Смятат ли ви децата ви за строги?

Тоест с много думи обясни, че стандартите са двойни - за възрастните може, а за децата не може.

Крещящи, чупещи и държащи се грубо деца, особено такива вкъщи, са деца с някакви вътрешни проблеми. Ако се държат така извън вкъщи, значи е вероятно да се окажат клиенти на комисии за противообществени прояви. Пубертетът може да е криза за младата личност, но рядко пуберите са такива, каквито ги описваш.

Не, не са двойни. Ако друг възрастен направи същото нещо, пак ще се разсърдя! Ти няма ли? Само дето обикновено нямаме навика да предупреждаваме другите възрастни да внимават, защото разчитаме, че са достатъчно разумни. И вероятно ще накарам този възрастен да ми плати щетите. Ако счупя служебния компютър, също ще ми го удържат от заплатата. Можеш да трошиш (ако ще и умишлено) единствено собствените си неща. Защо е толкова трудно да се разбере разликата? Как изобщо ще се научи това дете да изпълнява заръките на майка си, ако тя не се впечатлява, когато ги пренебрегва? Ами ако не е компютър, ако следващия път реши да не те послуша да пресича само на зелено и го блъсне кола? Естествено, че не става въпрос за правила от сорта на "покривай си леглото с шалтето, когато ставаш или си наказан". Става въпрос за неща, които са наистина неприемливи и създават неприятности за околните.

Кажи, по каква причина разглеждаш нещата толкова крайно? Повечето деца през повечето време се държат по съвсем нормален начин - нито се тръшкат, нито чупят, нито нищо. Държиш се така, все едно нямаш деца. Не зная дали имаш, не съм ти гледала хисторито. Понякога децата чупят разни неща, шумни са, не слушат майките си и правят простотии. Да не мислиш, че моите винаги слушат? не слушат, имат си свой акъл и това е, нищо не може да се направи.

Да, много странно звучи. Имам си два диви пубера вкъщи, нито един от тях не троши. Освен чаши, ама тях не ги броя.

Ей затова у нас на детето се делегират отговорности от рано. Има си свой телефон и лаптоп. Като знае, че си е нейно и както си го пази така ще си го ползва, става доста по-внимателна. Покрай нейния лаптоп няма нищо, не се разнася по легла и т.н, не се носи храна и течности. Не се е налагало да заплашвам, а просто съм обяснила.

Ама и либералните родители разглеждат нещата крайно. Като се казва, че се налагат наказания, това не означава, че децата се държат през цялото време в карцер. Налагат се наказания, когато е необходимо. Тежестта на наказанията съответстват на тежестта на провинението. А при някои провинения може да мине и без наказания. Всичко е въпрос на преценка и адекватна родителска реакция.

Аз така и не разбирам смисъла на наказанията в едно семейство. Ако ще се наказват децата, трябва да се наказват и възрастните помежду си - примерно щом майката и бащата могат да накажат детето, то също трябва да може да ги накаже, възрастните също да могат да се наказват.  Семейството нито е училище, нито месторабота. Предполага се, че хората в семейството се обичат и са близки.

Те си се самонаказват! 😜
Днес имаше класно по български, не беше учила, не се е справила добре, сега седнала да чете и пише.... Нейна си работа! Имаше сигурна 5 ца, сега ще си я развали и се ядосва.

За да е ефективно приучаването към навици и спазване на правила, родителите трябва да успееят с аргументи. Ако не са способни да го направят се чувстват безсилни и виждат спасение единствено в наказанията. Децата обаче усещат. Затова и наказваните деца, продължават да правят каквото си искат, но се научават да се крият по-добре. Разбира се, това от наблюдения в/у сравнително малък брой деца, може и да не е правило. Но при всички случаи резултатите са по-трайни, ако детето осъзнае защо не трябва да прави нещо. А те растат и идва момент, в който вече мама и тати не са до него, за да наблюдават, тогава пак ще го направи.

Бих казала, че дъщеря ми е възпитавана много свободно, имала е много малко ограничения, но всички са били сериозно подплатени. За разни инциденти, свързани с безопасността не сме я пазили от новините, това от съвсем малка + личен пример, разбира се.

Може ли конкретен пример? Питам, защото понякога е възможно да говорим за едно и също, но го наричаме с различни имена

Ами мога да дам няколко примера от моята практика като майка.

Например веднъж, когато бяха малки, се готвехме да отидем на кино. Те се караха и се биеха и на няколко пъти ги предупредих, че ако не престанат, няма да отидем на кино. Е, не престанаха и не отидохме. От тогава знаят и помнят, че думата ми на две не става, когато съм ги предупредила за нещо. Не мисля, че щеше да е възпитателно, ако тогава от жал въпреки всичко ги бях завела на кино. Така или иначе отидохме следващата седмица, но им остана като обица на ухото.

Отнемала съм им телефоните, докато са вкъщи, при системен провал в училище. Това е ставало след неколкократни предупреждения, че ги виждам, че не учат и че ще има последствия, ако се отрази на успеха им. Е, набързо се върнаха в играта, след като им бях наложила наказанието.

Ето за такива наказания говоря. Не се е налагало да са по-сериозни. Но ако има нужда, няма да се поколебая да го направя.

Благодаря, затова попитах, защото някои ситуации ги тълкуваме по различен начин Това с киното, например, ако сме планирали нещо, но ми се развали настроението и откажа да отида, не го определям като наказание. Аз също съм човек и имам право да не искам да правя нещо, ако вече не ми се прави. С това децата разбират, че действията им нараняват другите хора и в бъдеще се замислят при подобни ситуации.

За телефона и ученето, не искам да учи от страх, че ще бъде лишена от нещо. Не ми допада придобиване на знания по този начин. А и съдя по себе си, аз съм голям инат и в подобна ситуация като дете, дори да искам след това да се подготвя, няма да го направя, просто от обида. Не съм човек, който се привързва към предмети или дейности и няма нещо, което да ми е било толкова важно, но подобен тип наказания ги приемам зле и напук отказвам да направя нещото, дори много да го искам.
Знам, че е ужасна черта от характера ми, но някак оцелявам с нея.
Звучи ми като някой от нас с мъжа ми да е пресолил вечерята и другият да каже - взимам ти телефона.

Когато беше по-малка и виждам, че не може да си разпредели времето, давам насоки - от толкова до толкова часа учене, включва се и някой от нас, за да дообясни и види усвоено ли е наистина, но небрежно, уж под формата на помощ и интерес към предмета. И после в свободното си време, ако иска може да не се отлепва от телефона.

При примера с киното - не само няма да се разсърдя и да кажа, че няма да има кино, щом не се разберат, а дори ще гледам да ги накарам по-бързо да се обличат и да тръгваме, защото иначе ще закъснеем. В случая те имат пряк интерес да прекратят моткането и конфликта, а от друга страна като излезем навън вече ще сме сменили обстановката и по-лесно ще се прекрати пререканието.

С прибиране на телефони заради намален успех - пак за мен не става, защото не само няма да си вдигнат оценките, а ще имам и две сърдити, дори вътрешно гневни деца, които грам мотивация няма да имат да свършат нещо полезно. По-скоро ще ги питам дали са готови да си провалят хубавите резултати преди издънките с ниските оценки и дали са готови да затвърдят ниския си успех само и само да стане на тяхното. По-скоро ще ги оставя да се издънят с успеха, естествено ако годината не е критично важна, за да видят дали ще си направят изводи как да си разпределят времето.

При тази игра на спиране от кино, вземане на устройства и подобни (хващам се за примерите, не за човека) е игра на власт, а не за постигане на някакъв положителен резултат или поне да не се влошава вече постигнатото и обстановката като цяло. На мен ми е ясно, че всички властови лостове са у мен, но децата също имат достатъчно власт и много лесно могат да си повярват и да прецакат нещата само и само да ми направят напук. Не подценявайте саботажа и неприятните емоции, които ще породят тези игри на власт. По-слабият властото все пак има власт да саботира, особено ако реши, че може да понесе загубата само и само да не стане на волята на по-силния.

Не знам. Всеки постъпва според разбиранията си. То затова няма еднакви семейства. Аз го разбирам така - ако децата мислеха и постъпваха като възрастни, нямаше да са деца и щяха да са равноправни пред закона като възрастните. Именно защото са незрели и неопитни, няма как подходът към тях да е абсолютно същия както към порасналите хора.

Лично за мен инат, саботаж, тръшкане са неприемливо поведение не само за децата, но и за който и да е член от семейството.

Аз не очаквам детето да постъпва като възрастен, но освен наказанията има още много начини, по които да се постигне целта в дълготраен аспект. Не виждам добра ефективността от наказанията след като децата придобият самостоятелност. Когато вече родителите не са до тях, за да ги накажат, научават правилата по трудния път, на принципа проба-грешка.
И обратното, ако детето придобие умения, навици и т.н., не заради страх от наказания, а защото е осъзнало причината, след това в живота си ги следва без да им се противи.
Нещо като приказката за слънцето и вятърът.

Човече, в един идеален свята сигурно е така. Или при едни идеални деца.