С такива се захващаш, Равена. Като цяло до момента каквото си писала, всичките ти приключения са с мъже, които хич не са читави, нещо не им е наред. Каквото търсиш - такова и намираш. Какви мъже очакваш да намериш там, където търсиш? По-скоро не търсиш, а предлагаш.
- Публикувана: 4 май 2021, 19:36 ч.
- Последно мнение: 6 май 2021, 01:51 ч.
Не мога.
С такива се захващаш, Равена. Като цяло до момента каквото си писала, всичките ти приключения са с мъже, които хич не са читави, нещо не им е наред. Каквото търсиш - такова и намираш. Какви мъже очакваш да намериш там, където търсиш? По-скоро не търсиш, а предлагаш.
Сега реши отново да ми се обажда и да ми пише. Проблемът е, че аз не знам какво искам, защото както казах той никога не ми е бил първа опция. Разбираш ли, че все още ми е трудно да премеря компромисите, които правя, защото има неизбежно такива.
Тоест ти е важно какво ще каже мъжът, а ти е важно да го свалиш, така ли? Или по-скоро да не бъдеш отхвърлена? Ако ти самата не си поставиш граници в поведението и възгледите как очакваш да поставиш граници на мъжете, с които общуваш? Нямаш свои граници, затова и привличаш мъже, които са манипулативни, използвачи и изобщо всякак бъгнати.
(Ако не беше на 50, а на 15 години, щеше да ми изглеждаш като младо момиче в риск от всякакво естество.)
(Ако не беше на 50, а на 15 години, щеше да ми изглеждаш като младо момиче в риск от всякакво естество.)
Тук май всички спорещи иначе по темите сме единодушни за Равена и изборите ѝ. Равенче, душа, ревеш за внимание, та с етръшкаш. нарочно не ползваш сито и после идеш да се "хвалиш". Потуп, потуп по раменцето. Страшна си, сестро.
Четейки какво е написала авторката смятам, че иска сериозен партньор, но след 30 годишен провален брак не желае да се отпусне и подсъзнателно намира мъже, които знае, че са неподходящи, но прави напук на себе си.
Това е често срещано.
Хем знаеш какво искаш, но пък има голяма доза себеотрицание и се самонаказваш несъзнателно.
Минала съм такъв период. Просто спираш да търсиш и да се навиваш, че точно в момента ти трябва мъж, спираш да задаваш критерии, спираш да поставяш рамки и идеали.
Това е често срещано.
Хем знаеш какво искаш, но пък има голяма доза себеотрицание и се самонаказваш несъзнателно.
Минала съм такъв период. Просто спираш да търсиш и да се навиваш, че точно в момента ти трябва мъж, спираш да задаваш критерии, спираш да поставяш рамки и идеали.
Тоест ти е важно какво ще каже мъжът, а ти е важно да го свалиш, така ли? Или по-скоро да не бъдеш отхвърлена? Ако ти самата не си поставиш граници в поведението и възгледите как очакваш да поставиш граници на мъжете, с които общуваш? Нямаш свои граници, затова и привличаш мъже, които са манипулативни, използвачи и изобщо всякак бъгнати.
(Ако не беше на 50, а на 15 години, щеше да ми изглеждаш като младо момиче в риск от всякакво естество.)
(Ако не беше на 50, а на 15 години, щеше да ми изглеждаш като младо момиче в риск от всякакво естество.)
Това на разюздано ли поведение ти прилича?
Тук май всички спорещи иначе по темите сме единодушни за Равена и изборите ѝ. Равенче, душа, ревеш за внимание, та с етръшкаш. нарочно не ползваш сито и после идеш да се "хвалиш". Потуп, потуп по раменцето. Страшна си, сестро.
Ако всички се хвалеха като мен...Въх, недей!
Това беше по-скоро психологическо предизвикателство за мен. Исках да вляза в обувките на дъщеря си и да видя, какво би намерила една жена в един боклук?
Отговорът (аз вече го знаех, ама нейсе!): Нищо!
Скрит текст:
Опцията с терлиците, плетките и внучетата не стои на дневен ред, така че такива съвети си ги спестете, много моля! Моето отношение към заобикалящите ме хора е напълно реципрочно и огледално. Дай за да ти бъде дадено! Усетя ли, че се дърпаш и си гониш твои лични цели...Еми няма как да се случи! Като това е валидно за всички без изключение независимо дали са деца (то какви ли деца са на възраст за самите те да правят семейство, ама нейсе?!) или любовници.Не мога, не мога и не мога!..Да се оттърся от вродената си предпазливост по отношение на други хора.
Кажете ми, че не съм в ред (то аз си го знам), набийте ми канчето или ми дайте съвет, въпреки че не е ясно дали ще го послушам. Кажете ми какво да правя?
Мъжете ме харесват и ме търсят. Нямам кой знае какви кусури автономна съм, добра домакиня, сексът с мен винаги е на супер ниво, защото е супер важен и за мен, независима съм и неконфликтна....до момента, в който усетя, че някой се опитва да ме контролира с цел да ме използва. И там връзката се къса и не може да продължи дълго.
Съжалявам, но принципът: ''Моето си е мое, а неговото негово!''...никаква любов не може да засенчи.
На 50 години съм и не мога да се раздавам като 20-сет годишна. Това дразни отсрещната страна, ама на мен не ми пука.
Невероятно, но факт някои мъже се дразнят, когато виждат у мен това, което те прилагат като верую в живота.
Очаква се, че една жена, ако хлътне емоционално сваля всички щитове и обича безусловно. Аз съм емоционална натура и явно подавам противоречиви сигнали. Защото съм доста спонтанна и действам често без да помисля в първия момент водена от емоциите си. Но после си правя вътрешен самоанализ и самокритика, която често сменя посоката на 180 градуса от подхванатата преди това линия.
Или не попадам на подходящите хора, или имам прекалено високи очаквания, не знам. От една страна ми е хубаво да имам някой до себе си, от друга ми омръзва бързо и ми липсва уюта и спокойствието да съм сама.
Мерси за вниманието и изслушването!
Ще кажете, че ме е треснал синдромът на старите ергени/моми, ама не е така, защото имам зад гърба си почти 30 годишeн провален брак и 2 големи деца.
Затова май ще взема да зарежа тази идея за постоянен партньор в живота и ще се ориентирам към приятелчета с бенефити, пък да видим дали няма да изскочи оттам някой заек ( не написах влюбен заек, че мама беше права)...На 50 години, каква ти любов търсиш, братче? Всичко си е една гола сметка!
Продължавам смело напред в крайно ограничените дебри на мъжката природа. На тая възраст няма много неща, с които мога да бъда изненадана.
P.P. Анди беше права за последната ми връзка. Само не уцели вярно периода. Не беше 1 месец, ами 2. Радвам се, че сложих край!
Кажете ми, че не съм в ред (то аз си го знам), набийте ми канчето или ми дайте съвет, въпреки че не е ясно дали ще го послушам. Кажете ми какво да правя?
Мъжете ме харесват и ме търсят. Нямам кой знае какви кусури автономна съм, добра домакиня, сексът с мен винаги е на супер ниво, защото е супер важен и за мен, независима съм и неконфликтна....до момента, в който усетя, че някой се опитва да ме контролира с цел да ме използва. И там връзката се къса и не може да продължи дълго.
Съжалявам, но принципът: ''Моето си е мое, а неговото негово!''...никаква любов не може да засенчи.
На 50 години съм и не мога да се раздавам като 20-сет годишна. Това дразни отсрещната страна, ама на мен не ми пука.
Невероятно, но факт някои мъже се дразнят, когато виждат у мен това, което те прилагат като верую в живота.
Очаква се, че една жена, ако хлътне емоционално сваля всички щитове и обича безусловно. Аз съм емоционална натура и явно подавам противоречиви сигнали. Защото съм доста спонтанна и действам често без да помисля в първия момент водена от емоциите си. Но после си правя вътрешен самоанализ и самокритика, която често сменя посоката на 180 градуса от подхванатата преди това линия.
Или не попадам на подходящите хора, или имам прекалено високи очаквания, не знам. От една страна ми е хубаво да имам някой до себе си, от друга ми омръзва бързо и ми липсва уюта и спокойствието да съм сама.
Мерси за вниманието и изслушването!
Ще кажете, че ме е треснал синдромът на старите ергени/моми, ама не е така, защото имам зад гърба си почти 30 годишeн провален брак и 2 големи деца.
Затова май ще взема да зарежа тази идея за постоянен партньор в живота и ще се ориентирам към приятелчета с бенефити, пък да видим дали няма да изскочи оттам някой заек ( не написах влюбен заек, че мама беше права)...На 50 години, каква ти любов търсиш, братче? Всичко си е една гола сметка!
Продължавам смело напред в крайно ограничените дебри на мъжката природа. На тая възраст няма много неща, с които мога да бъда изненадана.
P.P. Анди беше права за последната ми връзка. Само не уцели вярно периода. Не беше 1 месец, ами 2. Радвам се, че сложих край!
Обаче.... Равена, ти също гониш личните си цели. Което на 50 години е нормално разбира се. И е нормално и мъж да гони личните си цели. Защо това е проблем за теб?! Когато знаеш какво искаш, какво търсиш, го преследваш, нормално е... А когато отсреща мъж го прави, за теб не е ОК, усещаш и бягаш.... Защо?
Какво не желае да се отпусне! Тя се е отпуснала като 15-годишна, откриваща силата на естрогените! По-скоро малко трябва да се стегне, да се постресне и да се кротне, че следващия път кой знае какви неприятности ще си навлече! На всичко отгоре има и деца, които може и да са големи, но не са слепи, глухи и тъпи. Има и морална страна на въпроса - какво послание дава на децата си, които сега започват да градят собствения си любовен живот и да правят интимни връзки, тепърва и семейство ще правят. Децата не са чак толкова неутрални и широкоскроени, колкото родителите им си мислят.
Равена, прочети си архива на мненията - сама пишеш за интимните си връзки и свалки, а не си ги измисляме ние героите в историите ти. Сама се описваш, сама разказваш. Досега не знам с кого си лягала, но описа поне двама, за които помня, а не съм от най-паметливите за чуждите истории.
Равена, прочети си архива на мненията - сама пишеш за интимните си връзки и свалки, а не си ги измисляме ние героите в историите ти. Сама се описваш, сама разказваш. Досега не знам с кого си лягала, но описа поне двама, за които помня, а не съм от най-паметливите за чуждите истории.
На мен ми е интересно следното: Равена казва, че цял живот е носена на златна носилка, тоест била е много гледана и обгрижвана жена....доколкото съм чувала такива жени винаги си намират много класни партньори, тъй като имат много високи изисквания, а знаете мантрата...каквото повикало, такова се обадило, тоест тъй като те самите са качествени, привличат качество...а като я чета, ги намира неподходящи...аз по принцип съм благодарна на Равето, щото си е искрена жената, не е като да казва, че всички около нея са върха ...та мисълта ми е...май не е вярна съвсем теорията, че една жена сама си поставя оценка с мъжът до нея, както и като искаш класен мъж, намираш класен мъж...
Хъм, не е точно така. Трябва да има привличане в една връзка и страст. Не можеш да започнеш с дърпане и отчужденост, защото отсрещната страна или си казва, че нямаш достатъчен интерес, или че си фригидна и скучна.
Съжалявам че ще го кажа, но болднатото звучи отчаяно и така вечно ще се занимаваш с някакви всеядни бройкаджии. И не говорим за разюздано поведение, а че просто мъже които нямат търпение за едно нормално ухажване не струват.
Какво като са големи децата й? Те продължават да са деца на родителите си и родителите продължават да учат децата си чрез личен пример. Хубаво да го удря на живот и да търси новата любов и стабилност, но досега нещо не изглежда така. Децата може да си мълчат, може дари да пригласят, но това не означава, че приемат, още по-малко че одобряват.
Какво не желае да се отпусне! Тя се е отпуснала като 15-годишна, откриваща силата на естрогените! По-скоро малко трябва да се стегне, да се постресне и да се кротне, че следващия път кой знае какви неприятности ще си навлече! На всичко отгоре има и деца, които може и да са големи, но не са слепи, глухи и тъпи. Има и морална страна на въпроса - какво послание дава на децата си, които сега започват да градят собствения си любовен живот и да правят интимни връзки, тепърва и семейство ще правят. Децата не са чак толкова неутрални и широкоскроени, колкото родителите им си мислят.