Пролетни надежди, летни планове. Мечтателна немска тема - 215

  • 20 386
  • 739
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: X
И аз вдигам ръчичка за САЩ. Още малко - колкото да ми писне от всичко и съм чао.

# 586
  • Берлин
  • Мнения: 5 451
Soft, това е точно моето място. Ааз съм живяла в Испания. Беше преди да влезем в ЕС. Много трудно начало, но после всичко се нареди. Месец преди да си взема детето за постоянно при мен, той се разболя от левкемия и така. Върнах се в Бг, защото се изплаших, че няма да се справя там сама с болно дете. 3 години по-късно се върнахме двамата там. Имах нужда от пари, за да изплатя жилището си. Испания е голямата ми любов - език, климат, музика, храна, хора с душа.
Живях и в Лондон година и половина. Като изключим езика, нищо друго не беше моето.
Германия просто така ни се случи и вече седма година ни се случва. Но не е моето. И все по-често мисля за поредното преместване. Знам, че възможността и обстоятелствата ще се наредят, още не съм готова. Но почнах да чета предимно на испански, та...
А тук не само море липсва. Тук ми липсва слънце и живот - от бърза мисъл и ентусиазъм, до истинска усмивка. Квадратните хора ме изморяват, а тук няма как да ги игнорирам.

# 587
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Аз не съм живяла в Испания, само на почивка сме били, но не им издържам на децибелите 🙄
Последните години съм станала много чувствителна към шум (самолетите странно не ме дразнят), та в южните страни много се натоварвам.

Дана, това е чудесно! Успя ли да се реализира, доволна ли е?
Аз също съм на мнение, че е важно да имаш избор.
Дъщеря ти говорили без проблем български? Моето дете не говори (не иска), иначе всекидневен разговор разбира.

# 588
  • Немция
  • Мнения: 7 863
Накъде ще ги духне вятъра децата ни, няма как да се знае.
Моите момчета тук са родени и израстват тук. Това е тяхната родина,макар че усещат България също близка. Малкият се чувства германче и го казва. Големият няма ясно изразена национална принадлежност, но покрай пандемията пропуснахме миналата година в България, както и родителите не дойдоха на гости, и немският стана доминантен(въпреки че вкъщи говорим на български и имаме български роднини в Германия, с които понякога се срещаме).
Какво ще решат, като поотраснат, е друга история. И нашите родители не са предполагали, че ще емигрираме нанякъде, но ето, че се случи.

Софт, и мъжът ти ли мечтае за Испания?

Ася, и аз забелязвам, че свикнах на спокойствието на тихата немска провинция и ми харесва.

Фрау Данна, от колко време дъщерята в България и как се приспособява?

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 00:05 от Бибит

# 589
  • Мнения: X

Софт, и мъжът ти ли мечтае за Испания?


Той конкретно в Барселона. Като сме там, все си казваме, че усещането е като във Варна, но в идеалния й вариант, плюс че има Ноу Камп.😂 Реве ни се всеки път като тръгваме оттам. Град-приказка е за мен това.

Papa Panda, при всички случаи и някъде в Калифорния ще ми пасне, но много далеч и много сложно с виждане на роднини и приятели. Испания е ей тук. А и мама каза, че веднага ще тръгне с нас. 😊 Тя беше веднъж с нас и на младини ходеха с баща ми.

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 00:22 от Анонимен

# 590
  • Мнения: X
Papa Panda, при всички случаи и някъде в Калифорния ще ми пасне, но много далеч и много сложно с виждане на роднини и приятели.

Па изтегли си вайбър, де. На мен ми стига един Ню Йорк, пък като ми се прииска слънце, ще се метна до вас, в Кали. Нали нема ме върнете? Joy

# 591
  • Мнения: 9 410
Дъщерята е три години вече в България, има хубава работа и е доволна. Намери си приятел, после създадоха семейство, имам и малко внуче. Български знае, дойде в Германия след 9 клас.
За себе си отдавна съм решила в полза на Германия. Харесва ми тук.

# 592
  • Мнения: 8 103
Българският на децата ни е добър,  нищо че не са раждани в Бг, полагаме усилия да го поддържаме.
Къде ще ги отвее живота никой не знае.

# 593
  • Немция
  • Мнения: 7 863
Frau Danna, била е тийнейджър, когато е дошла тук. Има голямо значение.
Но е хубаво, че се чувства доволна от живота си в България.

# 594
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Поздравления Дана. Доста тийнове не искат да се местят, защото си губят приятелите. Явно дъщеря ти е видяла и взела позитивното от ситуацията и го е приложила после успешно!
Дай Боже и ние да успеем да подкрепим така децата!

Аз си признавам, че се махнах от Бг заради манталитета. За кратко (2-3седмици) ми е ок да се прибирам. Синът ми е като мен, за малко му е ок, интересни са му новите хора, после иска обратно.

# 595
  • Мнения: 9 114
Големият ни син е със семейството си в България и не иска да чува за чужбина.
Малкият отскоро е тук, започва трудният му път като лекар. Имал е достатъчно наблюдения върху медицинските заведения в България и начините, по които се реализираха приятелите му, завършили преди него и взе категорично решение да дойде тук. Каза, че ако не го направи сега, после цял живот ще се ядосва, че не е пробвал.
За себе си също мога да кажа, че Германия не е моето, въпреки, че от доста години съм тук. Виената ми е на сърце, но за сега имаме още малко работа тук, после, живот и здраве, ще го мислим. Мъжа ми се чувства много добре тук, но е авантюрист и няма против да поживеем и в Австрия.

# 596
  • Мнения: 5 261
Не намирам нищо лошо в бълг. манталитет. Ние тук всички сме българи и какво ни е на мнталитета? Много си ни е добър.
Просто на всякъде има всякакви хора . Познавам страхотни и тук и там .
На мен ми е мъчно за доста хора, които са самотни. Много живеят сами и имат много строг протокол на контактите. Сякаш се пазят от спонтанност. Не знам дали това е в плюс или в минус в крайна сметка.
Но както и да е. Не мога да мисля чуждите хора и всякакви националности.
Да, австрийците са доста по-различни според мен. Но за ме за да си заслужава местене в Австрия не им достига разлика. Нещо като да си правя труда да се местя за да не карам 6ч. с колата когато ми се иска... ако изобщо свърши текущата ситуация разбира се . Ако се задържи така и тенденциите останат вече ще се мисли по-наедро.
Наблюдаваме.

Kой им е фотографа и рекламния агент на зелените по К фрагето, но такива снимки праскат на всякъде, сякаш ще водят детско шоу за под 6г. Гледат замечтано в небето, сочат в незнайното с пръст и изненадана физиономия, стоят прехласнати с отворена уста пред някакво дърво или на по един крак край някаква поляна  ... и все двамата като неразделни и неразривни

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 10:35 от bella_ciao

# 597
  • Мнения: X
Аз тръгнах ей така за приключението..още на 12 год реших, че искам в Сащ. Затова и кандидаствах в гимназия, заради чужд език. Обаче за няколко точки се разминах с английската..стигна за немска паралелка и така логичното беше немскоговоряща страна. Не съм мислила какво ще е, просто исках извън БГ, сега с деца пък е съвсем друго. Голямото дете въпреки, че само на български му говоря и български книжки четяхме до скоро когато още искаше, сега не иска да чуе за България. Обаче не сме и ходили отдавна, беше по-малък и е забравил.

# 598
  • Мнения: 6 424
Reina, стана ми интересно. От поне десет години насам, или аз от толкова следя , тенденцията е - с топ резултат влизаш немски, ако не - изпадаш в английска паралелка.
По темата - вчера говорим с големия ми син,  трета година студент в Нидерландия, и той спокойно казва  -   ние с Даяна си даваме сметка, че сме първо поколение емигранти. Даяна е приятелката му. С баща му само се спогледахме... На въпроса защо не би работил в България, отговорът е - не ми харесва работния манталитет .  
Предстои му стаж, от който най вероятно ще зависи началото на работната му кариера.  Пуска портфолио във всякакви европейски студиЯ ( той прави електронни игри),  не се ограничава с място. Английски и немски език му покриват почти цяла Европа.   Мисля, че така е правилно. Човек е там, където е работата му.

# 599
  • Немция
  • Мнения: 7 863
G..D...,и в моя роден град едно време беше така, с най-високите оценки се влизаше в английската паралелка, след това идваше немската и накрая френската.

Разбира се, че има разлика с манталитетите в различните страни, не е само до различията на хората. Когато човек е поживял дълго извън страната, го усеща осезателно. Човек се променя и с годините според средата си. Определението "българин" не те вкарва в някаква рамка во веки веков.

При мен не е било водещото манталитета, но това е друга тема вече.

Общи условия

Активация на акаунт