Всичко това съм го разбрала отдавна, затова и ценя това, каквото имам.
- Публикувана: 12 окт. 2006, 17:33 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2006, 00:39 ч.
Тема, която можете и да не четете...
Добре си го написала-човешки.
Недей се чуди като видиш погребение с 5 човека--помисли дали не са много тия 5 човека.Та кой кво заслужил--в живота няма нищо случайно.Всичко е навързано и се връща по някакъв начин.
Недей се чуди като видиш погребение с 5 човека--помисли дали не са много тия 5 човека.Та кой кво заслужил--в живота няма нищо случайно.Всичко е навързано и се връща по някакъв начин.
..... за съжаление...... 
MamaZ, това, което си разказала е много тъжно.
Обаче....Лин ме е изпреварила... Просто на света има хора, които не могат да оценят стореното им добро. За съжаление това не винаги са децата. Спомена се нещо да оценим свекървите. Как ли да оценя моята след като се държа с мен като с куче и почти успя да ме докара до нервна криза?
Обаче....Лин ме е изпреварила... Просто на света има хора, които не могат да оценят стореното им добро. За съжаление това не винаги са децата. Спомена се нещо да оценим свекървите. Как ли да оценя моята след като се държа с мен като с куче и почти успя да ме докара до нервна криза?
Тъгувам с теб за загубата ти.
Аз съм обградена от хора, които ме обичат и ценя това. Да наистина понякога сме груби с близките си. Или не можем да познаем близки в лицето на свекърите и пр. Трябва по-често да мислим за такива неща. И трябва де сме заедно приживе, а след края.... няма значение какво ще се случи. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в сръдни и дребнавост.
Аз съм обградена от хора, които ме обичат и ценя това. Да наистина понякога сме груби с близките си. Или не можем да познаем близки в лицето на свекърите и пр. Трябва по-често да мислим за такива неща. И трябва де сме заедно приживе, а след края.... няма значение какво ще се случи. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в сръдни и дребнавост.
"Тема, която можете и да не четете..." - напротив! Това е тема, която всички трябва да прочетем... и да се замислим.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
"Тема, която можете и да не четете..." - напротив! Това е тема, която всички трябва да прочетем... и да се замислим.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Трябва да се научим да бъдем по-толерантни, трябва да се научим да обичаме повече, трябва да се научим да ценим това, което имаме... докато не е станал прекалено късно.
Напълно съм съгласна...
Насълзиха ми се очите ... съжалявам за загубата ви ...
Наистина трябва всеки да се замисли над това ... аз отдавна ги мисля тия неща, даже понякога се плаша от мислите си .. но те са неизбежни и трябва всеки да си направи една равносметка - какво имаме, какво можем да загубим и колко ще боли когато го загубим .. защото ще дойде ден, когато ще искаме да се върне времето назад и да поправим грешките си, но това не се връща ...
Вчера от един филм чух за пореден път една реплика, която си я повтарям от години ... "Какво имаме?! Само настоящето!" Миналото е свършено, бъдещето е неизвестно, днес ни има, за утре или дори за след час - не може да сме сигурни ...
Затова това настояще трябва да го изживеем пълноценно и да не се оправдаваме със завъртялото ни ежедневие, а да отделим от това натоварено ежедневие време за самите нас и за обичаните от нас хора - да им казваме, показваме и доказваме любовта си, за да не страдаме после, че сме могли, а не сме го направили ...
Наистина трябва всеки да се замисли над това ... аз отдавна ги мисля тия неща, даже понякога се плаша от мислите си .. но те са неизбежни и трябва всеки да си направи една равносметка - какво имаме, какво можем да загубим и колко ще боли когато го загубим .. защото ще дойде ден, когато ще искаме да се върне времето назад и да поправим грешките си, но това не се връща ...
Вчера от един филм чух за пореден път една реплика, която си я повтарям от години ... "Какво имаме?! Само настоящето!" Миналото е свършено, бъдещето е неизвестно, днес ни има, за утре или дори за след час - не може да сме сигурни ...
Затова това настояще трябва да го изживеем пълноценно и да не се оправдаваме със завъртялото ни ежедневие, а да отделим от това натоварено ежедневие време за самите нас и за обичаните от нас хора - да им казваме, показваме и доказваме любовта си, за да не страдаме после, че сме могли, а не сме го направили ...
И на мен ми стана тъжно, защото и аз загубих свекърва си преди няколко години .Беше прекрасен човек и много ми липсва .Почина от рак и когато трябваше да се грижим за нея ,никой не се оплака, че му тежи. Ние сме голяма фамилия- мъжът ми има брат и сестра .Всички се редувахме да направим последните месеци от живота и по- добри. Cъгласна с Василиса умница ,че чувството за дълг и умението да носиш отговорности се възпитават от най- ранна детска възраст ,но обичта идва от сърцето. Моята свекървa от първия ден отвори сърцето си за мен и аз и отвърнах със същото и така до края. Е хайде че се разстроих.
Загубата е неразделна част от живота на всеки.Но когато има ред в тая пуста загуба по-леко се понася.Редно е родителите да си идат преди децата.Вчера бях на помен-6 месеца от смъртта на 25 годишно момче.
Много неестествено--бабата и дядото стоят до гроба и плачат.Нормална ли е такава загуба?
Много неестествено--бабата и дядото стоят до гроба и плачат.Нормална ли е такава загуба?
за себе си:
по-добре 4-5 верни и истински другари, да те съпътстват към вечения ти дом, отколкото 200-300 човека, дошли от кумова срама (а защо не и от любопитство).
За жената - жалко и тъжно... съболезнования 
.
И припомням: една майка може и 10 деца да отгледа, но 10 деца не могат една майка да гледат. Чиста истина, даваща отговор и на Темата ти.
по-добре 4-5 верни и истински другари, да те съпътстват към вечения ти дом, отколкото 200-300 човека, дошли от кумова срама (а защо не и от любопитство).
За жената - жалко и тъжно
... съболезнования .И припомням: една майка може и 10 деца да отгледа, но 10 деца не могат една майка да гледат. Чиста истина, даваща отговор и на Темата ти.