Здравейте,
не знам откъде да започна...
Дълго време се чудих към кой да се обърна за съвет, защото дори да осъзнавам това, което ми тежи, виждам, че ми е трудно да променя начина, по който възприемам нещата и това много ми пречи във връзките.
На 32 години съм.
Имала съм няколко връзки, но последните три ги прекратих прекалено рано.
Все едно границата ми е максимум 6 месеца.
Първите ми две връзки преди тези, са по 4 години.
Осъзнах, че колкото и да успявам да продължа напред след всяка раздяла, докато не разбера защо се получава така при мен, нищо няма да се промени и все ще си тръгвам първа.
Осъзнах, че ще си давам нови шансове в любовта и след 6-тия месец ще зарязвам човека, с който съм.
Без да е имало нито караници, нито някакъв вид конфликт, нито един съществен проблем или пречки.
Каква е причината да искам раздяла?
Държала съм на всеки мъж, с който съм била, но все така се получава, че искат да се виждат с мен само в почивни дни.
Започнах да се чувствам като жена за уикенда!
С един мъж така да ми се случи, казах си ок.
Но с всеки следващ да се чувствам така, това ме притеснява.
В работните дни - след работа, какво правят тези мъже?
Защо не успявам да ги провокирам да дойдат да се видим, да се разходим някоя вечер, дори да е за 1-2 часа... Толкова ли е трудно след работа да отделиш време на любимия си човек?
Примерно, аз съм готова да хвана автобус, метро или каквото и да е било, за да отида до дома на мъжа, с който съм и да се разходим, просто да сме заедно дори за малко.
За мен времето прекарано с люмия човек е ценно и нито работата, нито умората...могат да ме спрат да отделя един час за любовта.
Защо тогава на мъжете им е толкова трудно да направят това за мен? За нас?
(мъжете, с които съм била са с коли, тоест им е по-лесно от мен да се придвижат и да се видим)
ВИЕ колко често се виждахте в седмицата, преди да заживеете с мъжа до вас?
Има ли и други жени, които са се чувствали като мен, как осъзнахте къде е проблема, успяхте ли да промените човека до вас и да осъзнаят, че само в почивните дни не ви е достатъчно?
В периода на гаджета, да не би аз да греша като си мисля, че е нормално да се виждаме по-често в началото...
Може би съм прекалено голяма романтичка, но ми е трудно да се правя, че не ми пука.
Ще ви дам няколко примера:
1. Едно от момчетата ми казва "Искате ти се да дойда сега до вас и да е видим вечерта?" , аз казвам " Да", и той "Само можеш да си мечтаеш хахаха" (уж на шега е цялото нещо)
2. Друго момче казва "Как ще реагираш , ако дойда тази вечер до вас". аз казвам "Ще е супер", и той "хихихи" (тоест няма да дойде, а просто го споменава)
Това са малки примери, в един момент такива реплики започват да ме дразнят.
Знаят, че искам да съм с тях, да прекараме повече време заедно, но нищо не се променя.
И все едно се опитват леко да ме "дразнят".
Просто вече три връзки ги приключвах САМО заради тази причина, заради рядкото виждане, само в ПОЧИВНИТЕ ДНИ.
Да си кажа ли - това е нормално, в един момент, като дам шанс на мъжа до мен, ще заживеем един ден заедно и ще прекараме повече време заедно.
Да не приемам навътре това, че не искат след работа да дойдат да ме видят за малко.
Защо ми е толкова трудно...
Как ще градим сериозна връзка, ако се виждаме толкова рядко, как?
А и съм на 32г., не съм на 20г.
Когато говоря с мъжа до мен, че ми тежи това за виждането - се чувствам все едно прося внимание, все едно се моля за любов, за време прекарано заедно....
Но напук на всичко, го правя, говоря открито, но след като видя, че няма промяна, искам раздяла.
Имам с какво да си запълвам времето, работа, приятели, хобита, но когато съм влюбена искам повече време с човека, с който съм.
Тоест не е решението просто да се разсейвам с други неща.
Как да преодолея по-лесно времето, през което не съм с мъжа до мен?
Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения, да разбера дали има и други като мен, които не са ок с положението, в което ме поставят...
Благодаря за вниманието!
не знам откъде да започна...
Дълго време се чудих към кой да се обърна за съвет, защото дори да осъзнавам това, което ми тежи, виждам, че ми е трудно да променя начина, по който възприемам нещата и това много ми пречи във връзките.
На 32 години съм.
Имала съм няколко връзки, но последните три ги прекратих прекалено рано.
Все едно границата ми е максимум 6 месеца.
Първите ми две връзки преди тези, са по 4 години.
Осъзнах, че колкото и да успявам да продължа напред след всяка раздяла, докато не разбера защо се получава така при мен, нищо няма да се промени и все ще си тръгвам първа.
Осъзнах, че ще си давам нови шансове в любовта и след 6-тия месец ще зарязвам човека, с който съм.
Без да е имало нито караници, нито някакъв вид конфликт, нито един съществен проблем или пречки.
Каква е причината да искам раздяла?
Държала съм на всеки мъж, с който съм била, но все така се получава, че искат да се виждат с мен само в почивни дни.
Започнах да се чувствам като жена за уикенда!
С един мъж така да ми се случи, казах си ок.
Но с всеки следващ да се чувствам така, това ме притеснява.
В работните дни - след работа, какво правят тези мъже?
Защо не успявам да ги провокирам да дойдат да се видим, да се разходим някоя вечер, дори да е за 1-2 часа... Толкова ли е трудно след работа да отделиш време на любимия си човек?
Примерно, аз съм готова да хвана автобус, метро или каквото и да е било, за да отида до дома на мъжа, с който съм и да се разходим, просто да сме заедно дори за малко.
За мен времето прекарано с люмия човек е ценно и нито работата, нито умората...могат да ме спрат да отделя един час за любовта.
Защо тогава на мъжете им е толкова трудно да направят това за мен? За нас?
(мъжете, с които съм била са с коли, тоест им е по-лесно от мен да се придвижат и да се видим)
ВИЕ колко често се виждахте в седмицата, преди да заживеете с мъжа до вас?
Има ли и други жени, които са се чувствали като мен, как осъзнахте къде е проблема, успяхте ли да промените човека до вас и да осъзнаят, че само в почивните дни не ви е достатъчно?
В периода на гаджета, да не би аз да греша като си мисля, че е нормално да се виждаме по-често в началото...
Може би съм прекалено голяма романтичка, но ми е трудно да се правя, че не ми пука.
Ще ви дам няколко примера:
1. Едно от момчетата ми казва "Искате ти се да дойда сега до вас и да е видим вечерта?" , аз казвам " Да", и той "Само можеш да си мечтаеш хахаха" (уж на шега е цялото нещо)
2. Друго момче казва "Как ще реагираш , ако дойда тази вечер до вас". аз казвам "Ще е супер", и той "хихихи" (тоест няма да дойде, а просто го споменава)
Това са малки примери, в един момент такива реплики започват да ме дразнят.
Знаят, че искам да съм с тях, да прекараме повече време заедно, но нищо не се променя.
И все едно се опитват леко да ме "дразнят".
Просто вече три връзки ги приключвах САМО заради тази причина, заради рядкото виждане, само в ПОЧИВНИТЕ ДНИ.
Да си кажа ли - това е нормално, в един момент, като дам шанс на мъжа до мен, ще заживеем един ден заедно и ще прекараме повече време заедно.
Да не приемам навътре това, че не искат след работа да дойдат да ме видят за малко.
Защо ми е толкова трудно...
Как ще градим сериозна връзка, ако се виждаме толкова рядко, как?
А и съм на 32г., не съм на 20г.
Когато говоря с мъжа до мен, че ми тежи това за виждането - се чувствам все едно прося внимание, все едно се моля за любов, за време прекарано заедно....
Но напук на всичко, го правя, говоря открито, но след като видя, че няма промяна, искам раздяла.
Имам с какво да си запълвам времето, работа, приятели, хобита, но когато съм влюбена искам повече време с човека, с който съм.
Тоест не е решението просто да се разсейвам с други неща.
Как да преодолея по-лесно времето, през което не съм с мъжа до мен?
Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения, да разбера дали има и други като мен, които не са ок с положението, в което ме поставят...
Благодаря за вниманието!
