Образователен Говорилник - 15-та следизборна

  • 22 079
  • 789
  •   1
Отговори
# 630
  • софия
  • Мнения: 5 148
Звучи ни супер на нас, възрастните хора с опит, защото знаем кое има значение. За хормонално бурните 18-годишни това са само думи. Те на тази възраст още не могат да направят разлика между секс и любов...
мда, нали затова казваме "ех, сега да съм на 20, а тоз акъл.." ама не сме. И колкото и да сме научили, сега на тази възраст пък ни заглъхва пламъка, опитомен е онзи нужен за промяна, ярък и жив оптимизъм и я няма енергията, която младите не жалят като се втурват с вяра в нещо...
Ех, че е хубаво Heart Нека са поне малко безотговорни! Да го живеят този живот!
Вярвам, че щом стъпят на новата земя, всичко ще се нареди чудесно!

Последна редакция: сб, 17 апр 2021, 11:47 от Амели

# 631
  • Пловдив
  • Мнения: 1 154
Честито на всички трудолюбиви деца, които са приети в тези престижни университети.

Честит рд и на Ежко!

Аз съм далеч още от университети, но да попитам нещо, че ми е любопитно. Някой от вас (или децата ви) не е ли обмислял кандидатстване в бг университет? След това стаж или мастер в чужбина?

# 632
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
И при нас е далеч университета, но точно това е желанието засега - първа степен тук, следваща - зад граница. Но все пак не решавам аз, така че....

# 633
  • София
  • Мнения: 2 925
А, мислили сме. На мен в момента докато са малки и до Софийския ми се струва далеч да се "вейнат" сами. А всичко останало ми е като на Мачу Пикчу у царевичака Joy Обаче, когато пораснат ми се иска да имат повече възможности за избор. Не бих ги спряла ако решат да учат тук или в чужбина нещо много желано. Дотогава има още малко време, ще се променят сигурно някои неща покрай кандидатстванията, ще се избистрят концепции и желания (надявам се Simple Smile ) и т.н.

# 634
  • София
  • Мнения: 62 595
Моите записаха по нашенско, още малко остана да завършат. За магистърска в чужбина каквото и да решат ще е ок, големи хора са, на тези години вече не само чужбина или България има значение, не е чистото учене като идея при бакалаврите, а и други фактори като работа, личен живот, промяна в мирогледа.

# 635
  • София
  • Мнения: 16 320
Аз по принцип съм за БГ, особено за специалностите, които децата си избраха /но изборът е оставен на тях/. Някоя специализация в чужбина, евентуално. И двете специалности са single cycle - нямат бакалавърска степен.

# 636
  • Мнения: 6 396
Право и медицина може би😀

# 637
  • София
  • Мнения: 16 320
Именно! Simple Smile Право, както знаеш, се учи там, където ще се работи. Медицина може да се учи навсякъде, но не виждам особен смисъл за чужбина.

# 638
  • София
  • Мнения: 19 667
Моят син категорично не щя чужбина и си учи тук (фармация). За после не знам, тя програмата си е магистърска.

# 639
  • София
  • Мнения: 7 378
Според мен зависи също от това къде иска да живее чавето след това. Ако иска да се мести в чужбина, може би е по-добре и бакалавърската да се кара там.

Това е много труден избор за хора на такава възраст, но всъщност баш тогава си му е времето.

То не че зависи от родителите, но аз от сега се самонавивам, че не искам моите да живеят в БГ.

# 640
  • София
  • Мнения: 16 554
Особено сега.

# 641
  • София
  • Мнения: 62 595
Работата е там, че след завършване на гимназия вече са пълнолетни хора и животът им може да се стече всякак. Като си спомня нас с баща им какви ветрове са ни вяли в главите и колко различни сме били в мисленето и плановете за живота между 18-тата и 22-рата си година, съм подготвена за почти всичко като техни решения. Ние на тяхната възраст вече живеехме заедно бяхме решили да се женим. Трудничко е приемането, че след гимназия вече не са деца и животът не е само учене, а и работа, любовни връзки и евентуално семейство и деца. Живот, какво да го направиш, именно в тези години имат и други житейски задачи, освен ученето.

# 642
  • София
  • Мнения: 19 667
И аз не исках да живее тук, упорито говорех за чужбина откъм 10 клас. Даже по едно време бяхме гледали университети с интересни програми с химия. Взе си езиковия сертификат дори.... И после се отказа изобщо. Домошарче си е, тук си иска. Добре си му е сега.

# 643
  • София
  • Мнения: 7 378
Ааа, Бърди, ние сме започнали с агитацията още от 1ви клас Joy. Но, да - единият вече ме информира, че не само няма да учи навън, ами ще остане и да живее в нашия дом със семейството си.

# 644
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 635
Е вие пък, Аш!
Кой може в днешно време да прави планове за след две години, кано ли за след 10...

Общи условия

Активация на акаунт