Тоест, поради предишен лош опит, ще накажеш нов човек, който може би изобщо няма такова поведение?
И какво се промени?
- Публикувана: 25 апр. 2021, 10:44 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2021, 05:48 ч.
Възможно ли е да се върне изгубен интерес?
Разбирам те отлично. И аз разсъждавах така.... преди почти 20 години.
И какво се промени?
За т.нар. "мишкарство" мога да се съглася единствено в случаите, когато единия често е "настъпвал котката по опашката", а другия си е мълчал системно, вместо да каже на момента, че му е неприятно, и при натрупани достатъчно количество "черни точки", си е тръгнал, без да даде някакво обяснение. В такива комуникация и обратна връзка просто не е имало!
Във всички останали случаи, да се твърди, че някой си е тръгнал без обяснение и без на оплакващия да му е станало поне малко ясно каква може да е причината (или поне това да е версията за пред публиката), е просто нелепо!
Ами, очевидно случките след това. Когато си на 18-20 си склонен да вярваш в... кхм... идеали.
Когато достатъчно на брой пъти ти докажат, че определени идеали са вредни за теб, имаш два избора: или да приемеш обективната истина, или да си живееш в света на идеалите. Друг е въпроса колко още време трябва да мине, за да разбере човек, че е от малкото останали, обитаващ този свят (на идеалите).
Идеалите са хубаво нещо, но само когато са масово приложими.
Във всички останали случаи, да се твърди, че някой си е тръгнал без обяснение и без на оплакващия да му е станало поне малко ясно каква може да е причината (или поне това да е версията за пред публиката), е просто нелепо!
И какво се промени?
Когато достатъчно на брой пъти ти докажат, че определени идеали са вредни за теб, имаш два избора: или да приемеш обективната истина, или да си живееш в света на идеалите. Друг е въпроса колко още време трябва да мине, за да разбере човек, че е от малкото останали, обитаващ този свят (на идеалите).
Идеалите са хубаво нещо, но само когато са масово приложими.
Все някога, в някой разговор са казани думи, в които се крие отговора. Не вярвам в това, че перфектни отношения се прекъсват ей така от нищо и за нищо. Може само в твоите очи всичко да е било толкова идеално, а според него да е имало основателни причини за раздяла. Съгласна съм, че директното съобщаване се избягва ако едната страна е сигурна, че ще последва ненужно и излишно драматизиране от страна на другия и влизане в безкрайни безполезни и затормозяващи и за двамата обяснителни режими.
Изненадана съм от развоя на нещата, понеже когато си започнахме баш връзка в началото и бившия направи драми, на моя човек му дойде вповече и просто дойде и си каза в прав текст как стоят нещата. Аз уважих мнението му и от моя страна драми нямаше никакви. Даже ми допадна, че предпочете да е честен дори с риск да ме заболи. Като цяло си беше такъв, ако не му харесва нещо или не е съгласен с нещо си казваше на момента. Както съм и аз. Ако е имал проблеми, които го тормозят и не му се говори, пак си е казвал - извинявай, стана това и това, не ми се говори. Всичко обсъждахме с изключение на нашите си отношения.
А сега пълен игнор. Може и друга да има, не изключвам и това, но ако можеш да ми кажеш "не искам да се виждаме повече заради проблемите които създава бившия ти" , вероятно би могъл и "не искам да се виждаме повече, срещнах друга" да кажеш и аз да си знам, че проблема не е в мен.
Не разбрах защо се чувствате, като идиотка ? Аз поне не виждам човекът да се е държал зле и да ви е унижил. Това, че вие се чувствате, като такава си е ваш проблем. Вземете мерки, посетете специалист, не е нормално да се чувствате така, защото нищо лошо не е станало.
Това, че човекът не желае да ви дава обяснения си е негово право и изобщо не значи, че не ви уважава.
За какви отношения и обяснения настоявате ? Та вие дори не сте имали връзка, нито сте били интимни ? Човекът има право на избор.
Аз например, не понасям да подобни разговори. Абсолютно безпредметни са. Няма да се покрия рязко изведнъж, нито ще го блокирам. По скоро бих оставила нещата на затихващ режим, но без елемента на изясняване.
Все някога, в някой разговор са казани думи, в които се крие отговора. Не вярвам в това, че перфектни отношения се прекъсват ей така от нищо и за нищо. Може само в твоите очи всичко да е било толкова идеално, а според него да е имало основателни причини за раздяла. Съгласна съм, че директното съобщаване се избягва ако едната страна е сигурна, че ще последва ненужно и излишно драматизиране от страна на другия и влизане в безкрайни безполезни и затормозяващи и за двамата обяснителни режими.
Изненадана съм от развоя на нещата, понеже когато си започнахме баш връзка в началото и бившия направи драми, на моя човек му дойде вповече и просто дойде и си каза в прав текст как стоят нещата. Аз уважих мнението му и от моя страна драми нямаше никакви. Даже ми допадна, че предпочете да е честен дори с риск да ме заболи. Като цяло си беше такъв, ако не му харесва нещо или не е съгласен с нещо си казваше на момента. Както съм и аз. Ако е имал проблеми, които го тормозят и не му се говори, пак си е казвал - извинявай, стана това и това, не ми се говори. Всичко обсъждахме с изключение на нашите си отношения.
А сега пълен игнор. Може и друга да има, не изключвам и това, но ако можеш да ми кажеш "не искам да се виждаме повече заради проблемите които създава бившия ти" , вероятно би могъл и "не искам да се виждаме повече, срещнах друга" да кажеш и аз да си знам, че проблема не е в мен.
Ами в такъв случай приемете, че има и мъже, които предпочитат по този начин да игнорират. Мен, например, бившият ми мъж ме игнорира тотално, заявил ми е, че трябва да общувам с него само чрез адвокати, хем сме имали над петнадесетгодишна връзка. Игнорирането или да "отрежеш" някого е най-лошият начин да засегнеш някой, който има чувства към теб или може би заместването му с друг. От постъпките на такъв човек не бива да смятате, че проблемът е във Вас, просто не сте направили нищо лошо, попаднали сте на различен тип мъж, това е. Давайте напред !
Ами, очевидно случките след това. Когато си на 18-20 си склонен да вярваш в... кхм... идеали.
Когато достатъчно на брой пъти ти докажат, че определени идеали са вредни за теб, имаш два избора: или да приемеш обективната истина, или да си живееш в света на идеалите. Друг е въпроса колко още време трябва да мине, за да разбере човек, че е от малкото останали, обитаващ този свят (на идеалите).
Идеалите са хубаво нещо, но само когато са масово приложими.
Когато достатъчно на брой пъти ти докажат, че определени идеали са вредни за теб, имаш два избора: или да приемеш обективната истина, или да си живееш в света на идеалите. Друг е въпроса колко още време трябва да мине, за да разбере човек, че е от малкото останали, обитаващ този свят (на идеалите).
Идеалите са хубаво нещо, но само когато са масово приложими.
И аз имам достатъчно негативен опит. Разбира се, взела съм си поуките и съм променила подхода, там където е бил грешен. Но това никога не се е свеждало до "сега ще се държа зле и некоректно с всички", а до това, да подбирам хората и да не стоя там, където отношението не ме удовлетворява. Да постъпя правилно за мен опира до личното ми достойноство, не до чуждото. А на мен то ми е важно.
Не е коректно просто да изчезнеш, когато знаеш, че другия се е впрегнал в отношенията ви. Аз съм го правил след една или няколко срещи примерно, или само на он лайн комуникация. Ама когато виждаш, че момичето се е впрегнало, вече не върви просто да спреш да си вдигаш телефона или да отговаряш на съобщенията. Нищо не струва да напишеш 2 реда или един разговор очи в очи. Прекратявал съм като съм казвал, че не ми се получава, няма смисъл да се напъваме по-нататък. Не е нужно да даваш конкретна причина за което, а и в повечето случаи просто няма такава- така или иначе не може всяка да ме кефи, нито пък дължа нещо на всяка, която ми е навита.
Така че за мен не е мъжка такава постъпка след като сте си лягали и в даден момент да изчезнеш без да кажеш нито дума.
Авторката, друг път не се вкарвай в неясни отношения. Като искаш връзка, казвай го още в началото и принципно като знаеш, че задълбаваш бързо, не се хващай на отношения тип секс-другарче.
Така че за мен не е мъжка такава постъпка след като сте си лягали и в даден момент да изчезнеш без да кажеш нито дума.
Авторката, друг път не се вкарвай в неясни отношения. Като искаш връзка, казвай го още в началото и принципно като знаеш, че задълбаваш бързо, не се хващай на отношения тип секс-другарче.
Феникс, правилно и коректно не са толкова сложни за определяне в доста случаи, ако човек гледа обективно на нещата, а не се води от пътя на най-ниско съпротивление. А що се отнася до очакванията, всъщност точно заради предишен опит съм се научила да не очаквам хората да постъпват така, защото повечето не могат и не искат. Което не го прави правилно, но със сигурност удобно. Забавното е, че всъщност успееш ли да преодолееш това първоначално неудобство, е много по-лесно. И си спестяваш безброй съобщения, емоционални излияния, търсене на сметка и пробване на тактики от объркани и огорчени бивши.
Ето, rf мисли точно като мен.
Ето, rf мисли точно като мен.
Все някога, в някой разговор са казани думи, в които се крие отговора. Не вярвам в това, че перфектни отношения се прекъсват ей така от нищо и за нищо. Може само в твоите очи всичко да е било толкова идеално, а според него да е имало основателни причини за раздяла. Съгласна съм, че директното съобщаване се избягва ако едната страна е сигурна, че ще последва ненужно и излишно драматизиране от страна на другия и влизане в безкрайни безполезни и затормозяващи и за двамата обяснителни режими.
Изненадана съм от развоя на нещата, понеже когато си започнахме баш връзка в началото и бившия направи драми, на моя човек му дойде вповече и просто дойде и си каза в прав текст как стоят нещата. Аз уважих мнението му и от моя страна драми нямаше никакви. Даже ми допадна, че предпочете да е честен дори с риск да ме заболи. Като цяло си беше такъв, ако не му харесва нещо или не е съгласен с нещо си казваше на момента. Както съм и аз. Ако е имал проблеми, които го тормозят и не му се говори, пак си е казвал - извинявай, стана това и това, не ми се говори. Всичко обсъждахме с изключение на нашите си отношения.
А сега пълен игнор. Може и друга да има, не изключвам и това, но ако можеш да ми кажеш "не искам да се виждаме повече заради проблемите които създава бившия ти" , вероятно би могъл и "не искам да се виждаме повече, срещнах друга" да кажеш и аз да си знам, че проблема не е в мен.
Щом не сте имали разговор за започване на връзката, как да имате разговор за сбогуване? Такива тип отношения са малко като размножителния период на животните - имали сте взаимна изгода, възползвали сте се, после по живо, по здраво. Позволила си да ти ляга в леглото без ангажименти, така и ще си тръгне. И аз имах подобна история с едно момче, където за разлика от твоя се почувства длъжен да ми каже,че няма да ми драска на вратата повече и ми беше страшно неловко. Играта трябва да се играе от играчи и правилата са прости - участваме в нея, докато ни е интересно. Ако другата страна се чувства емоционално неудовлетворена, е защото е развила привързаност, където се е предлагало забавление. Никой не е длъжен в такива отношения нито да е на разположение, нито да е моногамен, нито да разказва кое го е отблъснало. Почти винаги няма истинска причина между другото.
Каквато и да е тактиката, ако сте уцелили лепка, ще е проблем.
Точно, затова като знам, че аз моята част съм я изпълнила, ми е чиста съвестта. Ако човекът продължава и след това, вече му режа всички канали за комуникация (за референция - темата за блокиране
) и приключва въпросът. Но заради лепките да насаждам и нормалните хора, няма как да стане.
Както писах, аз лично бих изчезнал, ако при всеки конфликт съм си мълчал и при натрупани нарушения бих си вдигнал багажа без обяснения.
Ако бях такъв...
Във всички останали случаи, човек да се прави, че не знае откъде му е дошло, при положение, че всеки път (или поне в повечето случаи) му е поставяна някаква граница, е нелепо. Тия отношения не са едностранни в крайна сметка, а няма особено голямо значение дали човека се прави, че не знае откъде му е дошло или има слабо (или никакво) чувство за усет, поне от гледна точка на крайния резултат.
Не съм твърдял и че това е универсален подход към всички. Преценява се "на парче".
Като чуя за "приятелчета с екстри" и ми става едно такова забавно....
Ако бях такъв...
Във всички останали случаи, човек да се прави, че не знае откъде му е дошло, при положение, че всеки път (или поне в повечето случаи) му е поставяна някаква граница, е нелепо. Тия отношения не са едностранни в крайна сметка, а няма особено голямо значение дали човека се прави, че не знае откъде му е дошло или има слабо (или никакво) чувство за усет, поне от гледна точка на крайния резултат.
Не съм твърдял и че това е универсален подход към всички. Преценява се "на парче".
Като чуя за "приятелчета с екстри" и ми става едно такова забавно....
Не е коректно просто да изчезнеш, когато знаеш, че другия се е впрегнал в отношенията ви. Аз съм го правил след една или няколко срещи примерно, или само на он лайн комуникация. Ама когато виждаш, че момичето се е впрегнало, вече не върви просто да спреш да си вдигаш телефона или да отговаряш на съобщенията. Нищо не струва да напишеш 2 реда или един разговор очи в очи. Прекратявал съм като съм казвал, че не ми се получава, няма смисъл да се напъваме по-нататък. Не е нужно да даваш конкретна причина за което, а и в повечето случаи просто няма такава- така или иначе не може всяка да ме кефи, нито пък дължа нещо на всяка, която ми е навита.
Така че за мен не е мъжка такава постъпка след като сте си лягали и в даден момент да изчезнеш без да кажеш нито дума.
Авторката, друг път не се вкарвай в неясни отношения. Като искаш връзка, казвай го още в началото и принципно като знаеш, че задълбаваш бързо, не се хващай на отношения тип секс-другарче.
Така че за мен не е мъжка такава постъпка след като сте си лягали и в даден момент да изчезнеш без да кажеш нито дума.
Авторката, друг път не се вкарвай в неясни отношения. Като искаш връзка, казвай го още в началото и принципно като знаеш, че задълбаваш бързо, не се хващай на отношения тип секс-другарче.
Във всички останали случаи, човек да се прави, че не знае откъде му е дошло, при положение, че всеки път (или поне в повечето случаи) му е поставяна някаква граница, е нелепо. Тия отношения не са едностранни в крайна сметка, а няма особено голямо значение дали човека се прави, че не знае откъде му е дошло или има слабо (или никакво) чувство за усет, поне от гледна точка на крайния резултат.
Пък после жените сме очаквали мъжете да ни четат мислите
