ОСМИ клас 2020/2021 - Пролет пукна, осмокласник към училището хукна 😉

  • 31 602
  • 771
  •   1
Отговори
# 420
  • София
  • Мнения: 9 579
Аз съм склонна винаги да направя някое изключение. Знам, че от възпитателна гледна точка не е най-правилно, но от човешка, ако аз не се смиля, като негова майка понякога, кой друг...
Иначе основният мотиватор е времето за игра на комрютъра.

# 421
  • Мнения: X
Добре е контролът да е с мярка. Децата растат и трябва да привикват на самостоятелност.
Трудно ми е да си представя как отнемам " правото на компютър и телевизия в свободното време" на осмокласник. Но пък на тази възраст моят осмокласник беше на повече от 200 км разстояние от родния дом. Времето показа, че си е струвало да му гласуваме това доверие. Или както казваше една съфорумка, важното е на финала да сте доволни. Joy

# 422
  • sofia
  • Мнения: 1 740
Подкрепям Дидева, колкото повече ги оставяш да планират и контролират нещата сами, толкова по-добре  се справят след време. В началото има издънки, но после усещат отговорността на плещите си и се стягат. Поне при моя свободолюбив тинейджър команди и наказания  не вървят. Е, имали сме периоди на взимане на телефона  и изключване на интернет...за кратко😉

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 22:10 от googlish

# 423
  • у дома
  • Мнения: 8 092
Моето се справя по математика,но аз си следя дали няма пропуски...
Прекалява с висенето на компа,но пък в детската стая няма телевизор и съответно телевизия въобще не гледа-тегли понякога филм на компа,но много рядко.

# 424
  • Мнения: 51 061
На мен също ми идват в повече чак такива детайли, а се имам за свръхпротективна майка. За съжаление у нас съм и доброто, и лошото ченге. Налага се да мотивирам без да късам връзката с детето. Често глезя, но защо не. Няма кой друг, няма и още много време да има нужда от глезене. Скоро ще поеме пътя в живота.
Честно казано сериозни проблеми нямам. Всичко са някакви дреболии и битовизми.

# 425
  • София
  • Мнения: 7 675
Понякога дъщеря ми ме ядосва. Но когато я погледна, във всяка секунда виждам моето 14-годишно аз. Което нито са го наказвали, нито са го мъмрили, а откакто се помни е било пълноправен член на семейството.
С някакъв изключително свободолюбив дух съм пораснала, не ми е възможно да прилагам противоположни методи.
И донякъде ме е яд и за натиска миналата година, но то пък от друга страна имаше смисъл, особено в идиотската Ковид ситуация.
Абе сложни разни родителски работи.

# 426
  • Мнения: X
Това, което правех, когато детето беше на четиринайсет и после , докато навърши пълнолетие, беше да се обърна назад и да си спомня каква съм била аз на същите години. Много ми помагаше.

# 427
  • София
  • Мнения: 9 382
Никога не съм отнемала компютри, телефони и телевизия. И си ги глезя-деца са ми. Ама те са ми добрички, не са ми давали повод да ги наказвам много.

# 428
  • Мнения: 7 702
Никога за нищо не съм удряла или наказвала детето. Повишавала съм тон, но отнемане на свободи или каквото и да е издевателство, което не искам на мен да ми се причини не бих причинила на някого, особено да най-скъпото ми същество. Пък не мисля, че е невъзпитано или безотговорно дете, нито е нахално, нито прекалява с нещо, нито някога ме е лъгала, нито ми се е качвала на главата. Когато и както мога с удоволствие ѝ угаждам без тя да го иска от мен (да ѝ купя нещо, да я заведа някъде, да я закарам до приятелка). И мен никой никога не ме е удрял или наказвал. Аз бях далеч по-лош ученик от Ния и никога не съм била така близка с нашите, както е Ния с мен, но  особено баща ми ме глезеше много. Само щастие и спокойствие ми е донесло това отношение, не усещам с нещо да са ме ощетили и да са ме направили неспособна за живота.

# 429
  • София
  • Мнения: 6 681
Това, което правех, когато детето беше на четиринайсет и после , докато навърши пълнолетие, беше да се обърна назад и да си спомня каква съм била аз на същите години. Много ми помагаше.

а какво правим, когато споменът обрисува съвсем различен образ? Simple Smile на мен пък това много ми пречи... Simple Smile

# 430
  • Мнения: X
Щом осъзнаваш това, че споменът обрисува съвсем различен образ, значи все пак знаеш какъв е бил истинският. Предполагам, че си достатъчно зряла, за да вземеш правилното решение на тази основа.

# 431
  • София
  • Мнения: 6 681
Щом осъзнаваш това, че споменът обрисува съвсем различен образ, значи все пак знаеш какъв е бил истинският. Предполагам, че си достатъчно зряла, за да вземеш правилното решение на тази основа.

не се изразих ясно, вероятно. просто моето 14 годишно аз беше съвсем различно от това 14 годишно, което сега отглеждам...

# 432
  • София
  • Мнения: 7 699
Ако 14 - 18 годишното ми спретне/беше спретвало/ номерата, само част от тях, с които съм изпитвала търпението на майка ми, не знам как бих се справила. 😂
Имала съм опити да ограничавам някои свободи, приключили с фиаско за мен.
Отдавна се опитвам да говоря повече и по пътя на взаимен компромис да поддържаме здравословно ниво на напрежение в семейството. 😁

# 433
  • София
  • Мнения: 16 491
Ако сравнявам с моето 14-годишно Аз, трябва да им раздам по чифт ангелски крила и ореол на моите. Joy

Слънце, писали сме едновременно. Laughing Подозирам обаче, че малкият може да отмъсти баба си.

# 434
  • Мнения: 3 491
При нас основните разлики са в това, че аз имах подобно поведение като на детето на доста по-късна възраст.
Спомням си как в 10-11 клас ме бяха записали на едни курсове, които намирах за абсолютно ненужни. Дълго време ги лъжех, че ходя, за да са спокойни, а всъщност се разкарвах в ЦУМ и си купувах дрехи с парите за уроците. Дрехите казвах , че са от парите, които ми е дала баба, а парите от баба ги давах за книги. Доскоро си пазех един тъмносин пуловер и дънково елече, купени така.
Друга отличителна черта по отношение на учебния процес е в това, че аз много се притеснявах да не се изложа и основно заради това учех по някои предмети. Не е било от вътрешна мотивация.  Не ми е било интересно по повечето дисциплини в училище, но това да не мога да отговоря на учител, да бера срам пред класа и да се червя, че не зная, много ме плашеше. И почти никога не съм го допускала.
Винаги първо си научавах уроците, а след това си запълвах свободното време, ако остава такова, с нещата, които харесвам. А на тази възраст харесвах да слушам музика и да чета книги.
Моят осмокласник в момента е в доста артистична среда. Или поне тези деца, които са му интересни, са такива. Струва ми се, че е много различна средата от тази, в която аз съм учила. И амбицията, състезанието не са водещи при тези деца. Те се опитват да се отличават с привидна или истинска незаинтересованост от правилата и нормите на възрастните. Трудни са за моделиране.

Общи условия

Активация на акаунт