Защо майки са агресивни към други майки?

Но защо съревнование? Всяка майка е най-добрата за детето си, точно това постоянно надцакване не разбирам?
"НИЕ сме на 1,3589 годинка и се кърмим, но понякога ядем и органик броколи. Как така вие ядете обикновено броколи, толкова е безотговорно!" и т.н.
Вкъщи имаме две котки и две кучета и толкова много хора ми казаха че съм лоша майка, защото отказвам да ги изритам в името на бебето, че вече не ги броя. Кому е нужно да наднича и да дава тон за семейство, различно от неговото? Какво толкова има да делим?
Както правилно някой отбеляза по-рано, хич не ми пука кой с какво си храни децата и как ги гледа. Тяхна си работа, те си знаят. Изключвам крайните случай на насилие и тормоз, разбира се.

Ооо, определено не съм същия човек. След преживяната болка по време на първото ми раждане, не мисля че мога да бъда същия човек. Но, не и в смисъла в който вие вероятно влагате. Аз съм същият човек със същите интереси, самосъзнание и желания. И да, противно на всички очаквания, смятам, че всички членове на семейството са важни. Не непременно в един и същи момент, акценът се променя в зависимост от проблемите и конкретната нужда. Разбира се, че няма да хукна на фризьор ако детето ми е с 39 гр. температура. Но се е случвало да съм на работа, когато то е болно. Защото освен детето има и други семейни и лични отговорности и интереси.
А човек се променя, не само защото има деца. Просто с годините животът ни поставя в различни ситуации и се налага различен подход. И да, в определен смисъл не съм се променила с появата на децата. Обичам да слушам силна музика, да пътувам и да пия бира. Но приоретизирам желанията си в конкретната обстановка.

Защото всичко, което се отнася до детето, майките го приемат лично. Твърде лично, дори когато няма нищо общо с техните умения или знания. Детето е олицетворение на всички успехи и провали, които са се случили и ще се случат някога.

Хм, не и за мен. Вярно, малко е още, може и да не разбирам добре, може жени с големи деца да знаят повече от мен, но към момента не го усещам така. Детето ми ще е отделна личност със свой характер, който не бих желала да моделирам по собствена угода. Естествено, възпитание, образование, внимание и обич ще му дам, но ако въпреки това избере да стане лош човек, то вината няма да е моя. Би била, ако го неглижирам, но не мисля че ще го направя.

О.F,
Аз не мисля, че вие сте способна да изпитате вина за каквото и да е в живота. Просто каквото и да стане, каквото и да направите, вие винаги ще сте невинна. Не мисля, че някой някога ще е по-важен за вас от вас самата.
Майчинството е когато обичаш детето си повече от себе си и правиш неща и жертви, за да му е на НЕГО добре, а не на теб.
Аз съм кърмила 2 години и съм най-щастливата жена на света, заради това. Родила съм и 2-те си деца нормално. За да са добре те, а не аз.

Поредната майка-орлица, която се охаректиризира само с децата си. Медал дадоха ли ти? Сестрата на приятеля ми беше супер фаворизирана и дондуркана, чак дразнеше - накрая оная заряза родителите си и приятеля ми само ходи да ги наглежда и помага. Ама любимата дъщеря си прибра имотите и парите и вече няма нужда от дъртите. Та това обикновено е съдбата на такива "свръх" родители.

"Тя не е като мен, значи е много лоша, некадърна... Аз съм номер едно, от която и позиция да изхождам.
Туй, аз да съм в грешка и то по отношение на непознат, чужд човек, абсурд! Разбира се, че аз съм правата!"

А, бъркаш и то много. Изобщо не съм майка орлица. Но поне мога да родя и да кърмя, естествени процеси са това, не се изискват специални умения.

ЪЪъ? Моля? Вина изпитвам по толкова много въпроси, как така ме охарактеризира с две думи 😁
После видях за кърменето и раждането и се досетих.
Не ми казвай само моля какво е майчинството за мен. За теб може да е жертви и компромиси, за мен не. Радвам се, че си кърмила две години и си раждала нормално. Браво!
За едно си права - аз съм много важна за себе си. Може би не повече от детето, но поне колкото него. Но това не ми пречи да съжалявам за грешки, които съм правила.. Признавам открито за тях и често искам да ми се прости, защото съвестта мъчи 😁. Само че за секциото и некърменето грам не съжалявам.

buttercake, аз пък съм лягала под ножа 2 пъти и се бода всеки божи ден по няколко пъти. Ходя на сякакви доктори за да родя и имам моето дете. Природата не е много на моя страна! Това прави ли ме по-добра майка от някого, който е забременял от раз и е било леко???? Смятам да раждам естествено, смятам да кърмя колкото мога, НО никога няма да кажа, че някой е егоист защото не го е направил!!! Как не ви е срам бе.... майко мила!

И да му кажеш след години - толкова жертвах заради теб, пък ти сега...
В днешно време при всичката контрацепция самото имане на деца е егоистично, така че до тук с жертвоготовността и себеотдаването.

Според мен грубото нападане на някой друг поради несъгласие с него винаги е знак за недостатъчно лично щастие и за разклатено усещане за собствената значимост. Нека направим разлика между добронамерена критика, изразена по тактичен начин, и заядливи нападки. Щастливият, балансиран и уверен в себе си човек умее да бъде добър, дори когато изразява несъгласие. Той инстинктивно се стреми да бъде полезен. Нещастният човек търси конфронтация, в която да смачка другия - това си личи и няма как да го сбъркаш. Тъжно е, когато виждаме толкова много подобни прояви в мрежата, за мен това е диагноза за повсеместно обхваналото ни нещастие. 

Ако можех, бих призовала всички пишещи към едно нещо - преди да публикувате каквото и да е, помислете трезво как и дали мнението ви ще бъде истински полезно за другия.

И неусетно пак стигнахме до кой е по-по-най😁
Аз разбирам и Бътъркейк. Да износиш, родиш, откърмиш и отгледаш две деца никак ама никак не е лесна работа и когато си минал през всичко това, може би естествено ти идва отвътре да размахаш пръст, когато някой откровено ти признава "не, аз се отказах с кърменето, не исках". Засега детето ми е добре - здраво, право, сито, спи по цели нощи, колики не разбрах какво значи. Ако един ден се окаже че е болнаво или има проблем, защото ужасната му майка не е искала да го кърми - е тогава ще се съсипя от вина и угризения, признавам си. Бебето ми се роди 3 и малко и колко ревах, защото мислех че аз съм виновна за това - защото последните месеци повръщах денонощно и не можех изобщо да се храня и мислех, че аз съм виновна за малкото му тегло. Лекарят ми ме успокояваше, че теглото му е нормално и не съм виновна, че ще навакса, и така и стана. Толкова за умението ми да признавам вина и грешки.

O.F. бебе, родено 3 и малко, е бебе, родено със съвсем нормално за бебе тегло. А доста кърмени деца има, които след това в градинския период си боледуват наравно с всички. Не мисля, че е съвсем до кърмене въпросът. Дъщеря ни беше кърмена само три месеца. До 4 годишна не беше виждала антибиотик, но от 4 до 6 навакса. И аз покрай нея. Сега е на 8.6 и два пъти беше с гърло и хрема за последните 10 месеца, мина и за седмица, а аз не се разболях и двата пъти. Така че, неведоми са пътищата на имунитета. За последните две години не е пила антибиотик. Просто има период в растежа на децата, в който се разболяват, изграждат имунитет и след това вече е по-леко. Та, не се обвинявай много ако некърменото ти дете боледува.
Бътъркейк и аз я разбирам, но не я подкрепям. Когато правиш личен избор, го правиш с идеята, че носиш отговорност за него, лична. Това че някой друг не е направил същия изкор като теб не е повод да му вменяваш вина.

Съгласна съм, напълно за личния избор и последствията от него.
Имам близка приятелка, която роди няколко месеца след мен. Когато й казах че няма да кърмя, тя, откровено казано ми се ядоса - за нея кърменето е от огромно значение и липсата му е равно на категоричен провал като майка. На нея изложих моите причини, извинете, но не искам да ги пиша публично, а и ще заприлича на оправдание, от което няма никаква нужда. Та, моята приятелка роди и тя. Сама си гледа бебето, бащата ги остави още в началото на бременността, няма родители, няма помощ, няма дори финансова сигурност в момента. Бебето реве денонощно, милата, не е спала нормално от както е родила. От кърменето има мастит и купища проблеми, но не се отказва - истински герой. Досега не е успяла да се наслади на майчинството си изобщо - нейни думи. Сега, аз не мога да си представя да й кажа "видя ли, като реши да раждаш като си сама, пък и да кърмиш, тц тц, ееми така е, ще страдаш". Не. Вместо това, тъй като аз имам помощ и кротко дете, правя всичко по силите ми, за да й помогна, вместо да й намилам как има и друг начин. Уважавам решителността й да кърми и не й казвам Яяя вземи едно АМ и се наспи, ами просто отивам да погледам бебето, докато тя поспи, хапне, изкъпе се, просто й го нося за да го кърми и после пак я оставям да си почине. Защото искам и тя да се наслади на първите месеци с бебето, а не да полудее от изтощение. Та, малко помощ вместо налагане на лични възгледи от време на време помага доста повече.