Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 7

  • 53 582
  • 513
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 3 742
Някъде в средата на шести клас вече започна да се справя сам. Дотогава всяка вечер съм му чела уроците от учебниците.
Не мога да си представя, че ако дете може да се справя само ще търси помощ. Обикновено като наближи пубертета предпочитат да държат родителите на разстояние.
Винаги учителите са изпитвали детето. Но то е имало късмета да попада на учители, които нямат нищо против да го изпитват устно след слаба оценка. Правило си е контролните наравно с децата в норма и оценките често са били ниски, а по някои предмети и слаби. До 4 клас имат една учителка и можете да се разберете с нея да изпитва детето и устно. След 4 клас детето ще трябва само да изисква това от учителите, няма да можете Вие. Няма как да очаквате учител, който влиза в 10 класа да помни проблемите на всяко дете.

Последна редакция: чт, 18 май 2023, 16:50 от Вампирче

# 151
  • Варна
  • Мнения: 80
Имам дете без специални нужди в 6ти клас и е голям зор с ученето. Прави се само и резултатите станаха слаби. Учи математика с дядо си, с мен разказвателни. Нямам време да уча постоянно с него и така когато учим изкарва някоя добра оценка, която да компенсира слабата.
Детето ми с дислексия е 4ти клас и работи с логопед. Пише си сам домашните или в съюз с някой в междучасията. Когато има на изуст, задължително заедно учим. Когато изпитва затруднения в условие на задача ме търси или за разказвателни. Разказвам му ги с разни наши аналогии или търся нещо, с което лесно да го запомни. 
Не отдавам най-горямо значение на оценките, а на самочувствието му и да се занимава с нещо, в което е добър.
Играе шах от детската градина. Научи г дете от групата и вече 5 години не спира. Гледа растения, много е търпелив и грижовен.
Търся силната му страна по аналогия на книгата "Дарбата дислексия".
Имам позната учителка пенсионерка и като й се оплаквах за училището, тя ми вика: "Знаеш ли какви двойкаджии съм избутала и после си намериха пътя. Късмет да има!"
Късмет, здрави нерви и мнооого търпение!

# 152
  • Мнения: 17 967
Понякога може и самостоятелно, но я мързи доста и повечето пъти сядаме заедно. Понеже е втора смяна и се налага да е вечер след 19:30-20:00 го караме по съкратената процедура. Яд ме е само като каже "Напиши го ти" или "Диктувай". Едно е да обяснявам къде какво и да помагам, друго е да иска всичко наготово. Но да, трудно й е самостоятелно и по-често просто пише какво да е, колкото да има нещо написано. В час на контролните докарва тройките, рядко по-висока оценка. Не се амбицира за догодина (сега я шести клас), ту се отчайва и казва "Няма смисъл, все някъде ще ме запишат"

# 153
  • София
  • Мнения: 45 646
Ние имаме новини. Догодина ще сме в друг клас, където силно се надявам, ще е по-спокойно от този. Надявам се синът ми да е по-спокоен, да посещава по-често и да е по-мотивиран.
Дарбите му са - има много добра памет. Помни реплики от филми! И много други неща Може да смята наум, ако пожелае. Научи английски слухово. Бива го в компютърните игри.

# 154
  • Мнения: 282
В 3 клас е учи на 90 процента с баба си. Просто се чудя дали я манипулира и търси мекото на хляба или наистина има нужда от помощ.... Затова питам да разбера общата картина.

# 155
  • Мнения: 6 166
Вампирче, хубавото на това да знаеш каква ти е фамилната обремененост е, че можеш от рано да започнеш с профилактиката, за да не се стига до болестта.

Много заболявания и склонности се унаследяват. Много от заболяванията са с придружаващи заболявания и може баба ти да е асматичка, ти да си с ХАДВ, детето ти да е с дислексия, a пък роднини, които имат панически атаки и депресии, да са с дете с противообществени прояви и ти да си мислиш, че няма общо с тези болести, а въобще не е така.

На пръв поглед няма връзка между всички тези съдби, но реално всички от родата са с гените за дислексия, които си вървят с един куп други гени за болести на развитието, алергии, характеропатии.

ssiillvvyy Помагам, какво да правя. Направо аз си го уча. Но в момента, в който научи нещо (например тип задачи) веднага му давам да се упражнява сам. С много мрънкане го прави. Започне ли да учи нещо ново, обаче - докато се научи как се учи това - ами седи отстрани и не го прави. Проблем с инструкциите е.

# 156
  • София
  • Мнения: 45 646
В 3 клас беше баш Ковида и домашното обучение. Четях, пишех, той преписваше... Помощ трябва, но трябва и да е доста премерена.

# 157
  • Мнения: 32
В 3 клас е учи на 90 процента с баба си. Просто се чудя дали я манипулира и търси мекото на хляба или наистина има нужда от помощ.... Затова питам да разбера общата картина.

В абсолютно същата ситуация сме. И си задавам същите въпроси. В училище не успява да напише всичко, в учебните тетрадки е ужас.. Чете грешно условията, преиначава думите и не може да ги разбере. От наблюденията, които имам мисля, че нещата опират до неможене, а не до неискане. Трудно автоматизира, има моменти, в които мисли 2 минути колко в 7+2 или 3.4...понякога е много бърз, но не може да задържи вниманието за дълго и пак блокира. 5 пъти му казваш "главна буква" той пак пише малка... Аз диктувам 10,той пише 9...Има и други специфични проблеми с писането. Когато му е лесно пише сам. Проблема е, че в 3 клас нещата, които са му лесни са много малко.. Изобщо самостоятелната работа е мираж... Не ми се мисли догодина. След повече от година лутане между психолози и логопеди все още нямаме яснота. Според логопеда не било дислексия или дисграфията, защото често сам се поправя и не греши винаги, а само понякога, но от друга страна грешките са повече от типични - б - д, в - з, и - у, х - ж, т-п, н-п, главно К и Н. Като тези грешки не се появиха изведнъж, усилено работи за изчистването на д-б, но това е грешката, която допуска най-често и не можа да изчисти с логопеда. Спряхме посещенията и чакаме диагностика в Детско психично здраве. Надявам се най - накрая да разберем какъв точно е проблема.

# 158
  • София
  • Мнения: 45 646
Спокойно, мозъкът расте с възрастта.
Моят син, както казах, смята лесно.
Но аз трябва да му преобразувам текстовата задача в числова. Само тогава може да я сметне.
Котка, според мен при вас си е дислексия.

Последна редакция: чт, 18 май 2023, 20:35 от Rockstar

# 159
  • Мнения: 282
В 3 клас е учи на 90 процента с баба си. Просто се чудя дали я манипулира и търси мекото на хляба или наистина има нужда от помощ.... Затова питам да разбера общата картина.

В абсолютно същата ситуация сме. И си задавам същите въпроси. В училище не успява да напише всичко, в учебните тетрадки е ужас.. Чете грешно условията, преиначава думите и не може да ги разбере. От наблюденията, които имам мисля, че нещата опират до неможене, а не до неискане. Трудно автоматизира, има моменти, в които мисли 2 минути колко в 7+2 или 3.4...понякога е много бърз, но не може да задържи вниманието за дълго и пак блокира. 5 пъти му казваш "главна буква" той пак пише малка... Аз диктувам 10,той пише 9...Има и други специфични проблеми с писането. Когато му е лесно пише сам. Проблема е, че в 3 клас нещата, които са му лесни са много малко.. Изобщо самостоятелната работа е мираж... Не ми се мисли догодина. След повече от година лутане между психолози и логопеди все още нямаме яснота. Според логопеда не било дислексия или дисграфията, защото често сам се поправя и не греши винаги, а само понякога, но от друга страна грешките са повече от типични - б - д, в - з, и - у, х - ж, т-п, н-п, главно К и Н. Като тези грешки не се появиха изведнъж, усилено работи за изчистването на д-б, но това е грешката, която допуска най-често и не можа да изчисти с логопеда. Спряхме посещенията и чакаме диагностика в Детско психично здраве. Надявам се най - накрая да разберем какъв точно е проблема.
Все едно аз съм го писала това....
Добре , че разбрах от зам директора по учебната част, че матурата следващата година може да я пропусне... това поне е някакво облекчение на фона на всичко с което се борим. И аз постоянно се питам и лутам дали правим нещата които трябва да правим, ако ме разбираш...

# 160
  • Мнения: 17 967
Котка, моята дъщеря е със смесено специфично разстройство и все едно я описа нея, без тези грешки, тя не ги допуска. Допуска правописни грешки, но обичайните. Но във втори клас започваше изречение с малка буква, въпреки, че казвахме "точка и ново изречение".
НВО в четвърти клас може да се пропусне, да, а могат да се явят и с ресурсен и квестори в отделна стая и с удължено време. Ресурсният е консултант в случая. Ако искат, нека се явят за самочувствие и като репетиция за 7 клас, където от резултатите зависи класирането им след това в осми клас. Моята в 4 клас беше изкарала на ЧП на СБНУ 40 или 42 точки от 50, а на рисуването - 50/50. На НВО БЕЛ постигна 39т/ 50, а на състезанието на СБНУ имаше 30.

# 161
  • София
  • Мнения: 3 742
Елфичка, благодаря за разясненията. Но аз не смятам дислексията за болест. За мен дислексията много взима, но и много дава. В осми клас вече се е научил да компенсира. Сега открива нещата, които за него са лесни, а за другите са трудни.

# 162
  • Мнения: 32
НВО - то само по себе си не е проблем. Изобщо не ми е важно. Проблемът с тези матури е, че много болезнено ги изживяват учителите и подлудяват децата, особено нашата. От 1 клас ги плаши. Кани им се да ги спука от тестове. Училището е един кошмар от купища домашни, усложнен, разхвърлян и неразбираем материал... И тестове, тестове, тестове пълни със сложна терминология. До скоро пишеше и ревеше... И на мен ми се реве, не знам как ще го избутаме това училище.

Мама Ру, моя в 3 клас още така пише... Ти му казваш точка, главна буква и пак... Не винаги, но когато е уморен много греши.

Последна редакция: чт, 18 май 2023, 22:49 от 4ерна Котка

# 163
  • Мнения: 2 131
Аз помагах до към 6ти клас, когато започна да посещава психолог. С него работиха основно върху фокусирането и разбирането на текстове. В 7ми започна да посещава уроци по МАТ и БЕЛ, защото вече нямах сили да помагам, а и в школата добре знаеха как протичат матурите. Няколко пъти направиха пробни, което според мен много му помогна на самите изпити, защото знаеше как точно ще се проведат. За година и половина от слаб ученик стана един от отличниците. Представи се добре на матурите и го приеха в училище и паралелка която искаше. В момента е 9ти клас и успеха му е много добър. С английския говоримо е на Б1 като ниво, писмено Б2 (отново с помощта на учител) В последно време много се е запалил по четенето, даже прекалено.
Промяната от първи клас до момента е огромна и за целия този напредък най-голяма заслуга има според мен психологът.

# 164
  • Мнения: 282
Аз помагах до към 6ти клас, когато започна да посещава психолог. С него работиха основно върху фокусирането и разбирането на текстове. В 7ми започна да посещава уроци по МАТ и БЕЛ, защото вече нямах сили да помагам, а и в школата добре знаеха как протичат матурите. Няколко пъти направиха пробни, което според мен много му помогна на самите изпити, защото знаеше как точно ще се проведат. За година и половина от слаб ученик стана един от отличниците. Представи се добре на матурите и го приеха в училище и паралелка която искаше. В момента е 9ти клас и успеха му е много добър. С английския говоримо е на Б1 като ниво, писмено Б2 (отново с помощта на учител) В последно време много се е запалил по четенето, даже прекалено.
Промяната от първи клас до момента е огромна и за целия този напредък най-голяма заслуга има според мен психологът.
Къде го видите на психолог? Може и на лични.
Моля за информация защото дислексията си е специфично нарушение, трябва си специалист с опит.Ресурсния в училище например се държи като в небрано лозе, не мисля че му помага ефикасно. Постоянно критикува и обяснява какви са му слабите страни, сякаш ние не си знаем и все казва трябва да се работи с детето. А ние не спираме.
Понеже работата с психолог я прекратихме преди година сега пък съм в чуденка дали отново е нужно. Натовареността му обаче предполага премахване на други занимания. Незнам вече. Хем си мисля, че сме на верния път, хем на моменти се чудя дали пък не грешим и какво трябва да се смени, промени, включи.

Общи условия

Активация на акаунт