•“Здравейте, детето ми е на 2 месеца, даваме ме му АМ и много го боли корема, с какви капки комбинирате?” Отговори: “Защо не го кърмиш?”, “АМ не е добре за детето”, “По каква причина не кърмиш дете на 2м, това в много тъпо”...
• “Здравейте, търся си бавачка, малкото е на 6м, но ще работя и търся кой да го гледа. Вие как намерихте?” Отговори: “Първите 2 години са най-важни, защо не си гледате детето? Какъв е тоя зор да работите?!?”
• Мисля да родя секцио, как протече вашето възтановяване? Отговори: “Някакв причина имаш ли за секциото?”, “Това не е естественият начин да се ражда!”, “Докога в България ще разрешават тия лигавщини да са по избор?”
И така нататък, стана ясно, а даже не се е стигнало до сериозни въпроси като възпитание и т. н. Като цяло от опита си в живота знам, че често хората като сменят темата, за да нравоучат и натякнат те как разбират нещо, това го правят основно: а) да убедят себе си и б) за да се успокоят за избора си. Честно казано, аз не разбирам защо така агресивно някои (доста) дами подхождат към избора на други, при все че не им вреди, а още повече че не е насочено лично към тях. Попаднах доста на определението “майки героини”, които мои познати жени ползват, за са определят онази, чието дете е проговорило на 10 месеца, гледа те осъдително в парка и ти се кара из ФБ, ако не си в “правия път”. Вие как мислите, защо така?