Аз родих нормално на 26.10.20 при доктор Атанасова. При липсата на отворени врати много разчитах на отзивите тук та е редно и аз да се разпиша. Стана доста дълго, но дано да е полезно за някого. Първоначално започнах да се следя при Богданова, но с всеки следващ преглед я виждах в все по-неприятна светлина и по препоръки от познати и от нета се прехвърлих при Атанасова, доста към края вече за съжаление. Исках естествено раждане и виждах, че ще ме подкрепи в това. Нямаше отворени врати никъде както казах и се ориентирах по отзиви и инфо от сайтовете на болницата. Когато избрах Токуда на сайта им имаше план за раждане, в който имаше всички неща, на които държах - алтернативни начини на обезболяване, първи контакт кожа в кожа (ама не само за две минути) и разни други благини дето ги имаш по дифолт в белите страни и са прекрасни моменти дето няма смисъл да се пропускат при здрави майка и бебе. Гледах и видеа от сайта им за политиката им на кенгуру грижа и подкрепа за кърмене и си виках ‘Ето, хем ще съм в болница с добра неонатология, хем няма да правя компромис с други важни за мен неща”. В един момент този план изчезна и Богданова и Атанасова ми казаха, че лекарите са настоявали да се махне и не са го спазвали и бил пълна простотия за тях. Тогава трябваше да ми светне, че това не е моето място, но бях прекалено тревожна, харесвах Атанасова и се примирих. Бях вече в 32г.с и страшно уморена от чудения и противоречива информация.
Първоначално исках да се следя и раждам в Надежда, но ми казаха, че нито един от лекарите, които искам не поема нови пациенти за женска консултация. Сега си мисля, че трябваше да съм по-упорита просто. Също така ме притесняваше, че няма да знам при кой лекар ще се падна там тъй като няма избор на екип. Честно казано за нормално раждане без усложнения това се оказа доста глупав аргумент. От днешна гледна точка смятам, че е много по-важна цялостната политика и подход на болницата, а не отделни лекари.
Донесе ми някакво спокойствие когато Атанасова се появи в родилна зала и ми свали маската, има хубаво присъствие и отношение, но влизаше само от време на време, както и акушерките. За някаква морална подкрепа не мога да говоря честно казано. Предполагам че обстановката допринесе за това достанцирано отношение - тогава точно започна ужасът с втория ковид пик, препълването на болниците и имаше много страх. Отделно са и доста натоварени вероятно както вече е коментирано. Поисках епидурална, два часа по-късно най-накрая я получих, но ме хвана само в половината тяло. След разговори с други майки разбрах, че вероятно не е трябвало да ме държат легнала на една страна толкова време и затова ме е хванало само в тази половина, което е можело да се коригира... Включването на окситоцина след упойката съответно беше кошмарно, получих прекалено ранни напъни, които нямаше кой да ми помогне да удържа, нито да провери разкритието докъде е и съм с разкъсване на шийката. Но пък ми се размина епизиотомията. Доста скоро стана време и да напъвам, за да излезе бебка. Чувах как викат, че се пестя, че трябва повече да дам от себе си, че не стават нещата, че бебчето е на много тясно място и се чувствах ужасно. Реално излезе само за няколко контракции и после Атанасова ми каза, че съм си напъвала супер, но просто винаги така викат, за да ни нахъсат повече. На мен лично едно “Давай, справяш се чудесно!” би ми подействало по-мотивиращо от сплашването. Когато излезе ми я сложиха на корема - най-прекрасния момент в живота ми. Останахме в родилната зала още два часа, но на отделни легла, не ми я дадоха да я гушна или да я сложа на гърда, това е практиката, поне на мен така ми отговориха. Бяха ми казали, че след това ме настаняват и директно ми водят бебка, но реално чаках още два часа в стаята, защото акушерката на смяна беше решила, че ще я води по график с другите бебета. Много грубо и припряно ми показа как да я сложа на гърда, но тя вече беше ужасно изтощена и не можах да я събудя. Не знам коя беше тази жена тъй като никой не се представя, нито носят баджове, но беше като излязла от някой хорър разказ от Майчин дом. За съжаление още два пъти ми се падна там по време на престоя. Влезна в стаята в 6.00, с другото момиче отваряме очи от сън и тя ни скастря “Защо не сте с маски?!”.
Като изключим тази случка, следродилното отделение е много хубаво, осигуряват ти комфорт да можеш да си гледаш бебчето спокойно и да си е при теб постоянно. Повечето акушерки са много мили, както и лекарите, които минават на визитация. Д-р Масларска вдъхва толкова спокойствие и увереност!
Сложиха ме на антибиотик заради леко завишени левкоцити, а после и бебка заради завишено CRP. До последно бях с чиста микробиология, водите ми бяха бистри и колкото и да питах откъде се е взела тая инфекция всички само вдигаха рамене. АГто ми по здравна каса, че често просто усвоявали клинични пътеки така и още ме свива сърцето от тоя нетактичен коментар.
Мисля си, че ако не бях нацелила такъв куц момент за раждане щеше да е съвсем различно преживяване, най-малкото присъствието на таткото щеше да окаже влияние, но други неща не са от пандемията. В общи линии се презастраховах с този избор на болница и за нормално, нискорисково раждане по-скоро не бих повторила.
Първоначално исках да се следя и раждам в Надежда, но ми казаха, че нито един от лекарите, които искам не поема нови пациенти за женска консултация. Сега си мисля, че трябваше да съм по-упорита просто. Също така ме притесняваше, че няма да знам при кой лекар ще се падна там тъй като няма избор на екип. Честно казано за нормално раждане без усложнения това се оказа доста глупав аргумент. От днешна гледна точка смятам, че е много по-важна цялостната политика и подход на болницата, а не отделни лекари.
Донесе ми някакво спокойствие когато Атанасова се появи в родилна зала и ми свали маската, има хубаво присъствие и отношение, но влизаше само от време на време, както и акушерките. За някаква морална подкрепа не мога да говоря честно казано. Предполагам че обстановката допринесе за това достанцирано отношение - тогава точно започна ужасът с втория ковид пик, препълването на болниците и имаше много страх. Отделно са и доста натоварени вероятно както вече е коментирано. Поисках епидурална, два часа по-късно най-накрая я получих, но ме хвана само в половината тяло. След разговори с други майки разбрах, че вероятно не е трябвало да ме държат легнала на една страна толкова време и затова ме е хванало само в тази половина, което е можело да се коригира... Включването на окситоцина след упойката съответно беше кошмарно, получих прекалено ранни напъни, които нямаше кой да ми помогне да удържа, нито да провери разкритието докъде е и съм с разкъсване на шийката. Но пък ми се размина епизиотомията. Доста скоро стана време и да напъвам, за да излезе бебка. Чувах как викат, че се пестя, че трябва повече да дам от себе си, че не стават нещата, че бебчето е на много тясно място и се чувствах ужасно. Реално излезе само за няколко контракции и после Атанасова ми каза, че съм си напъвала супер, но просто винаги така викат, за да ни нахъсат повече. На мен лично едно “Давай, справяш се чудесно!” би ми подействало по-мотивиращо от сплашването. Когато излезе ми я сложиха на корема - най-прекрасния момент в живота ми. Останахме в родилната зала още два часа, но на отделни легла, не ми я дадоха да я гушна или да я сложа на гърда, това е практиката, поне на мен така ми отговориха. Бяха ми казали, че след това ме настаняват и директно ми водят бебка, но реално чаках още два часа в стаята, защото акушерката на смяна беше решила, че ще я води по график с другите бебета. Много грубо и припряно ми показа как да я сложа на гърда, но тя вече беше ужасно изтощена и не можах да я събудя. Не знам коя беше тази жена тъй като никой не се представя, нито носят баджове, но беше като излязла от някой хорър разказ от Майчин дом. За съжаление още два пъти ми се падна там по време на престоя. Влезна в стаята в 6.00, с другото момиче отваряме очи от сън и тя ни скастря “Защо не сте с маски?!”.
Като изключим тази случка, следродилното отделение е много хубаво, осигуряват ти комфорт да можеш да си гледаш бебчето спокойно и да си е при теб постоянно. Повечето акушерки са много мили, както и лекарите, които минават на визитация. Д-р Масларска вдъхва толкова спокойствие и увереност!
Сложиха ме на антибиотик заради леко завишени левкоцити, а после и бебка заради завишено CRP. До последно бях с чиста микробиология, водите ми бяха бистри и колкото и да питах откъде се е взела тая инфекция всички само вдигаха рамене. АГто ми по здравна каса, че често просто усвоявали клинични пътеки така и още ме свива сърцето от тоя нетактичен коментар.
Мисля си, че ако не бях нацелила такъв куц момент за раждане щеше да е съвсем различно преживяване, най-малкото присъствието на таткото щеше да окаже влияние, но други неща не са от пандемията. В общи линии се презастраховах с този избор на болница и за нормално, нискорисково раждане по-скоро не бих повторила.
Почти едно към едно описвате моето раждане при д-р Атанасова. Първоначално ми сложиха епидурална упойка, но в един момент я спряха, рязко ми пуснаха окситоцин...явно нямаше кой да чака естествения ход на нещата. В резултат имах истински кошмарно болезнено раждане и множество вътрешни разкъсвания. Сега при профилактичен преглед ми казаха, че изглеждам все едно съм раждала в Сибир. Така ме заши д-р Атанасова, или по-скоро не ме заши, че в момента част от влагалищната ми стена излиза отвън. В търсене съм на гинеколог за пластика на влагалището. Иначе при Вас поне са оставили бебето за два часа в родилното. На мен ми го сложиха на корема за 30 секунди и го взеха. Чак след няколко часа ми го донесоха в стаята. Няма нито музика, нито първоначален контакт кожа в кожа, засукване при раждането или отложено рязане на пъпната връв. Абсолютно нищо подобно. За морална подкрепа да не говорим. Акушерката не спря да мрънка по време на раждането. Освен хубавите стаи и храна, както и жените, които се грижат в началото за бебчета, друго положително при раждане в Токуда няма. НЕ препоръчвам!
но защото нямате проблем с други неща като мен и за мен е важна И грижата в болницата и отношението . А пък секцио не прави само 1 лекар има много добри специалисти точно защото масово всички раждат секцио . Със или Без причини . аз лично тук почти не чувам за раждали естественно. Не казвам че секциото е кофти нещо но масово жените си го избират по желание . И повече се ражда в Токуда секцио . 
