а черната книга я няма из онлайн книжарниците...
- Публикувана: 12 окт. 2006, 13:21 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 10:18 ч.
Нобелова награда по литература 2006
а черната книга я няма из онлайн книжарниците...
http://www.nissimbooks.com/catalog/product_info.php?products_id=407
Тук е по-евтина
http://www.slon.bg/display.php?section=8&category=16&art … 731a41b74787b55db
Само аз ли харесвам Льоса? 
Кундера не го харесвам, Чандра, когато го чета ми е сиво и накрая ми остава едно такова мътно в душата...
И аз може да дам още един шанс на г-н нобелиста
А Кундера...ох, толкова ми е цветно като го чета
а накрая до какви цветности ме отвежда...Някои фрази, думи, ...направо като мантри ме озвучават 
много ми е близък - с тази крайна и нежна и сюблимна перфектност в изказа и неочаквани състояния и находки на всяка крачка (препъвам се )...Дай му още един шанс, а 
стига бееее....
"Бялата крепост" му е ранна творба.
"Черна книга" е моят избор.
Не намерих откъс на български, но ето началото:
"Бялата крепост" му е ранна творба.
"Черна книга" е моят избор.
Не намерих откъс на български, но ето началото:
Анда, в началото на другата годината ще я преиздадем.
Другите му книги, издадени досега са
"Името ми е Червен"
"Бялта крепост"
"Сняг"
На мен ми е любима "Името ми е Червен"
А тук http://www.ednorog.com/author_details.php?author=16 ще можете да следите какво предстои.
а черната книга я няма из онлайн книжарниците...
яяяяя кой бил тук
Пусни началото на "Черна книга" на български, моля те! Един-два абзаца.
Пусни началото на "Черна книга" на български, моля те! Един-два абзаца.
Е... сама ли съм във фен-клуба на Кундера 
Ужасно ми е любим
Ужасно ми е любим Не си. Но го познавам само от "Непосилната лекота на битието" и "Самоличност".
Коя да е следващата?
Май само аз не съм чела ни Памук, ни Льоса?
Да се разпиша: почитател на Памук 
.
Като прочетох темата и молбата на Анда, се завтекох да търся Черна книга, за да пусна първия абзац, ама като не я намерих, ми светна, че преди седмица я дадох на една приятелка да я чете. Аз също съм от онези, които започнаха с Бялата крепост, която няма нищо общо с останалите му книги, излизали на български.
chandra, на Кундера съм също фен - много ми пасва на меланхоличната душа...
А Мураками (Норвежка гора) четох преди около година, ама почти не я помня.
. Като прочетох темата и молбата на Анда, се завтекох да търся Черна книга, за да пусна първия абзац, ама като не я намерих, ми светна, че преди седмица я дадох на една приятелка да я чете. Аз също съм от онези, които започнаха с Бялата крепост, която няма нищо общо с останалите му книги, излизали на български.
chandra, на Кундера съм също фен - много ми пасва на меланхоличната душа...
А Мураками (Норвежка гора) четох преди около година, ама почти не я помня.
стига бееее....
"Бялата крепост" му е ранна творба.
"Черна книга" е моят избор.
Не намерих откъс на български, но ето началото:
Rüya was lying facedown on the bed, lost to the sweet warm darkness beneath the billowing folds of the blue-checked quilt. The first sounds of a winter mo rning seeped in from outside: the rumble of a passing car, the clatter of an old bus, the rattle of the copper kettles that the salep maker shared with the pastry cook, the whistle of the parking attendant at the dolmus stop. A cold leaden light filtered through the dark blue curtains. Languid with sleep, Galip gazed at his wife's head: Ruya's chin was nestling in the down pillow. The wondrous sights playing in her mind gave her an unearthly glow that pulled him toward her even as it suffused him with fear. Memory, Celâl had once written in a column, is a garden. Rüya's gardens, Rüya's gardens . . . Galip thought. Don't think, don't think, it will make you jealous! But as he gazed at his wife's forehead, he still let himself think.
"Бялата крепост" му е ранна творба.
"Черна книга" е моят избор.
Не намерих откъс на български, но ето началото:
Rüya was lying facedown on the bed, lost to the sweet warm darkness beneath the billowing folds of the blue-checked quilt. The first sounds of a winter mo rning seeped in from outside: the rumble of a passing car, the clatter of an old bus, the rattle of the copper kettles that the salep maker shared with the pastry cook, the whistle of the parking attendant at the dolmus stop. A cold leaden light filtered through the dark blue curtains. Languid with sleep, Galip gazed at his wife's head: Ruya's chin was nestling in the down pillow. The wondrous sights playing in her mind gave her an unearthly glow that pulled him toward her even as it suffused him with fear. Memory, Celâl had once written in a column, is a garden. Rüya's gardens, Rüya's gardens . . . Galip thought. Don't think, don't think, it will make you jealous! But as he gazed at his wife's forehead, he still let himself think.