Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Сега не знам как е, ама наистина по тяхно време, то и по мое, нямаше толкова опции за бригади и пр., за изкарване на пари от непълнолетни и пр., сега е малко по-различно. Тогава и на бригада да отидеш, трябваха доста пари, които наистина после си ги избиваш, ама първо трябва да има от къде да ги вземеш. Ако родителите нямат или не могат да вземат заем, за да ти дадат, защото вече имат кредити, трябва да ти отпуснат на теб самия, т е. да си на постоянен договор и да напуснеш, за да отидеш на бригада. Студентски кредити много трудно, а при положение, че не са студенти изобщо няма как. В България малко сбъркано беше това със студентските кредити, сега не знам как е, ама тогава трябваше да имаш парите, да си платиш студентските такси и тогава да ти отпуснат пари колкото за таксите. Я по тяхно време може и да е нямало студентски кредити и бригади  Не че няма хора, които да се справят и при това положение, ама не е за всеки, наистина, трябва подкрепа и то не само финансова.

Аз като родител чувствам, че е мой дълг да осигуря на детето си възможност за добро образование. Това е старта в живота. Затова и писах преди, че финансите са първото условие за мен за това колко деца ще имаш. Ако не можеш да осигуриш образование /вкл. в университет/ на три и повече деца, по-добре си остани с едно или две. Много по-важно е качеството, отколкото количество.. във всичко, било и за деца. А не да се размножаваме без да му мислим и после "ами да се оправят, да берат ягоди като искат да учат"... Айде моля ви се, кой нормален родител ще иска детето му да ходи на майна си райна ягоди да бере. Това би било съсипващо за мен като майка, ще го чувствам като личен провал.

Моят син е работил различни работи в Германия. Последно сега започва в автомобилен завод. Много е доволен от заплащането и условията там. Мисля, че само му е от полза всичко това и се радвам, че е самостоятелен човек на 20 години. И ягоди да беше брал, в никакъв случай нямаше да получа инфаркт. Като провал бих приела, ако седи и винаги чака какво ще реша аз - какво да учи пълнолетното дете, какво да работи, кога и къде.

На 20 години аз освен че бях студентка, съм продавала сладолед и съм работила във фирма за почивки. С нищичко не ми е навредило. Напротив, оттам имам много контакти, които ми бяха от помощ в живота.

"Ако искате да построите кораб, не барабанете хората да събират дърва, да разделят работата и да заповядват. Вместо това ги научете да копнеят за необятното и безкрайно море. “ Антоан дьо Сент Екзюпери

Във форума за възрастните родители чета вайканици как сме щели да не можем да издържаме децата си като студенти, когато ние сме пенсионери. Пък те нямали нужда от нищо след 19 г.! Ей това е добра новина!

Имат нужда,. Но могат и самите те да работят, и вярвам, че всъщност това е полезно за тях самите

Естествено, че се стремя да възпитавам любов към ученето и желание за развитие. Ама с едното голо желание не става. Друго си е да имаш подкрепа и гръб зад себе си.

Копнееш за морето, ама една идея ще е по-напред този, който има кой да му нареже дървата за кораба. Пък ако и кораб му осигури, ще стигне до Америка, докато другите още са в гората да секат дървета.

Който родител иска, може и космическа совалка да осигури Но все пак на някаква относително млада възраст децата трябва да почнат да се справят и сами.

По работа всеки ден виждам всеотдайни майки на 60+ години, загрижени, че 30+ годишните им деца нямат работа. Та възрастните майки се трепят, купили жилище, обзавеждане, но младите сами не могат, то няма как - няма работа!... нищо трогателно не виждам в това.

Според мен не правим услуга на децата си, като им дадем кораба, докато другите секат дърва. Сечейки дървата другите ще научат точно колко усилие им е коствало, как да намалят това усилие, като измислят по-лесен начин или технология, после ще си построят кораб точно какъвто поискат и както го искат. А могат да решат, че няма нужда да строят кораб, а могат да построят ракета. Пък другите нека са стигнали Америка, щом родителите им натам ги пращат и това са им осигурили като посока в живота.

Разбира се, че могат, но зависи какво учат и къде живеят. Ако са си в родния град е едно, а съвсем друго е в друг град на квартира или в чужбина.

Аз бих предпочела децата ми да учат някоя сериозна специалност с евентуално добра реализация и да не работят през това време. Много по-добре ще е за тях да имат достатъчно време за учене вместо да се чудят за изпит ли да учат, на работа ли да ходят, и да не могат да смогват с ангажиментите. А вече ако сами поискат да работят през това време, не бих ги спряла, но искам да са спокойни, че не се налага да работят, защото ние ще им осигурим образованието. За съжаление, имам примери пред себе си на млади хора, които нямат възможност да учат, защото се налага да работят на пълен работен ден за да си покриват разходите. В тези случаи ранното започване на работа по никакъв начин не подобрява положението им, нито им помага за напред в живота, защото след 10тина години положението им е същото. А едни други, чиито родители са им осигурили образованието, до 25 може да са на издръжката на родителите си, но на 30 вече да имат сериозна професия и много добри доходи. Не казвам в никакъв случай, че всички случаи се развиват така. Но не всеки може да започне от нулата и да се издигне. И да, смятам, че родителите са тези, които трябва да насочат децата си към подходящо образование, защото рядко един 19-20 годишен е наясно какво точно е подходящо да учи. Обикновено просто влизат в унивесритет да учат нещи ей така, без изобщо да са наясно дали имат реализация за вбъдеще. И в училище никак не се набляга на реализация, професии и кариерно насочване, учи се само суха материя.

Абсолютно съм съгласна с последното мнение.

Обаче когато пред теб стои въпросът практически как да го насочиш, към коя специалност, хем да му се удава, да има наклоности към нея, хем да е пазарно приложима. Много е трудно. Много.

Още малко и ми е чудно дали няма да изкарате, че по-добре човек да не се е раждал,* отколкото на 20 години да работи, вместо да учи.
Да, несъмнено по-добре е да имаш пари, отколкото да нямаш, по-добре е да учиш спокойно, отколкото да се налага да се самоиздържаш, и какво?


_____
Едит - допълнение под линия.
*Или да няма братя и сестри. Тук изключвам Невена, която по принцип смята, че е по-добре да нямаш, и дори е писала, че е щяла да се самоубие, ако като тийнеджърка и се е било родило братче или сестриче, явно неспособността да понесеш тази гадост и позор - да имаш малко братче или сестриче, също се вписва някак в правилния модел и справянето на родителите с възпитанието.

Хора, явно сте деца на млади родители, сериозно ли смятате, че хора, реализирани в живота, и обременени в добрия смисъл от връзката "родител-дете" имат адекватна представа за професии, реализация и то на ниво държава или свят? Единственото, което съм чула от баща ми по темата, беше категоричният отказ да следвам медицина, защото "двама глупаци вкъщи стигат и това е неблагодарна работа". Баща ми не спря да опява повече от 10 години, че ще си пропилея живота, защото избрах на уча френски, беше пред инфаркт, като записах филология. След магистратура в съвсем различно направление работя в ИТ сферата, баща ми грам не разбира какво правя, само цъка, като стане въпрос как живея и какво мога да си позволя спрямо него на моите години. Много е знаел той какво се случва в София или в чужбина, и не го виня за това, ама тия твърдения как родителите знаят най-добре, са странни. Че вие и те сте различни хора, с различни мечти, стремежи...