С какво ходите обути у дома?

Ние сме с твърд под навсякъде у дома.
Ходим с чехли през повечето време като аз лично имам зимни и летни различни. В ежедневието водещо ми е удобството. Зимните имат мекичко отвътре, летните са на Найк нещо като супер леки гумени сандали с много дупки. Съпругът ми си купува на Дедолес весели чехли тип джапанки и ходи с тях.
Влизаме с обувки и излизаме с обувки до мястото, където ги държим на поставки за всеки от двама ни като то не е съвсем близо до врата. Когато съм се облякла и обула за излизане, ходя с обувки преди да изляза, докато си събера това, което взимам със себе си. Когато имаме гости, задължително всички от семейството сме с обувки. Не бих допуснала ходене с чехли към нагласен тоалет. Посетителите ни задължително остават с обувките си.
Всяка събота обувките, които са носени през седмицата и са оставени на поставките, се почистват, обработват с боя при необходимост и се прибират в голям шкаф. В понеделник парадът започва отново
Когато съм на гости, си нося чисти обувки към тоалета. За мене естетиката в такава ситуация е преди всичко. Има случаи, в които ходя по чорапи - примерно непланирано се оказвам някъде, но отказвам да обувам чужди чехли, а грозотии тип хотелски еднократни не виждам причина да нося изобщо. Оставяме настрана въпроса, че с моя малък номер трябва да си влача краката с почти всичко. Напълно ок съм да ходя по чорапи навсякъде, където се наложи. На мене рядко ми е студено.

За мен да ми влезе човек в къщата с обувки е голяма обида. Имам приятелка, която живее в чужбина и мъжът й е от там. Когато ни идваха на гости се обади да ме предупреди, че за него било непривично да се събува бос, та за това и двамата щели да влязат с обувки. Директно й казах а не иска ли, за да се чувства още по- добре нейният охльов и аз да съм с обувки в собствения си дом?! Естествено не ни дойдоха на гости и отношенията ни охладняха.
Сега като чета постове като горния отново се сещам за тази отдавна забравена случка.

Въпрос на обличане в дома е и на традиции в рожденото семейство. Моите баби и дядо по баща ми например не помня да имаха "домашни дрехи". След ставането и сутрешния тоалет се обличаха по същия начин, по който излизаха навън. Към пижамата и нощницата определено имаха чехли. Опитвам се да си спомня в кой момент ги сменяха с обувки. Отдавна е, починаха преди 30 години. Определено, когато аз съм отивала у тях, в цялата къща съм ходела обута с обувки, които ми носеха от вкъщи.
В едни държави в чужбина е немислимо да се събува гост. Големи представителни къщи, но също така и градове, в които за да има кал по обувките, трябва да се положи доста усилие В други държави навсякъде се събуваме. За Япония например има голяяяма тема с чорапите. Най-общо казано винаги са плътни и черни - и за мъжете, и за жените. Там има специално място за обувките в предверието на къщата. В апартаменти в Япония не съм влизала, в студентското ни общежитие всеки си живееше според собствените разбирания, защото бяхме хора от всякакви страни. Не помня в магазините да съм виждала да се продават пантофи. Има всякакви джапанки, но те са си обикновени обувки за навън, за спорт. Живяла съм само на южните острови и там е топло. На Хокайдо не знам как се обуват.
Не ми допада нападателно отношение към хората и не допускам такова към мене. Случи ми се веднъж моя близка приятелка почти да се скара с мене на вратата у тях. Познавам дома на майка й и порядките там от училищното ни време преди много години, влизам, събувам се по чорапи, защото знам, че държи, и тя 2 - 3 минути спори да съм обуела някакви чехли. Стана ясно, че това няма да се случи. Беше ми странна такава настойчивост. По тази причина приемам за силно положителен факта, че като цяло нашето семейство се срещаме с приятели навън. Ресторанти, кафенета, градини, паркове и по този начин избягваме подобно интимничене.

Не бих карала гостите ми да се събуват. Те си решават. Някои искат, други не. Имам и чехли за който поиска. Може да му е скъсан чорапа, може да е стоял цял ден с обувките и да му миришат краката и да го поставя в неудобна ситуация. За мен е неуважително да ги насилвам. Не ми пречи да мина с един парцал след тях.

Как ли пък не с обувки вкъщи?
Аз на кучето мия краката след разходка, а хора да не се събуят, няма начин.
С тоалети и токчета - на заведения.
Вкъщи не организирам такива партита.

Аз не бих върнала хора за подобно нещо, още по-малко пък би ми било повод за прекратяване на отношения. Ако ми беше чак толкова важно как да влизат или да не влизат хората у нас, просто нямаше да каня, има си места, на които може да се видим. Всичко друго би ми било ужасно грубо. На мен.

Изключително грубо. Да не говорим, че охлюв се пише с Ю. Като ще си обиждате гостите, поне ги обиждайте според правописните правила.

Аз досега не съм канила такива маймуни, че да не се събуят сами, ако идват от кал или киша. В сухо време всеки да заповяда, както му е удобно. Аз каня гости заради хората, не заради подметките им; килими нямам, а подовете се мият редовно и без това.

Ние пък сме с мокет, имам и малки килимчета тук-там.
Няма как да ги мина с мопа после.
И най-вече за мен е гнусно да се влиза с обувки. Хората плюят/храчат/пикаят и всичко това после вкъщи?
Не. Няма начин.
Затова съм си решила проблема кардинално.
Гости навън, вкъщи само най-близки хора, които са възпитани и никога няма да се намъкнат с обувки.

Аз имам скъпи килими и не искам някой да ми ги замърсява. Също така би показало неуважение към мен и дома ми да влезе някой с обувки, щото така му било кеф. У дома идват наистина много близки хора и съм нямала проблеми.

Така ме е учила моята госпожа в детството, така си пиша и до днес.

На вас може да ви звучи грубо, а на мен ми звучи смешно колко лесно загърбваме собствените си традиции и колко бързо се продаваме. Защо аз трябва да се съобразявам с чужденеца? Той идва в моя дом, а не аз в неговия! В ютуб е пълно с видеа на пътешественици, които посещават далечни краища на света само за да се докоснат до нещо автентично и да избягат от унифицирането на света. Нашите традиции са си хубави и чисти, не ги забравяйте ✌

Аз пък си мислех, че ние българите сме известни с гостоприемството ни. Такава традиция да заповядвам на гостите ми какво да правят, не ми е позната. Поне у наше село не е така.

Откога гостите определят правилата в чужди къщи?
Доброто възпитание изисква да се съобразяваш с желанията/условията на домакините.
В собствения си дом може и да спиш с обувки, не ми пречи. Но в моя, правилата определям аз.
Същото е и с пушенето.

Няма лошо, но е добре, при непоклатими правила, да не се канят непознати. Не че е правило, просто ще спести взаимни неприятни изживявания.

Да, и аз предпочитам да не ме канят, ако ще ми налагат каквото и да било. За мен е важно да си изкараме добре, а не дали гостите ще ми изцапат паркета. Не си представям да кажа на шефа си да се събуе. У нас не идват само близки хора.

Непознати - само техници, при нужда.
Имам калцуни за тях, някои си носят техни.
Шефа ми няма работа у нас.