Развод/раздяла е най-очевадното решение.
- Публикувана: 11 май 2021, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2021, 22:53 ч.
Как и дали преодоляхте изневяра?
Та, значи, изневярата се явява навреме, като официална причина да правите онова, което принципно си искате. 
И защо мислиш, че го искам? Възможности бол, материал навън колкото щеш, просто нямам такива желания. Обаче с наказателна цел бих направил много неща, така че едното няма общо с другото. Какво ще стане след това, нямам идея.
За бившата ми, не мога да го нарека точно изневяра, защото бяхме в неопределени отношения накрая. Но си беше гадна постъпка и не само тази. Не и останах длъжен, (по друг начин и го върнах, така че да я заболи) и това определено ме накара да се чувствам много по-добре. Така че съм на този принцип, да не се права на много широко скроен и над нещата.
Развод/раздяла е най-очевадното решение.
Всеки си знае де, може пък да обичаш някого толкова много, че да оглупееш и да прощаваш всичко.
Моля, строен списък с кандидатки да се направи 
Около мен по-големия % от семействата, които се сблъскаха с изневяра продължиха заедно..поне до втората такава. Някои и след нея.
Преодолява се с обич към чоека до теб, страх да нарушиш комфорта и начина на живот, с който си свикнал. Във всяко семейство е различно.
Не знам дали се прощава изневяра. Май по-скоро решават да продължите заедно, въпреки случилото се. Но горчивината си остава..Може би с времето и отношенията между двамата да минава..
Имало съфорумци, които били "над нещата" ..И ми е странно . Искате да кажете, че ако имате постоянен партньор и той ви изневери, няма да ви заболи? То може да очакваш и да нямаш доверие, но като се случи..не ти е през...
Преодолява се с обич към чоека до теб, страх да нарушиш комфорта и начина на живот, с който си свикнал. Във всяко семейство е различно.
Не знам дали се прощава изневяра. Май по-скоро решават да продължите заедно, въпреки случилото се. Но горчивината си остава..Може би с времето и отношенията между двамата да минава..
Имало съфорумци, които били "над нещата" ..И ми е странно . Искате да кажете, че ако имате постоянен партньор и той ви изневери, няма да ви заболи? То може да очакваш и да нямаш доверие, но като се случи..не ти е през...
Рози, аз бих простила една изневяра. Защото никой не е идеален. Бих провела разговор и ако иска, човекът до мен ще избере. Аз или другата. Но, ако повтори и това се окаже система, непоколебимо ще се разделя с него.
А за системните прошки, за мен мотивът е финансов и материален, или чувство за обреченост, или просто непукизъм и друго мислене по въпроса. Всеки сам си преценя.
А за системните прошки, за мен мотивът е финансов и материален, или чувство за обреченост, или просто непукизъм и друго мислене по въпроса. Всеки сам си преценя.
И аз смятам, че може да се преглътне едно прегрешение, стига да не е системно, стига да не си промени отношението. Животът толкова ни е оплел, че евентуална раздяла би се отразила много по- зле на децата. В такъв момент мислиш преди всичко за децата си, да не им нарушиш комфорта и бита.
Как да го виня, като целия живот му е преминал с мен, ако не разбирам всичко е окей.
Как да го виня, като целия живот му е преминал с мен, ако не разбирам всичко е окей.
Сигурно има някакви обстоятелства, в които бих проявила разбиране, бих запазила връзката. Но отношението вече няма да е същото, в това съм сигурна. Почти толкова сигурна съм и че поне веднъж ще му върна услугата. И че няма да се спра, ако ми излезе изкушаваща възможност. Което поставя въпроса, заслужава ли си такава "прошка"? Човек ако ще прощава, трябва да го направи безусловно, но просто ми се струва невъзможно.
Изневяра не се прощава, в повечето случаи. Аз направих опит, заради двете деца и многото години заедно, което се оказа огромна грешка. Бившият се оказа не само изневерител, ами и голям гадняр. Изпълнения за Оскар видях, докато аз прощавах, човекът си живееше на макс.Бях загубила ума и дума, в един момент се чудех кой е този човек до мен. Доста време ми костваше да се съвзема. Със сегашния си акъл, както се казва, моментално бия шута.... Това бих посъветвала и децата си,ако попаднат в такава ситуация.
Не знам, когато на мен ми се случи, той беше влюбен де..
Хем ме болеше, хем му бях признателна за откровеността.
Не ми хрумна да го спирам и да манипулирам с чувство за вина..Даже го подкрепих
Не, че не беше и от личен егоизъм.. Да мине по-бързо и да спра да го виждам..
След време се "излекувах", но сега получавам тънки намици и ухажване..
Радвам се, че сега и съм устойчива..
Тогава не знам дали бих била.. Още повече, че повечето изневеряващи втълпяват вина в другия..А той в целия стрес, тръгва да се доказва ..
Хем ме болеше, хем му бях признателна за откровеността.
Не ми хрумна да го спирам и да манипулирам с чувство за вина..Даже го подкрепих
Не, че не беше и от личен егоизъм.. Да мине по-бързо и да спра да го виждам..
След време се "излекувах", но сега получавам тънки намици и ухажване..
Радвам се, че сега и съм устойчива..
Тогава не знам дали бих била.. Още повече, че повечето изневеряващи втълпяват вина в другия..А той в целия стрес, тръгва да се доказва ..
Аз честно казано все още не съм сигурна дали съм простила, но определено съм забравила. Случките са от преди 20+ години. Аз разбрах няколко години след последната изневяра. Все още сме заедно. Отношенията ни са мнооого сложни, но изневерите със сигурност не са причината за това. Аз лично мога да простя абсолютно всичко. Сигурно съм голяма бяла птица... Може пък просто да си гледам интереса, не знам, макар че в онези години като се замисля, то нямаше какъв чак толкова да ми е интересът.... Не желая да се замислям какво е било, защо, как и т.н. Само знам, че е било без любов, само за секса. Било е като сме били много млади. Дори и да си спомня, нищо не ме жегва, не ми трепва.
Сега съм сигурна, че не ми изневерява и не ми е изневерявал от тогава. Но това ми е последната грижа и честно, изобщо не ме интересува дали е така или не. Та всъщност мисля, че съм простила и забравила.
Сега съм сигурна, че не ми изневерява и не ми е изневерявал от тогава. Но това ми е последната грижа и честно, изобщо не ме интересува дали е така или не. Та всъщност мисля, че съм простила и забравила.
Да, много зависи от всичко. И аз не бих се хванала да прощавам на човек, който ще хвърли вината върху мен. Какво да прощаваш на някой, който утре пак ще му накривя шапката и той пак ще отиде да търси утеха другаде? Но, ако е осъзнал, че иска да е с мен и отчита своята вина, бих простила и бих дала още един шанс.