Седмокласници 2020/2021 - Тема 11

Ох...нямам какво да разкажа тези дни, но за да не ви пренебрегвам Иначе чета редовно, но тъй като не се вълнувам изобщо от точки и други подобни, няма какво да кажа. Нашия ходи на 3 пробни от последния път в който писах. Резултата е все същия, около 70-80 точки, но мен това никак не ме притеснява. Полагам много повече усилия в съхраняване на нервите и на двамата, сигурна съм, че това има не по-малко значение от подготовката по самия материал. Той от малък си върви много непредсказуем, така че търпеливо си чакам резултата от истинското НВО и ще решим как ще редим паралелките. При големия миналата година беше друго: Много старателно, изпълнително, дори ученолюбиво дете е и бяхме неприятно изненадани от пробните изпити. Добре, че само от пробните, защото в крайна сметка се представи отлично. Малкия сега има по-високи резултати от брат си на пробните, ще видим как ще е на НВО

Аз съм негативно настроена към частните училища. Сигурно е защото "Гроздето е кисело" , но мнението ми изобщо не е добро Все пак всеки си решава и желая късмет на децата и родителите им, избрали този вариант.

Polly77, много неприятно, важното е, че краят е добър!
Ние броим дните до малката ваканция. Не му се учи на човека. Помагам с няколко презентации, да си вдигне малко успеха. Разбрахме се, че след Великден шега няма, почва сериозно тестове и подготовка.

Поли, дано лошото е вече зад гърба ви и напред да ви чакат само хубави дни, здраве и успехи!

Моли, и аз нямам какво да споделя, ама ей ме на - през час отварям форума и току се изказвам Относно ЧУ, мисля, че просто във Варна не са на нивото на софийските. Не са само градски легенди меренето на това кой с каква кола го водят, какви са му дрехите, часовника, телефона... Нямаше да ме е грижа толкова за това, ако поне резултатите им бяха на нивото на ДУ, което избрах за детето си. Вярно е, че там залагат и на други неща, освен ДОИ по предметите, но в крайна сметка за нас поне везните се наклониха в полза на ДУ. И все пак си запазвам като вариант една ЧГ, в случай, че не успее детето да се яви на НВО - хубаво е да има възможности.
А относно ПИ, никак не ме успокояват пък мен резултатите. Ползвам ги за тренировка за формАта, съобразяване с времето и малко за добиване на самочувствие на детето, че може да се справи. Досега никога не е имала самочувствие на отличник, на много добра, на много можеща и хубавите резултати от ПИ сякаш й внасят онази нотка на вяра в собствените сили, която винаги й е липсвала. Няма да стигне времето до юни да си повярва твърде много

Светли, и на моята девойка вече никак не й се учи - вчера 2 часа прекара в търсене на рецепта за козунак, която да преведе за домашно по АЕ... Почна да брои не дните, а учебните часове до ваканцията

Здравейте. Мен ме е налегнало едно вътрешно спокойствие, по-скоро  - примирение. Въпреки това съм апатична, нищо не ми се прави.
Честито на всички именици, рожденици, приети деца . Имаше една торта с ягоди - изядох я с поглед
enigm@, благодаря ти за отговора - нещо се поомотах и не знам защо отнесох неучебния ден към липсата на зрелостници в нашето училище 
Polly77, много неприятни неща са ви се случили, дано вече сте ги загърбили

sollsoll, пожелавам да вземете най - правилното решение във вашата ситуация. Времето доста напредва за преместване, но мисля, че все още може.
От март месец наборката е в ново училище. По - назад в темите съм писала.
Освен, че предимно взехме решение за преместване заради учителите по МАТ, АЕ и история, тя не се чувстваше добре в стария си клас, самата тя искаше да се махне и го направихме. По МАТ за първия срок има 4. Целия клас беше много ощетен поне с по 1 единица надолу бяха срочните оценки, шанс за повишаване не беше даден. Имам чувството, че умишлено. Кому беше нужно? Така и не се сработи класът с тази госпожа. На какво ги научи, не мога да кажа. По АЕ също много се ядосвах на неадекватно поведение от страна на учителката, ниски оценки, които не съответстват на знанията и уменията. За историята дори не ми се пише!
Детето изобщо не съжалява. Харесва си класа, макар и за краткото време в което бяха присъствено . Госпожата по математика обяснява добре и е доволна, по АЕ също.
Естествено това местене си имаше някои неудобства, влизане в нов ритъм и т.н., но щом детето е доволно и се чувства добре, всичко друго се преглъща. А успехът също е важен тази година. Ние освен, че се опитахме да спасим успеха, спасявахме и мотивацията й. В новото училище не се пишат високи оценки на килограм, учителите искат знания, старание, но са добронамерени. А в предишното училище се чудеха как да ощетят децата. Пак ми стана болно, докато пиша.

Децата искат почивка, но още малко ще трябва да постискат зъби. То и аз искам. Много искам почивка
С госпожицата сме се разбрали, че през почивните дни ще прави тестове по БЕ. Там има нужда от сериозни упражнения. Събота и неделя, а и през седмицата време все не остава за допълнителни занимания. А и при добра организация, ще има време и за почивка, и за тестове. Ще наблегнем на първи модул, а там времето е 1 час. По два теста на ден се надявам да можем да отмятаме.

Честит прием, Molive!
Хубаво е, когато има повече варианти

Поли, дано лошото е отминало и е останало зад гърба ви.
Този вирус така обърква ритъма на хората. Оттук нататък да има само здраве и спокойни дни

polly77, пожелавам само добро пред вас, през голямо изпитание сте преминали.
sollsoll, дано намерите най-доброто решение за детето. Каквото и да става, не знам с какво сърце може човек да добавя още стрес баш на седмокласници, малко са им НВО, точки, ДО...

Здравейте,
моят син е в Междучасие и на последната родителска среща се шокирах, че учителката не знаеше кой колко точки е изкарал на последния пробен изпит. Оказва се, че и той си е питал ушите да каже какво не му е ясно и го затруднява, но пък и тя да не знае резултати...По литература учителят знае резултатите, коментира ги и дава насоки или похвали. Нещо се разочаровам от школата, но вече и от госпожата, а прави добро впечатление иначе, имала съм няколко разговора с нея.

Polly, сякаш описваш моите последни дни. Баща ми изкара 2 седмици в онкото на Св. Марина, от вчера го преместих на друго място. И аз незнам на кой свят съм напоследък. Пожелавам ти всичко лошо да е зад гърба ти!
Съчувствам на всички деца с мигрени и притеснения.Споделяла съм ви, че и моят син прави пристъпи преди важни моменти и го наблюдаваме изкъсо да не се срине точно преди изпита. Аз, също като Моли, работя основно за психиката му. Надявам се подготовката  и знанията му да са достатъчни за желаните паралелки. Ако ли не значи нещо друго е било за него.
Чета ви, но напоследък не ми се пише.

Polly77, много неприятни неща са ви се случили, дано вече сте ги загърбили, пожелавам само здраве!
Молив, честито на детето и въпрос- това успокои ли го, зарадва ли се?
Солсол, много неприятно, но и  аз като Моли- "ако  нищо друго не би променило ситуацията, бих преместила детето веднага. Такъв стрес и то в 7-ми клас точно е крайно излишен."

За неучене- леле- мале, как чака да НЕ учи ще му се случи само по математика обаче, понеже госпожата по БЕЛ си държи на деня, който е вторник и ще си ходи на урок. Явно се нея се чувства по-добре отколкото с математичката, но за втората- нямам вече какво да направя, никой няма да го вземе за оставащото време...

За "Джон Атанасов" добре че стана дума, и синко там иска, както и в ТУЕС, като за последното, според мен, а и според математическите му подвизи до момента, няма как да стане, та  вариант  "Джон Атанасов" не е никак лош. Преди 100 години, когато бях в гимназията и бях доста зле по математика, майка ми ме прати на уроци при един преподавател от това училище, който и досега е там и е страхотен учител, просто аз си бях гьон... Много добри отзиви чух и аз, през хора, освен личния ми опит с този учител.

Поли, Лилла, съжалявам за това, през което сте преминали 🙁 Този вирус обърка живота на всички ни. Тези дни си мисля, какво ли щеше да се случи сега, ако съпруга ми беше оцелял след левкемията...🙁
Аз от сутринта до сега бях по изследвания, правих обременяване с глюкоза, и сега ми е толкова зле, че нямам сили да стана от леглото. А трябва да ходя на работа.
Бихте ли ми припомнили как се правеше Скрит текст, много съм зле 😏

desita_g, през телефон става, като сложиш текста в [spoiler*]текст[/spoiler] махни звездичката
През компютър на лентата отгоре на полето за отговор си има иконка "Скрит текст"

Благодаря vox! Да, през телефона съм и се чудя къде изчезна тоя Скрит текст...

Кажете за методите как да работим върху психическата устойчивост на децата . Нещо аз не се справям с тази част , макар постоянно да му повтарям как света не свършва с този изпит. Въобще ние можем ли да направим нещо по този въпрос като родители ?

Дано всички болни и техните близки се възстановяват по-бързо и без последствия.
Това с учителите, които умишлено поставят ниски оценки е много лошо. Аз в 7ми клас друга причина освен да ги накарат да останат в същото училище не намирам. Другия вариант е самия учител да е злобен, което пък означава, че изобщо не е за такава работа.
Честито на всички вече приети деца!
Дано всяко дете получи най-добрия избор, който желае и заслужава!
За щастие предстои един вълшебен и прекрасен празник. Надявам се той да зареди и нас и децата с много положителна енергия.

red_violet, отваряш една много сериозна тема...
Ще споделя личното си мнение, формирано единствено чрез инстинкта ми на майка, познавайки собственото си дете. За да е психически стабилен - изключвам пубертетските му изблици в стил фучене като Тазманийския дявол - му намирам занимания извън учебния процес, които да му носят удоволствие. Намирането на спорт, който да го разтоварва и радва, е типичен пример. Не по-малко от два пъти седмично тренировки правят чудеса с общия му тонус и настроение и усмивка. Случвало се е да го взимам смазан от училище, да го заведа на тренировка и след нея настроението му да е върнато на макс, с шеги, усмивки, радост. Но подчертавам - спортът трябва да носи удоволствие на детето, то да ходи с желание там и да няма търпение за това.
Друга дейност в домашни условия е какъвто и да било вид изкуство. В нашия случай това е рисуването, то го успокоява, откъсва го от мислене за всичко друго.
Третото, за което се сещам са филмите, особено комедиите, както и неща, които правим заедно - каране на колелета, разходки, готвене. През това време го карам да ми разказва всякакви неща - за приятелите, за видео-игрите, за клипчета, за ю-тюбъри, спорим понякога и пр. Не всичко ми е интересно, но го слушам, защото за него е интересно и трябва да знае, че винаги вкъщи ще има поле за изява, мнението му е на почит и има кой да го изслушва за всичко. Защото ако днес не го изслушам за някакъв тъп за мен ю-тубър, утре няма да ми сподели проблем. С две думи, всичко, което носи радост и смях, и е извън училище, е механизмът, по който действам, за да имам стабилно психически момче. Това работи при нас и най-важното е, че комуникацията помежду ни не е спряла нито за миг.