На всяко интервю за работа прави впечатление къде си завършил и какво. Реномираните университети за държавата се знаят, натоварването още като студент също. От друга страна е важна и студентската среда. Дори повече от следването, според мен. Потомствени адвокати, лекари, учители няма да идат да учат на село. Пък после кой колкото иска да си говори за равния старт и как всички се раждат равни.
Образованието за мен е най-важното благо, което бих искала да осигуря на детето си и не бих поскъпила финанси и усилия. От там нататък живота си е нейн и да си го живее както иска, но и аз да съм спокойна, че има базата за живота, който иска да води.
Повече от две деца не мога да осигуря, а и не искам.
Относно изборът на професия - ами евреите са го измислили много преди нас. Съвсем прост им е изборът- лекар, фармацевт, адвокат, инженер. Професия, която си я носиш със себе си и не я работиш с ръцете си. В днешния дигитализиран свят за деца с афинитет към природните науки се прибавя и ИТ аферата, в която също никой не е останал гладен.
Конкретно за дъщерите си ще съветвам да завършат нещо, което после може да се работи и на парче, по проект и т.н. Тоест да си имат работа и бременни, и с деца вкъщи, да не са вързани само в офис някъде.