Родителите ми не приемат връзката ми

Нека да се чуе и мнение на човек с две автоимунни заболявания. Точно заради тея стереотипи ме е страх да говоря за заболяванията си открито. Хората, които знаят са ММ и родителите ми. Страх ме е, че ако ми се случи нещо на работа няма да се реагира адекватно, но по-големият ми страх, че няма да бъда разбрана, ако кажа. Дори семейството на ММ не знае поради същите причини. Не ми стига всички болки и мъки, които преживявам всеки ден, а и да получавам съжаление или укоряващи думи. Няма значение дали става въпрос за деца на 17 или зрели хора, всички имаме нужда от любов. Недейте бъдете толкова вглъбени в себе си, не се знае кой какво може да го застигне в даден момент и именно ближния ще ти помогне.

Анди, това казвам - тя няма представа, няма и да я придобие ако ще родителите и ние да говорим денонощно. За 17-годишните това семейство, съжителство, хеле пък деца, са такива абстрактни понятия... Когато мен ме питаха къде се виждам с него, аз си представях вечерта как ще ме изпрати след дискотеката - това ми бяха вижданията. Или пък как ще отидем заедно на рождения ден другата седмица, как ще седнем сами на някоя пейка и ще зяпаме звездите прегърнати... Какви деца, какви домакинства, то ако така ставаше с обяснения...

Джейн, така сме устроени, че ние всичко ще понесем и ще преглътнем.
За децата си обаче, може много свирепи да станем с цел да ги предпазим от обективни причини, не някакви имагинерни страхове принципно.

Никой не е виновен, всички сме емпатични и съпричастни, аз лично съм и социално ангажирана, но не знам за дъщеря си как бих го приела, честно...

Само отстрани и когато не ги засяга пряко хората са широкоскроени. Опре ли до личния им живот, веднага се включват егоистичните инстинкти. Не го правят нарочно, просто такава е човешката природа. А на 17 всичко е любов и акъл почти нула като предвиждане на последствията. Само като прочетох за девойката на 17 и нямаше нужда дори да споменава заболяването на гаджето. Тази възраст е достатъчно рискова - нито е завършила училище, нито има професия, нито нищо. Затова проблемът е, че може да се озове бременна с утежняващи обстоятелства.

Повечето са първосигнални. Не мислят как натискът избива в нежеланата от тях посока.

Съгласна съм, че човек трябва да си научи уроците. Моите родители ме спряха да вляза във връзка с момчето, което имаше рак, но от следващата (неподходяща според тях връзка), в която се бухнах след няколко години, не успяха. И пак се наложи да разбера сама кое как. Туй е положението.

Емапатията е лесна работа, когато не ти се налага да се напъваш. Разбираемо е поведението на родителите, но не е оправдано.  Сори, но момичето нито е тръгнало да се жени, нито да ражда на 18. Ако родителите ѝ са я научили да се пази от нежелана бременност, ако са я амбицирали да продължи да учи и да се развива, какво толкова се притесняват от връзка, която я изкара до бала ѝ, я не.
Вики, остави ги да си крякат, изживей си любовта, но много добре се запознай със заболяването на гаджето ти, ако решиш да се жениш за него.

Изживей си любовта е много хубав съвет, но хора с това заболяване понякога се влошават внезапно. И ако сами не сте били в тинейджърска възраст до леглото на човека, когото обичате очаквайки какво ще кажат лекарите, докато връстниците ви си джиткат по дискотеки и не се и сещат за такива драми, по-добре не давайте съвети за изживяване на такава любов. Медала има много страни, но момичето я интересува неговата, а родителите му нейната. И в случая ще е добре, ако тя проявява и малко здравословен егоизъм.

На 18 имаш право да взимаш решения и си длъжна да носиш последствията от тях. От това което си написала не става ясно дали наистина си влюбена в това момче или с него си в някаква зона на комфорт. Да не би тази връзка да е просто повод да се еманципираш и да докажеш на родителите си (а може би и на самата теб) че ще правиш каквото си решила ? Вместо да се съсредоточаваш в мнението на майка си, задай си въпроса защо искаш да си с това момче и готова ли си да живееш години с тази изключително тежка болест. Защото това те очаква ако нещата станат сериозни между вас. Ако си на 100 процента сигурна, давай. Ако не, прекратявай. Това  бих посъветвала дъщеря ми в тази ситуация. Бих я подтикнала към лична отговорност защото тя трябва да вземе решението, но ще я подкрепя каквото и да е то. Ако съм от другата страна, т.е. ако съм майка на момчето, също бих предпочела да си честна със сина ми. Наистина не ти е лесно, но това е животът. Добре дошла в света на възрастните.

Много сложен морален казус.
Изпитание за всички замесени.
Вики, кога разбра за заболяването на гаджето? Да не се окаже, че си се влюбила в ролята на благородна спасителка?
Имай предвид, че за тебе сега отношенията може наистина да са ровозо иху-аху, но има голяма вероятност за момчето нещата да останат сериозни и с течение на времето все повече да се вкопчва в тебе. Не ми се мисли как би приел една раздяла в бъдеще време

Jane122, мисля, че никой тук не подценява болката и мъката, през която минават хората с различни заболявания. Въобще, по света има много мъка (сещам се и за "Бялата лястовица").
Да, всеки има право на любов - и болни, и здрави; и бедни, и богати...
Проблемът е, че хората сме и ставаме все по-големи егоисти и на никого не му се става спасител, още по-малко да жертва детето си в името на други хора. За такова нещо трябва да носи в себе си любов, поне малко съизмерима с Божията.
Да, но ние сме хора, при това със своите грешки/грехове и слабости.
Хайде да помислим. По света има безчет гладни и много болни деца. В България също не са малко. Колко родители биха жертвали радостта на детето си от (например) едно лего за Коледа и с парите за подаръка да нахранят бедните деца в квартала. Сигурно има и такива, но са единици. А става въпрос за един конструктор за стотина лв, не за нещо повече.
Да си представим ли какво би станало, ако нечите дете поиска връзка с някой опърпан младеж, живеещ в  колиба в махалата с още осем братя и сестри? Той също няма да е виновен, че се е родил в такава среда.

В конкретния казус, аз като романтик, ще се радам ако от това прерасне една голяма любов и тази любов даде сили на момчето да преодолее болестта и заживеят дълго и щастливо... Можем само да се молим

Романтично наистина, но тази точно болест не се преодолява, с любов и молитви или без тях.

Това дете вече сама може да вземе решение, може да й се даде съвет, но не й да се правят драми все едно хората с болести сме втора ръка. Не е наркоман, алкохолик или с някакъв страшен порок. Какво има да се предпазва, за хиляден път се казва, че иска да имат връзка, никой не говори за бракове, съжителства и т.н. Излишно се драматизира.

Това дете е дете на 17. Все още е непълнолетна. Родителите имат проблем с това и за себе си са прави. Каквито и решения да взема момичето на 17-18, пак ще са относително незрели. Трябва да е наясно какво ще прави, ако се случи така, че забременее или младежът й предложи след завършване на училище да живеят заедно. Той и родителите му имат достатъчно сериозен мотив.

На младежа му предстоят тежки битки за нормален живот. Хубаво е в такива моменти човек да има някой до себе си, който да го подкрепя, да го разбира, да му вдъхва кураж. Лошото е, че отношенията лесно могат да залитнат в посока зависимост на единия от другия. И ако един ден девойката си хване пътя, това момче ще се срине. Много деликатен баланс трябва в такава връзка, трезво разбиране на нещата и истинска, улегнала обич и уважение. Които на 17 човек трудно ги осмисля и трудно преценява евентуални бъдещи отражения от сегашните си действия.

Извинявай, но в случая ти драматизираш излишно, което е разбираемо предвид трудностите, през които си минала. Никой не е изказал негативизъм по отношение на хората с болести, още повече че едва ли има напълно здрав човек.
Но не става и да му каже (не в пряк текст, естествено) "Виж какво ще си поиграйкаме на влюбени, пък докъдето я докараме" и после момчето като хлътне след 1-2 години да му заяви "Скъпи, много хубаво ни беше, но всеки трябва да поеме по пътя си... ама рабира се, че гадната болест няма връзка, как можа да си го помислиш."
Точно защото момчето е в деликатна ситуация трябва да е наясно дали е готова да направи някои жертви. Ако за друго момче такива игрички "иди ми, дойди ми" биха били нещо нормално, тук могат да доведат до срив и да задълбочат заболяването.