Поликистозни яйчници - Тема 6

Здравейте,
ето и моята история на 25 години съм. От 6-7 месеца с мъжа ми правим опити и за дете. В началото нямах притеснения никакви, а и мъжа ми все повтаря няма какво да го мислим. Е да де, но с течение на времето аз все повече и повече започвах да го премислям, докато един ден не разбрах за моя позната, която е бременна. От този момент нататък аз си втълпих, че ми има нещо, проблема е в мен и няма да се случи. Естествено знаете и колко е неприятно чувството да искаш нещо много и да виждаш как се случва на някой друг.
Откакто посещавам АГ до сега никога не съм имала проблем, но на 7-мия месец опити реших да отида в клиника по репродуктивно здраве. При рутинни изследвания от АГ се оказа, че имам Уреаплазма, което излекувахме още от първото лечение. После пуснахме изследвания за ТСХ и пролактин, като доктора каза, че са идеални и няма от какво да се притеснявам и ми назначи да пия Катафертил. След което правихме фоликулометрия, при което доктора се обърна и каза ти имаш много малки кистички-Поликистозни яйчници. При въпроса ми към нея това, дали е проблем, най-спокойно ми каза естествено , че не е проблем ти си толкова млада, а си се притеснила.
Та така общо взето, тъй като всички останали изследвания са напълно наред, каза да опитваме още 3 месеца, след което да направим снимка.
За съжаление обаче това което ми каза за ПКЯ не ми дава мира. Тук четох, че изследвате ЛХ инсулин и т.н., а единственото нещо което доктора ме пита е има ли диабетици в семейството, при което отговора беше не и дотам.
Аз обаче доста съм притеснена изчетох какво ли не за ПКЯ. Цикълът ми е редовен на около 30 дни, винаги е редовен като по часовник. С изключение на това, че когато ми идва понякога доста боли. Не бих казала, че имам наднормено тегло, акне или някакви външни симптоми. Но толкова много съм се притеснила, че изцяло спрях да консумирам хляб и ограничих тотално захарта, а сега вече започнах да се притеснявам, дали не е и ендометриоза. Изчетох всичките ви коментари, моля за съвет.
Знам, че и психическото здраве играе важна роля, но някак си ми е несериозно да си кажа, е какво толкова все някога ще се случи . Споделете вие как сте се справили.

Най-доброто, което можеш да направиш за себе си в този случай е да се отидеш към ендокринолог и да си пуснеш всички необходими изследвания, за да се успокоиш и да се увериш в състоянието си. Аз загубих много време з търсения на лекар, който да ми обясни всичко както трябва. Гинеколозите често не обръщат достатъчно внимание на пациентите със СПКЯ.


И знай, че тази диагноза не е краят на света и има лечение.

Днес имам час запазен при АГ, отново ще я попитам, дали трябва да се обърна към еднокринолог. За съжаление лошото е, че не знам личния лекар ли да попитам, АГ ли да попитам за ендокринолог ли съм. Имайки предвид, че съм посетила клиника за репродуктивно здраве и мислех, че там ще се изясни абсолютно всичко, но за съжаление не се оказа така. А ако трябва да бъда честна не желая да се лутам с години в това, тъй като те си минават една след друга. Имам снимка от Фоликулуметрията, на което наистина се виждат мънички образувания, но не разбирам защо ме карат да чакам и не ме насочват към друг специалист, ако наистина съм за ендокринолог. Другото което забравих да спомена е, че при фоликулуметрията ми каза овулацията ти е минала, т.е. овулирам по-рано, а цикълът ми е по дълъг като период. Което ме води към мисълта, дали е възможно да не овулирам всеки месец, въпреки, че ми идва редовно, доста дами с ПКЯ казват, че това е един от проблемите.

И мен никой не ме е пращал към ендокринолог, но реално това е ендокринно заболяване. Просто ви направих такава препоръка вие да сте спокойни относно това, дали всичко ви е ок с хормоните и ако не - да си знаете, какво точно не е наред. По-добре е да правите нещо по въпроса, отколкото да прекарате години в бездействие

Има разлика между СПКЯ и ПКЯ. СПКЯ е метаболитно състояние, ПКЯ особеност на яйчниците. ПКЯ може да е проявление на СПКЯ, но при някой жени със СПКЯ дори не се наблюдава поликистоза (въпреки, че името е 'синдром на поликистозните яйчници').
Еna, може сама да си пуснеш КЗ и инсулин на гладно. Важното е да е поне 12ч след последното хранене (т.е. ако даваш кръв в 9 сутринта, след 21ч предната вечер не ядеш нищо и не пиеш подсладени напитки), да си здрава и да си се наспала. На база КЗ и инсулин се смята така наречения HOMA индекс, който е добър първоначален ориентир дали има проблем като инсулинова резистентост.

Благодаря за съвета, днес все пак отново ще попитам АГ и другата седмица ще направя консултация с личния като за начало да пуснем базовите изслевания както казахте и след това евентуално ендокринолог. Надявам се всичко да е наред и да се шашкам излишно. Така или иначе при развитие на ситуацията пак ще се наложи да се допитвам до вас

Ако живееш в България, на твое място смело записвам час при репродуктивен ендокринолог. Обикновено такива са ендокринолозите в репродуктивните клиники. И за да не ходиш на два пъти, може да се подготвиш с полови хормони (ЛС, ФСХ, тестостерон, dhea, естроген), пролактин, щитовидни (тсх и т4), инсулин и кръвна захар, като спазиш указанията, които 2402 ти е дала.

И нека не забравяме, че за настъпване бременност се изисква и партньор. Т.нар. мъжки фактор при репродуктивните проблеми е доста често срещан.

От Бургас съм АГ е в клиника за репродуктивни здраве именно за това избрах точно нея, мислейки че ще ми съдействат в клиниката, а не да обикалям като цветарка 😒 ТСХ и пролактин имам изследвани и там всичко е наред , но не разбрах защо не ми назначи други изследвания, а просто ми каза всичко е наред просто се притесняваш излишно. А разбира се се притеснявам тъй като почти година няма никаква резултатност от опитите, а и вече нещата между мен и партньора ми са доста обтегнати, тъй като непрекъснато се разстройвам и притеснявам , което съответно се отразява и на него.

Не си правиш услуга с това фиксиране в казуса. Нито на себе си, нито на връзката ви. Ако усещаш, че ти пречи, а явно усещаш, помисли за психолог. С най-топли чувства ти го казвам. Аз самата по време на битката ми за дете ходих в продължение на 2 г. всяка седмица и честно казано ми помогна много.

А репродуктивниятАГ знае ли, че целите бременност? По принцип тези специалисти най-често работят с по-възрастни пациентки и това, че си на 25 г. за тях наистина е много млада възраст. Не че ги оправдавам или умаловажавам тревожността ти. Аз бях на 27, когато ми казаха същото и ме отпратиха от кабинет на аг (пак репродуктивен) с противозачатъчни, с които естествено нищо не се лекува, когато имаш СПКЯ. Това в София и във водеща ин витро клиника. Така че не се изненадвай. За съжаление е така твърде често. Просто на следващ цикъл пусни тези хормони, за да се потвърди или отхвърли СПКЯ. След това вече ще мислиш за следваща стъпка в зависимост от резултатите.

Още когато посетих АГ казах, че се стремим към забременяване. Днес ще се консултирам пак с нея. Отделно от това скоро ставам на 26 именно за това си казах че така или иначе времето си минава, а иначе 26 - 25 и т.н не са много години, но защо трябва да ме мотаят до 30 за да се установи, че има нещо например. Ако вие сте били с ПКЯ споделете вашия опит, много ще се радвам, ако споделите нещо положително, наистина ще ми дадете кураж.

Ами аз съм със СПКЯ. Кисти имам от дете. На 27 цикълът ми започна да идва на 50-70 дни и отидох на гинеколог. Пусна ми някакви хормони, като тсх беше 14. Каза, че съм за ендокринолог. Тогава отидох при ендокринологс, при когото си ходя и до ден днешен. Тя ми пусна хормоните, за които писах по-горе и ми каза, че имам СПКЯ. Прати ме на гинеколога, за когото писах. Тя ми изписа противозачатъчни. Реших, че няма да чета, ще се доверя и започнах да ги пия. Не се чувствах добре с тях и се върнах при ендокринолога. Междувременно се оказа, че тя ми е била назначила огтт, но аз не съм видяла в амбулатория лист. Направих го и се оказа, че имам инсулинова резистентност. Така се оказах с висок пролактин, ИР и Хашимото - класика. Изписа ми достинекс за пролактина, еутирокс за щитовидната, метформин за ИР, като ми даде и насоки за хранителен режим и спорт. Тогава обаче темата бебе не беше на дневен ред. Дойде, когато станах на 30-31. Започнахме опити, но още със старта усещах, че няма да се получат нещата. Пих много добавки, бях на стриктен режим, медитирах, четох много книги по темата, но така и не забременях. След 1 г опити отидох при репродуктивен специалист. Разказах й всичко това и започнахме по добре утъпкан път - хормони, проверка на тръби, спермограма. Неизяснен стерилитет, но истината е, че със СПКЯ качеството на яйцеклетката е ниско и от 20 цикъла може да имаш 2 качествени яйцеклетки. Направихме 4 инсеминации - всичките неуспешни. Подадохме документи към фонда, одобриха ни и април 2022 г започна новата стимулация. На разпети петък точно ми беше пункцията. Извадиха много яйцеклетки, бавно се възстанових след това. Имахме едва 5 ембриона и то замразени на 3ти ден. С първия трансфер с по-добрите ембриони нищо не стана. Дадох си месец почивка, ходихме на море и на 1 август 2022 г. ми беше втория трансфер. Върнаха останалите три ембриона. Един от тях се хвана и днес е почти на 2 г.
Това е най-кратко историята ни. Не съм писала за чувства и емоции, но те са много, цяла вихрушка от надежди, сълзи, себеотрицание и вяра. Наистина ми беше много трудно емоционално. Имаше периоди, в които плаках, когато разбирах, че приятелка е бременна. Или спирах да следвам в Инстаграм знаменитост, която е забременяла. Много ми беше тежко, но днес си спомням за всичко това с усмивка и тук таме някоя сълза.
Това лято правих втора стимулация и пункция. Вече, когато имаше едно дете, всичко е много по-различно откъм емоции. Вероятно и затова резултатът беше по-добър. Пак 5 ембриона, но замразени на 5 ден и всички в отлично качество. Още с първия трансфер забременях и в момента съм в 8 седмица.

Аз също съм със СПКЯ и ИР, изненадващо нямам проблеми с ЩЖ. При мен репродуктивния път е дълъг, все още продължава (сумарно 4г, 3 от които са по клиники и лекари) и включва много сълзи и болка до гроб (имам  дете, загубено по време на раждането), но имам и едно прекрасно 3-годишно дете. Забременях въпреки всичко от първи инвитро опит, но инвитрото се налагаше заради тежък мъжки фактор, а не заради СПКЯ.
От първия ми преглед при репродуктивен специалист и ендокринолог до сега, има огромна разлика в хормоните и цялостното ми здравословно състояние. Въпреки това обаче цикъла ми си остава крайно нередовен и ако не го предизвикаме, мога спокойно да си откарам и по 3-6 месеца без менструация. Като цяло, когато се касае за СПКЯ, а не просто ПКЯ, понякога проблемите могат да бъдат по-упорити, но има и много жени със СПКЯ, които почти нямат симптоматика и забременяват лесно дори и на фона на леко нередовен цикъл. Друг път леки промени в начина на живот са напълно достатъчно да овладеят симптоматика.
И напомням, че за двойки под 35 годишна възраст на жената се счита за нормално бременност да настъпи в рамките на 1 година редовни опити

Именно за това и се обръщам към вас. Защото чисто емоционално какъвто и специалист да посетя за съжаление болката си остава, особено когато говорим за желание за деца. Благодаря ви, че споделихте опита си и вдъхвате кураж на дами в тази нелека ситуация.

Да, за съжаление ние, жените, поемемаме цялата болка на този труден период. Без значение колко силно съпрузите ни подкрепят, всяка жена с репродуктивни проблеми преживява по-трудно от мъжете.

Връщам се с обратна връзка от АГ. Базовите изследвания като ЦМ и патология са супер , както казах вече ТСХ и пролактин също. Попитах АГ за ендокринолог, но тя каза ние сме репродуктивна клиника аз всичко ще следя, работата ти е да занимаваш мен. Другото което ми каза е, че за ПКЯ няма какво толкова да се притеснявам, след като цикъла ми е редовен и на фоликулуметрия е хванала овулирала яйцеклетка. Каза ми единствено не се притеснявай и ограничи въглехидратите...
Така се разбрахме, ако нищо не се случи до м. април да ми назначи по- сериозни изследвания (цветна снимка;изледване за прходимост и т.н) и съответно лекарства и добавки, въпреки че вече не съм сигурна да го мисля ли да се притеснявам ли и дали изобщо не се шашкам излишно.