Родителите ми не приемат връзката ми

  • 8 168
  • 298
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 505
Айде, де! Тийн връзката ми беше 4 годишна, на приятелките ми също.
Еми, определящи са, още повече, че казах за момчето с приятелка анорексички и булимичка. И да, болестта се използваше за долни манипулации!
Колко от вас се ожениха за тийнейджърската си любов или гледат дете с него?
Две да, две не Simple Smile
Явно не сте представителна извадка. 50:50 си е направо чудо. В моята разширена компания, ама много разширена, са само 3 двойки и всичките се бракуваха/размножиха много млади.

# 106
  • Мнения: 7 490
Андариел, ти оракулско кълбо ли си извадила отнякъде, че виждаш семейство, болногледачки, деца? За нещастие, не знаем кой кога ще си отиде от този свят, както и не знаем какво ни чака нас или децата ни и в коя роля ще се озовем. По-кротко с предсказанията.

# 107
  • София
  • Мнения: 38 351
Те не се ожениха млади, създадоха семейства 6-7-8 години по- късно и имат сега бебоци - трети подред деца.

Андариел не е оракул, представя суровата истина, точно както я виждат родителите.
Моралната страна е друга. Те я виждат, но не я подкрепят.

# 108
  • Мнения: 7 490
Те хубаво я виждат всички суровата истина, но още по-суровата е, че няма нищо сигурно в този свят и за секунди можем да се окажем от другата страна. Тази истина не знам защо удобно я пропускате и забравяте.

# 109
  • София
  • Мнения: 62 595
При това, което тя написа всички знаем какъв ще е сценарият и как се развива болестта МС. Ако някой не знае, да вземе да прочете. При равни други условия я чака животът, който описах - любов, брак, деца, болници, терипии. Защото за какво е любта, нали няма да се отказва от гаджето за нищо на света! Точно това означава да не се отказва - да заживее с него, да роди и да са едно семейство като междувременно ще ходи на свиждане в болницата и ще помага при ежедневието, когато състоянието му периодично започне да се обостря.
И виждам, че се измъквате всички, защото някак не звучи добре, искате да сте позитивни, но дълбоко се съмнявам дали ще сте на тези си мнения, ако ви засягаше пряко.
Родителите й няма да се примирят, а дори да се примирят, тя самата в един момент ще осъзнае, че нещата са отишли твърде далеч, но връщането назад ще е трудно.

# 110
  • София
  • Мнения: 38 351
Никой не я пропуска, тя си стои тази истина като дамоклиев меч над главите ни.
И?
Никой не е казал - на мен няма да се случи.
Съвсем друг е уклона на темата.

# 111
  • Мнения: 5 137
В ученическата ми възраст съм имала две гаджета.
Леле как не скочиха родителите ми за единия. Беше 6 г по-голям.
Той работеше, а в тях ме приемаха като бъдещата снаха.
В един момент осъзнах, че аз не искам това. Аз имах планове да уча после . Нямах мисъл за семейство и деца. Като се усетих, много бързо сложих край. Явно са ме познавали добре (родителите ми) и там поне битка не водиха.

В онези години ме вълнуваше настоящето и емоциите, не съм мислила за бебета

# 112
  • Мнения: 2 202
На 16 години започнах връзка, изкарахме 6 години. Чак накрая, към 22, започнахме да мислим за съвместно съжителство, но ни беше рано и малко по-късно се разделихме. Говорили сме и за брак, и за деца, но като детски мечти. Мислихме си, че имаме сериозна връзка, но какви сериозни отношения можехме да имаме на тея години. Аз лично не познавам хора, които са се оженили за детската си любов. Шансът авторката да се омъжи за момчето клони към нула. Оставете ги да си изживеят момента.

# 113
  • Мнения: 7 490
Ама кои сте вие всички, които знаете как ще се развие връзката им? Знаете, предполагате всъщност и то с голяма вероятност, как ще се развие заболяването му. Друго нищо не знаете.
И да, друг е уклонът на темата - питане от автора как да е в добри отношения и с гаджето, и с родителите си, без да се къса на две.

# 114
  • София
  • Мнения: 62 595
Кой момент да изживеят? Не знам защо си мислиш, че омъжването клони към нула. Тази любов е също толкова сериозна, колкото и любовта на 30-годишните и е напълно равновероятно да има същите последствия, че и по-зле, защото на 17 девойката не мисли все още съвсем като възрастен. Това не е изживяване на момента. В допълнение родителите на момчето имат сериозни мотиви да искат бързо да се задълбочи връзката, за да имат внуци. Според теб каква е вероятността това да се случи след 5 години?

Да, заболяването ще определя ежедневието. Това не е някакво хипотетично заболяване, което може да се случи, може и да не се случи. То вече се е случило.

# 115
  • София
  • Мнения: 38 351
Ама кои сте вие всички, които знаете как ще се развие връзката им? Знаете, предполагате всъщност и то с голяма вероятност, как ще се развие заболяването му. Друго нищо не знаете.
Никои не сме, коментираме живота.
И явно сме напипали мнението на други, които са някои - родителите ѝ.

# 116
  • Мнения: 3 505
Андариел, не е като да не знам какво е, но ти не се поставяш на мястото на родителите на момчето. Майка ми беше над 10 години с диагноза МС. На съпруга ми му откриха доста сериозно заболяване - диагноза няма да коментирам, когато бяхме съвсем пресни гаджета. Явно нашите не са били достатъчно загрижени за мене и само ме посъветваха да проуча заболяването преди да реша какво да предприема. Избрах да остана до човек, на когото има риск да стана болногледачка, но към момента по-често се налага той да развозва по доктори и да обгрижва мен. Всичко си е Божа работа.

# 117
  • Мнения: 7 490
Авторката пита как да балансира между гаджето и родителите, не е молила за прогнози за черното й бъдеще. Тях си ги получава вкъщи.

# 118
  • София
  • Мнения: 62 595
Написах това за внуците именно защото се поставям на мястото на родителите на момчето. Те гледат своя интерес, а той е момчето да има относително нормален живот, докато все още може да го има. Инстинктите на тези хора им подсказват, че трябва момчето да има връзка, семейство и внуци, защото колкото повече време минава, толкова по-големи ще стават проблемите и не е много ясно дали изобщо ще имат снаха и внуци, защото и кандидатките ще намаляват, защото узряват.
Божата работа си е Божа работа, но това не отменя възможните сценарии с най-голяма вероятност.

Авторката може да обвинява родителите си, че не я разбират. Не може да балансира между тях и гаджето. Гаджето я иска за себе си, а родителите не искат точно това гадже. Няма как да стане балансирането.

# 119
  • Мнения: 7 490
17-годишна да хукне да се жени и ражда не е от най-вероятните сценарии.

Общи условия

Активация на акаунт