2, където ще те хване клаустрофобия.
.
Ти какво предпочиташ е едно, а какво ще предпочетат децата може да е коренно различно.
Малко преди пубертета децата започват да искат лично пространство, да се събират по групи по интереси, първо само с деца от техния пол. Докато бяха малки, всеки играеше с децата, които другия водеше. Като поотрастнаха и синът ми стана към 8 годишен, а дъщеря ми към 6, започнаха да играят с различни групи деца, като всеки седеше безучастно докато другият се занимаваше с хобито си. В пубертета вече става трудно. Правят си пижама партита, работят по общи проекти в училище. Коя майка ще пусне дъщеря си да спи 2 дена в стая, в която спи и малко по-голямо момче? Аз не бих, а сме доста отворени. 2 стаи от по 10 квадрата са си бомба пред неудобството да живеят с друго дете.
В чужбина в прието всеки да си има собствена стая и няма деца, които делят стая с братя и сестри, освен в екстремни случаи с много деца и социално слаби.
Не знам коя чужбина визираш, но в Обединеното кралство и във Франция на социално слаби се предлагат социални жилища, в които броят на стаите е съобразен с броя възрастни, деца и възрастта им. Дори неработили никога родители на 7 деца имат право да откажат жилище с 4 спални ако няма собствени стаи за децата над 12 или 14г , май беше. Тези, които се врат в малки жилища с много деца са ги получили когато са имали малко деца и понеже вече имат къде да живеят не са приоритетни за ново, по-голямо жилище. На позната сестра и имаше 11 деца. Кметството събра 2 къщи, бутайки стени за да им осигури достатъчно стаи и площ. Сестрата няма един работен ден в живота си но и тече трудов стаж заради децата.