Аджибадем Сити Клиник - Болница Токуда тема 33

be-lla, благодаря за споделеното   Работи и в Център за заразни и паразитни болести, където също може да ме приеме. Аз ще си запиша час първо само за консултация, като въз основа на вече правени изследвания, които ще занеса, ще прецени какво още да ми пуска. Добре е, че прави консултация и по телефона, че да не ходя втори път

Момичета, виждам, че Надежда са отворили ражданията и посещенията за татковци с антитела и ваксини. Знаете ли дали нещо такова се планира в Токуда? Аз ще съм секцио де, а таткото не държи да присъства и естествено да беше, но поне после да може да идва при нас. Планирам самостоятелна стая. Той е вксиниран.

Разговаряйте си с лекаря той ще ви даде повече информация. Иначе да влезне на секциото и преди пандемията не разрешаваха или поне при Апостолова беше така.

О, за секцио ясно, че никъде не се допуска. Но като посещение в стаята по-скоро ме интересува след раждането

Аз родих нормално на 26.10.20 при доктор Атанасова. При липсата на отворени врати много разчитах на отзивите тук та е редно и аз да се разпиша. Стана доста дълго, но дано да е полезно за някого. Първоначално започнах да се следя при Богданова, но с всеки следващ преглед я виждах в все по-неприятна светлина и по препоръки от познати и от нета се прехвърлих при Атанасова, доста към края вече за съжаление. Исках естествено раждане и виждах, че ще ме подкрепи в това. Нямаше отворени врати никъде както казах и се ориентирах по отзиви и инфо от сайтовете на болницата. Когато избрах Токуда на сайта им имаше план за раждане, в който имаше всички неща, на които държах - алтернативни начини на обезболяване, първи контакт кожа в кожа (ама не само за две минути) и разни други благини дето ги имаш по дифолт в белите страни и са прекрасни моменти дето няма смисъл да се пропускат при здрави майка и бебе. Гледах и видеа от сайта им за политиката им на кенгуру грижа и подкрепа за кърмене и си виках ‘Ето, хем ще съм в болница с добра неонатология, хем няма да правя компромис с други важни за мен неща”. В един момент този план изчезна и Богданова и Атанасова ми казаха, че лекарите са настоявали да се махне и не са го спазвали и бил пълна простотия за тях. Тогава трябваше да ми светне, че това не е моето място, но бях прекалено тревожна, харесвах Атанасова и се примирих. Бях вече в 32г.с и страшно уморена от чудения и противоречива информация.

Първоначално исках да се следя и раждам в Надежда, но ми казаха, че нито един от лекарите, които искам не поема нови пациенти за женска консултация. Сега си мисля, че трябваше да съм по-упорита просто. Също така ме притесняваше, че няма да знам при кой лекар ще се падна там тъй като няма избор на екип. Честно казано за нормално раждане без усложнения това се оказа доста глупав аргумент. От днешна гледна точка смятам, че е много по-важна цялостната политика и подход на болницата, а не отделни лекари.
Донесе ми някакво спокойствие когато Атанасова се появи в родилна зала и ми свали маската, има хубаво присъствие и отношение, но влизаше само от време на време, както и акушерките. За някаква морална подкрепа не мога да говоря честно казано. Предполагам че обстановката допринесе за това достанцирано отношение - тогава точно започна ужасът с втория ковид пик, препълването на болниците и имаше много страх. Отделно са и доста натоварени вероятно както вече е коментирано. Поисках епидурална, два часа по-късно най-накрая я получих, но ме хвана само в половината тяло. След разговори с други майки разбрах, че вероятно не е трябвало да ме държат легнала на една страна толкова време и затова ме е хванало само в тази половина, което е можело да се коригира... Включването на окситоцина след упойката съответно беше кошмарно, получих прекалено ранни напъни, които нямаше кой да ми помогне да удържа, нито да провери разкритието докъде е и съм с разкъсване на шийката. Но пък ми се размина епизиотомията. Доста скоро стана време и да напъвам, за да излезе бебка. Чувах как викат, че се пестя, че трябва повече да дам от себе си, че не стават нещата, че бебчето е на много тясно място и се чувствах ужасно. Реално излезе само за няколко контракции и после Атанасова ми каза, че съм си напъвала супер, но просто винаги така викат, за да ни нахъсат повече. На мен лично едно “Давай, справяш се чудесно!” би ми подействало по-мотивиращо от сплашването. Когато излезе ми я сложиха на корема - най-прекрасния момент в живота ми. Останахме в родилната зала още два часа, но на отделни легла, не ми я дадоха да я гушна или да я сложа на гърда, това е практиката, поне на мен така ми отговориха. Бяха ми казали, че след това ме настаняват и директно ми водят бебка, но реално чаках още два часа в стаята, защото акушерката на смяна беше решила, че ще я води по график с другите бебета. Много грубо и припряно ми показа как да я сложа на гърда, но тя вече беше ужасно изтощена и не можах да я събудя. Не знам коя беше тази жена тъй като никой не се представя, нито носят баджове, но беше като излязла от някой хорър разказ от Майчин дом. За съжаление още два пъти ми се падна там по време на престоя. Влезна в стаята в 6.00, с другото момиче отваряме очи от сън и тя ни скастря “Защо не сте с маски?!”.
Като изключим тази случка, следродилното отделение е много хубаво, осигуряват ти комфорт да можеш да си гледаш бебчето спокойно и да си е при теб постоянно. Повечето акушерки са много мили, както и лекарите, които минават на визитация. Д-р Масларска вдъхва толкова спокойствие и увереност!
Сложиха ме на антибиотик заради леко завишени левкоцити, а после и бебка заради завишено CRP. До последно бях с чиста микробиология, водите ми бяха бистри и колкото и да питах откъде се е взела тая инфекция всички само вдигаха рамене. АГто ми по здравна каса, че често просто усвоявали клинични пътеки така и още ме свива сърцето от тоя нетактичен коментар.

Мисля си, че ако не бях нацелила такъв куц момент за раждане щеше да е съвсем различно преживяване, най-малкото присъствието на таткото щеше да окаже влияние, но други неща не са от пандемията. В общи линии се презастраховах с този избор на болница и за нормално, нискорисково раждане по-скоро не бих повторила.

какво значи защо сте без маски , искат да седим 3-5 дена с маска денонощно ли ?

Ако зависеше от нея конкретно, вероятно да. Никой друг не е очаквал да седим с маски в стаята си. Честно казано се надявах, че избирайки частна болница ще избегна кривите лели ама може би навсякъде има поне по една за талисман. Трябваше да й реагирам по-остро вероятно, но бях сдухала и от хормоните, а и е малко терсене щото бебето ми е в нейни ръце в някаква степен. Иначе другото момиче в стаята беше раждала с маската.

Обаче ако пламне Ковид затварят цялото отделение, затова искат маски. Особено като са частна болница ще изгубят и много приходи за десетина дни карантина на персонал и пациенти заварени вътре.

е за добре за разжането ок ама все пак не може да седиш 3-5 дена денонощно с маска в стаята , нали ти правят тест преди да те приемат

Здравейте, отново. Имам въпроси към наскоро раждалите в Токуда.
Първо - откриха ми стрептококи Б, в 38г.с. и 4 дни. Започнах антибиотик за 10дни. Преди раждането ще ми правят и вливане. Към някоя, която е имала вливане - можехте ли да се движите или трябваше да лежите? Че някак с контракции нон -стоп да лежа няма да мога. Примерно ако се разхождам с банката с антибиотик? Бебето после, ако е на антибиотик и то, можеше ли да си бъде при вас ?
Второ - за подписването на документа за присъствието на студенти. Има ли някоя, която е подписала? Колко бяха и те ли извършват процедури или само наблюдават? Колебая се, защото все пак така на практика се учат лекарите, но ако ми се изсипят 10 на главата няма да ми е окей.. говорим за естествено раждане.
Благодаря ви

И аз родих наскоро и останах със същите впечатления като EleanorRigby. Контактът skin to skin беше само за няколко минути и след това незнайно защо сложиха бебето в същата стая но на друго легло от което си го гледах. Банката с Окситоцин не ми се размина и от там изключително болезнените контракции. Епидуралната не проработи и се превивах от болка. Това естествено е строго индивидуално така че не мога да виня лекарите. Бях сама в родилна зала но идваха акушерки и лекарката ми да ме следят но като цяло не се чувствах много комфортно там но и това сигурно е нормално. Никаква подкрепа не срещнах за кърмене сложиха ми бебето на гърда веднъж и казахa ето готово и това беше. Даваха му добавка на 3 часа но никой не ми обясни защо, дали имам кърма и кога въобще да я очаквам. Даже на изписването ми казаха да продължавам с АМ въпреки че нямаше нужда, бебето наддаде много добре. Бях в самостоятелна стая, която си има всичко необходимо и от болницата ти осигуряват комфортен престой за тези 3 нощи. Бебето може да е при теб почти постоянно което също е голям плюс, но първоначалната раздяла беше около 3 плюс часа ..Имаше и много приятни и не толкова приятни акушерки. Доволна съм от отношението като цяло, но има тук таме room for improvement.Не знам, бих се замислила за следващо раждане дали пак там или не. Поне знам какво да очаквам..

Преди изписване трябва да имате 2 пробни кърмения. Ако сте имали болезнени и напрегнати гърди то кърмата е започнала да слиза, а като тръгне и сама ще разберете. Иначе аз също не съм срещнала голяма подкрепа за кърменето там. Моята кърма слезна много бързо и ми казваха само да слагам бебето колкото се може по често, а то се ядосваше, защото беше видимо гладно,но нещата със засукването не ни се получаваха. Но в край на сметка вече съм го минала този път та ми е важна лекарката, която ме оперира там, а дали ще ми дават съвети за кърмене вече няма нужда.

И преди да станат университетска болница имаше в документите такъв въпрос. Не е проблем просто да откажете.
Аз бях с упойка и съответно с банка окситоцин. Разхождах се и се движих без проблем.

На мен Атанасова ми беше казала, че ще мога да се движа без проблем, но акушерката ме държа на тонове почти през цялото време без да е ясно защо (според мен просто на тях им е по-лесно да съм вързана към някаква централизирана система) при положение, че всичко беше наред по думите й. Съответно трябваше да лежа по гръб, което беше много мъчително с тия контракции. Не че права преди това беше особено облекчение.
Мойта бебка беше на антибиотик, но не е ставало дума да не може да е при мен, нито е пречело на кърменето.

има ли тук някой който сее следял при Вецев но е отишъл да ражда в токуда ( само за раждането ?)