Фентъзи и фантастика - 21

  • 22 947
  • 739
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 50 911
Аз съм се изнесла от бая теми, но точно тая не ми се ще да я от тях.

# 316
  • София
  • Мнения: 3 834
Няма и нужда Хепи. Лично аз просто прескачам мненията, които са ми неприятни или не ми носят никаква полезна информация. Всеки, който има нещо да каже по темата, е свободен да пише.

Косите на Венера, тонът си е миролюбив. Понякога имаме такива моменти, но не се впечатлявай. Надявам се да ти е приятно тук.

Колкото до "Разказът на прислужницата", е нормално за някои тази тема да е по-тежка. Мен стилът на написване много ме дразнеше, но я прочетох заради историята. Идеята за изкривена религиозна антиутопия много ми допадна.

# 317
  • Мнения: 42 326
Аз не мога да възприема темата, защото не разбирам и категорично не приемам някои части от концепцията -
Скрит текст:
жените, които имат детеродни способности са изнасилвани многократно и децата са им отнемани. Не разбирам защо не се кастрират или самоубият - и двата варианта са за предпочитане пред такъв живот.
Да, мога да разбера какво има предвид авторката в контекста на романа, но това е поведение, което е на светлинни години от начина, по който аз смятам, че трябва да се живее, нямам абсолютно никаква пресечна точка с този начин на мислене и четенето на тази история е безсмислено за мен (само за мен, не убеждавам никого).

# 318
  • Мнения: 50 911
Книгата е писана превод доста години. Авторката казва, че нарочно я написва толкова крайна, за да е абсолютно ясно посланието и да е аларма. Сериала също е доста въздействащ, защото пресъздава ужасяващата атмосфера. Там е показано по-ясно това, което Джун казва- всичко се случва постепенно, сваряват те като жаба...бавно. Темата е абсолютно ужасна, затова пък става все по-вероятна в някои отношения.
Жените, които не сътрудничат и не могат да раждат, са пращани да работят в радиоактивни зони.  Има такива, разбира се.
Има няколко теми за книгата и сериала, където е дискутирано доста. Но както всяко нещо, трябва времето да е подходящо...както за Чернобил и много други тягостни теми.

# 319
  • Мнения: 22 280
Гледал съм филма (старата версия с Робърт Дювал) ако книгата е като него следва да отбележа следното. В последно време  се набляга на реализмът в исторически план. Примери много( Мартин, Абъркромби, П. Брет). За някои това е тежко и шокиращо, но ако гледаме така на нещата Чичо Томовата колиба и Черният Обелиск също са доста тежки книги. Не всяка книга е за всички, но лично аз смятам, че една такава книга не е чак толкова шокираца (за мен). Да, някои неща са преувеличени, но като цяло такива неща е имало в миналото, например робини, чието единствено задължение да раждат деца и да ги отглеждат до определена възраст, след което децата са отнемани от тях в полза на съпругата.
@Косите не Вероника, не се впечатлявай,  да, някои хора си имаме своите несъгласия, но като цяло темата е мирна.  Няма как всички да сме на едно мнение - над 80 души сме, но ако сравняваме с някои други форуми на bg-mamma, тук има доста повече търпимост

@pppqqq на мен  книгата едва ли би ми била интересна, защото наскоро я раздухаха отново с цел политкоректни цели, но мога да разбера идеите на писателката и ги уважавам.

Последна редакция: пт, 16 апр 2021, 14:55 от Лорд Сняг

# 320
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 827
Супер си е темата и никой да не си ходи от нея, плийз!!!

"Разказът на прислужницата" и у мен предизвика много силно негодувание, заради описаната действителнист... Но това е логично, защото подобно отношение е нечовешко, но хората много пъти са доказвали, че могат да бъдат крайни към себеподобните си и безумно жестоки - също.

Съвсем скоро четох една книга, която не е фантастика, а е за една жена, живяла в Иран преди и по времето на Иранската революция през 1979 г. и там чувствах същото, четейки за невъобразимо отвратителното отношение към нея...

Последна редакция: пт, 16 апр 2021, 15:46 от Lady Brinne

# 321
  • Мнения: 50 911
Самият стил, с който е написана Прислужницата, е различен и атмосферата е непоносима. Идеите са ясни, пак опираме до това как е казано, дали те е докоснало. За мен специално, беше една от книгите, за които бях убедена, че никога няма да прочета, да ми хареса, да гледам...един ден я прочетох, от скука, заради постоянните дискусии ( обичайно съм крайно разочарована в такива случаи)...ами ужасна е, но ме завладя! После гледах сериала със семейството,на мъжът ми му е смешно, дъщеря ми отказва да го гледа изобщо, но ние със синът ми го гледаме. Повдигна доста въпроси, обсъждаме. Обяснявам доста, на различни теми. Смятам, че сериалът постига целта си. Покрай антиутопия повдига доста въпроси, а пък сценариите са стряскащо възможни.
Та който не е чел книгата, да пробва. Сюжета е ясен, четенето й е по-скоро за самото преживяване

Имам зрителна памет и аудиокнигите са ми направо неприятни. Ама от вчера слушам Властелинът на английски, почти 20 часа е...ами полека лека почнах да свиквам, яко е Joy Може би ми допадна и изпълнителя Joy

# 322
  • Мнения: 22 280
Аз пък навремето обожавах да слушам аудио приказки. 10 приключение на Лиско ги имах записани на касета (първите две приключения - с фокусника и с варела), както и първите три приключения на Мечо Пух. Умирах да се хиля, а гласовеет на Йори и Зайо до ден днешен са останали в главата ми
Скрит текст:
Пух - има ли някой тук?
Зайо - Нямааааа
Пух (разсъждава) току що някой извика "Няма.", а щом някой извика "няма", значи все пак трябва да има някой?
Пух (навира глава в дупката и пробва отново) Не е ли това Зайовият глас
Зайо - Не би трябвало.
...
Пух - Аз съм Пух
Зайо - Кой Пух?
-Пух.Мечето.
-Зайо - показва се от друга дупка - вярно, че наистина си ти.
...
Пух...Ох, ах....като чели...
Зайо - всичко наред ли е?
Пух - аааа да. почивам си.
Зайо  я си дай лапата
-Пух олеле, ау, боли
Зайо никакво съмнение Пух - заклещен си
Пух  (сърдито) това стана, защото твоята дупка е толкова малка
Зайо  - това стана защото един от двама ни яде много! И това не бях аз! Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: пт, 16 апр 2021, 16:42 от Лорд Сняг

# 323
  • Мнения: 42 326
Аз ги слушам, ама това не е четене. От време на време се отнасям и докато включа, сюжетът е напреднал...

# 324
  • Мнения: 22 280
Аз исках да направя аудио разказ на Робин Хоб на телефона и да си го пратя по имейл, обаче ограничението една глава ми излиза към 1 G като използвам камерата, а ограничението е много голямо, та не става

# 325
  • Мнения: 50 911
Драматизациите са различни от аудиокнигите
Да, именно, отплесна се и сюжета заминал... а и трудно възприемам, като го слушам. Затова сега тренирам с нещо познато Wink Властелина Simple Smile

# 326
  • Мнения: 8 993
На мен "Разказът на прислужницата" ми хареса много. Да, тягостна е, тежка, но от нея все пак лъхаше бунт и надежда. Отделно харесвам стила на Маргарет Атууд.
Не мога да кажа същото обаче за една друга антиутопия "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро. Там ужасно много намразих героите. Идеше ми собственоръчно да ги разфасовам, такива овце бяха. Ишигуро също пише много хубаво, но не издържах бездушието на героите му. Ясно ми е, че такава е била целта му. Да ги покаже примирени и готови да посрещнат предначертаната си съдба, но все пак.
Айзък Азимов беше от любимите ми писатели. Знаех наизуст "Аз роботът". Любима му беше и "Краят на вечността". От години не съм чела нищо негово, но това е нормално. Изчела съм предполагам почти всичко преведено още преди близо 30 години. Не всичко помня, но нямам навик да препрочитам книги, така че вече е затворена страница за мен. В съзнанието ми обаче произведенията му са наредени на рафтовете с табелка "много добро" и там ще си и останат независимо с още колко автори ще се срещна в живота си.

# 327
  • Мнения: 2 529
Въобще не се справям с аудио книгите. Слушам, слушам и по едно време се хващам че си мисля за съвсем различни неща. Единствено ставаше като пътувахме с колата няколко дни през еднообразен пейзаж и там някак си няма кой знае какво да разсейва.

Разказът на Прислужницата дори не искам да го започвам. Толкова депресираща тема не ме привлича и сигурно ще я чета насила ако я започна.

# 328
  • София
  • Мнения: 910
Мен аудио книгите ме приспиват. Използвам ги като много добро средство срещу безсъние.  И тъй като  доста се коментира тази прословута прислужница мен страшно ме натоварва, даже кошмари сънувах.

# 329
  • Мнения: 22 280
Какви хора сте да заспивате когато някой ви говори или имате светлина. Аз трябва да съм като пребит, за да не ми пречат такива неща. Иначе в кола бързо  заспивам, но там друсането ме унася, а пейзажа ми е еднообразен.
Кошмари съм имал  от Туйн Пуийкс (старата версия) и То (книгата)

Общи условия

Активация на акаунт