Коликите свършват вече, весело е ЮЛСКОТО ч
овече

Абе що се връзвате на разни дивотии? Сега дайте да се състезаваме коя е по-по-най и да си развалим хубавата темичка. Ами жалко за статистиката на отчетните, и аз я развалям малко с кърменето, ама викам да го преживеем, а?

Асе, в онази тема се запитах дали аз не съм те разплакала. Сега обаче като я споменаваш тука при нас, съм сигурна, че аз съм била. Искам да ти се извиня публично и да ти кажа, че наистина съжалявам.   Не съм си помисляла, че мога така да те засегна. Просто си мислех, че мога да бъда от полза като дам и едно странично мнение. Нарочно никъде не цитирах никове на потребители, за да не се почувстват лично критикувани или нападнати, или каквото и да било. Давах примери и това е. Иначе специално за моя случай - мисля, че си разбрала отдавна, ама ако не си, да ти кажа - с мен нищо не можеше да направиш.   Аз просто се намирах в доста сложна обстановка в къщи и ми се наложи да преподредя приоритетите си. За съжаление кърменето не се оказа на първо място. Но аз не го преживявам толкова и мисля, че добре направих. Мишел беше лишена доста от присъствието ми и грижите ми в продължение на месеци, защото бременността ми никак не беше лека и реших повече да не прекалявам. Стана ми жал за детето ми, което все ме чакаше да му обърна внимание, а аз просто нямаше кога да го направя, защото през това време бях заета да се налагам с горещи кърпи и да се цедя, а в останалото време да кърмя и да успокоявам Пипи от коликите. Таткото помагаше, но едно дете има нужда и от мама и Мишел започна да дава ясни признаци, че наистина й липсвам. Мисля, че постъпих добре и резултатът се вижда - Мишел се успокои и е много грижовна и привързана към малкото си братче. И като ги гледам двамата каква сладка картинка са, се чувствам истински удовлетворена като майка. Пък за кърменето - ако имам трето, пак ще опитам (въпреки че продължава много да ме е страх от болката, която съпровожда това занятие).  

 

Понеже и темата за зачеването гледам тръгнала, на мен ми се искаше да ви попитам планирахте ли това бебе и колко време ви трябваше за да забременеете? И аз ще разкажа, но сега малко бързам, по-късно ще се включа.

Нашата Ема е планирано бебе, което се появи от първия път На 3.11. ще й празнуваме първия рожден ден

Нашият Галко е плануван и трябваше да се появи през май,но закъсня 3 месеца 

И Ясмин е планувано бебе - лъвче. Вече планираме и второто лъвче, но през 2008г и по възможност да е момче специално за тати

здравейте
относно темата за планираните бебета мой те и двете деца са планирани. Първото малко се забави т.е. по дълго о правихме, но второто бебче бяхме решили за един повод да го направим и стана точно когато бяхме решили, но в крайна сметка Господ си знае работата.

Моята количка, Фиона , е Graco. Много съм доволна от нея , заслужава си цената
http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=1044138

Асе 

Аз сега да кажа също за децата. И двете са планирани. Обаче за първото аз исках малко по-късничко да стане, а таткото много напираше и врънкаше вече за бебе. Та на сватбената нощ не ми даде сърце да го отрежа и си казах - айде от един път няма да забременея пък! Ама нъц - веднага забременях. С Пипи аз настоявах повече - бях планирала всичко - даже термина. Изчислих овулации, направих календара за осеменяване, информирах таткото кога да е на линия... Обаче, то нали човек като си прави планове Бог се смее, та нищо не стана. Работихме усилено 4 месеца, за да видя 2-те чертички. Признавам, че единият път даже и си поплаках от разочарование като ми дойде. Даже каквато съм паникьорка, бях решила, че нещо ми е станало и вече деца няма да имам И като го реших това и почнахме да правим кекса само за кеф и хоп-забременях. Излишно е да казвам колко бях щастлива. Но само 2 седмици. Като почнах да повръщам вече се чудех с какъв акъл съм се навила за втори път да преживея този кошмар. 

и нашият Павел е планиран.Е беше за май месец-телец.Като не стана телец и близнаци реших да прескочим рака,ама.... да ни е жив и здрав

 

 Нашата Йоанна беше толкова желана  , а не идваше и не идваше 7 години. И lala секса винаги си беше кеф, а бебеправенето беше като някаква по-висша цел хихихихихи. Шегувам се!  Имала съм моменти, в които се обезсърчавах и си казвах,че може и да не стане, но нали си имаме батко. Така и не се отказахме, де, правенето е твърде хубаво, за да се отказваш 
  И бати не стана от първия път. Къде с пазене,къде без, но чак след около 2 години. Ама беба ни даде бая зор 

Здравейте и от нас с Мадленка!
Мноооооооого пишете, от сутринта все не мога да прочета, пък какво остава за писане.
Ама най-накрая успях!
Мадлена беше много желана и чакана с трепет и малко страх, защото 2005 г. загубихме едно бебче (момченце) май месец и трябваше да изчакаме 5-6 месеца да пробваме наново.  И нановото пробване беше октомври 2005 и от първия път се получи. За което бяхме изключително щастливи. Този път бях уверена, че всичко ще бъде ОК и така и стана - макар и притеснена, бременността ми протече добре и общо взето спокойно и ето, че вече гушкаме и се радваме на бебка.
Поздрави на всички!

LALA, за пореден път се възхищавам на твой постинг 
винаги изразяваш мислите си по най-подредения, прост и ясен за околните начин

по темата искам само да кажа, че няма универсални правила и съвети, които да предложиш на друг; има предпоставки за това и онова и свободният избор на всеки да живее живота си и да подрежда приоритетите си както му диктува сърцето
а животът с две деца, повярвайте ми, е същинска еквилибристика на чувства и не пожелавам на никой от вас да чуе от детето си - Мама вече няма да ми обръща внимание, защото има бебе 
към днешна дата бих казала, че имам късмета да кърмя...

за планирането на дечковците, Мая си беше планирана отвсякъде; в смисъл знаехме, че искаме бебе и правим любов без предпазни средства; не очаквахме, че ще стане от първия път, обаче, и татито едва ли не се разсърди, че съм му била обещала "месеци секс без презерватив" (една "загрижена" колежка ме осведоми, че ни чака много време бебеправене щом сме се пазили години наред );
Титито малко избърза за мен , не бях готова да имам второ дете, но мъжът ми много искаше, та една вечер си викам кво пък, едва ли ще стане пак от едно непазене...(а и не ми се ходеше до банята за презерватив, мой ред беше ) обаче стана и така... сега сме "голяма банда", както казва Мая

Здравейте и от нас!
Първо да ви питам, че всеки път забравям - какви чайчета давате на бебоците. Аз бях купила един на Милупа от лайка, но след като свърши ми се иска да купя някакъв обикновен, а ма не помня те за такива малки бебета стават ли.
При нас бебеправенето изобщо не отне време - с баткото забременях в новогодишната нощ. И тъй като той беше едно мно-о-о-го  бебе до три годинки и с него видях голям зор, не исках да чувам за още едно дете. Но таткото много искаше и аз все си правех майтап - Второто от втората. Накрая обаче склоних, но честно да ви кажа тайничко се надявах, че може и да не стане / то нали с таткото сме по 3-4 месеца в годината заедно /. Да а ма не. Стана още от първия месец. Сега съм много шастлива и изобщо не съжалявам, че се реших. Не мога да си представя живота без двете ми съкровища. Сега правим планове за трето. / Апетита идва с яденето/
 

И нашата дундичка беше така да се каже планирана.
Не се пазехме или се пазехме ама от дъжд на вятър.Бяхме решили ,че от тук нататък ще е хубаво да си имаме бебенце, и след по-малко от 5 месеца двете чертички се появиха.
Но аз си направих теста вечерта и чертичката беше бледа.Та ентусиазирания татко ходи до денонощната аптека и взе още два теста/различно производство/ за да сме сигурни в резултата...какво вълнение беше...още ми тупка сърцето