Страх от обвързване

Нея само Мъск я урежда или поне Цукърбърк. А, вече и Бил Гейтс ще е свободен, нали се развежда! Избор има, значи.

Сега се зачетох в последните страници, аз също споделям мнението, че прекалено много го мислиш. Когато си млад действаш по-импулсивно, не го мислиш толкова, просто действаш и каквото стане. Не се отнася само за любовта, а и за всичко останало. Аз също се хващам как сега не ми се поемат някакви дребни рискове, а на времето като си спомня как се впуснах в напълно непознат бизнес, в същото време семейство и дете без жена ми дори да е завършила образованието си. Сега едва ли бих се хванал на същото и тук е проблема- когато започнеш да мислиш само какво може да се обърка, просто стоиш в ступор и нищо не правиш. Това ти е проблема, отпусни се, дори да не се получи с един-двама- 3-ма, накрая ще се появи подходящия и ще го приемеш дори да не е идеален.

Описаните изисквания звучат напълно нормално, нищо невъзможно няма, от осъществилите се връзки изглежда, че авторката е склонна и да не се води съвсем по тях.
Обаче както и Невена спомена, Вивиан, трябва да си разшириш средата. Дори коренно да я промениш, ако ще и да е временно. Видяла си вече до какво води това с познат на приятел, сега пробвай друго - трудно ще стане без поне този мъничък компромис. Без да искам да те обидя, явно в средата ти виреят точно такива индивиди, каквито е хубаво да се избягват и ако продължиш там, едва ли ще имаш успех. Според мен голяма част от проблема е, че не търсиш на правилното място - затова се опитах да разбера какви хора харесваш, освен какво искаш от тях.
Да си кажа и моите две стотинки за сайтовете за запознанства - там съм срещала наистина стойностни мъже. В такива можеш да намериш и хора, които имат нужда да разширят кръга си, но нямат прекалено много свободно време изцяло да се посветят на разнообразните дейности, водещи до такъв резултат. Разбира се, едва ли ще стане от първия път и не трябва да се подхожда с огромни очаквания. Но както и да е, ако не го усещаш, потърси други начини.
Другото важно е опиташ да не натоварваш всяка среща с очаквания. Излизай, за да се забавляваш, не да се жениш. Не всяка жена го умее и иска, но ако си склонна, защо не пробваш някакви съвсем краткотрайни опознавателни връзки - колкото за секса и вниманието. Ако някой много те накефи, едва ли ще го пропуснеш. Иначе никому нищо не дължиш и не е нужно да продължаваш взаимоотношения.

Разширяването на средата няма никакво значение, защото е важно мисленето, промяната в него, в нагласите доколко и как да рискува. В любовните дела винаги има доза риск, при това двустранен - не само да има очаквания към избраниците, но и към теб да има очаквания.

The_Misery, благодаря ти за мнението. За средата - аз мисля, че написах в началото на темата, от скоро не съм в тази среда. Направих го с тези съображения, че явно покрай хората, с които съм общувала виреят само такива и трябва да се позиционирам на друго място, за да срещна друг тип хора.



Точно така. Смятам да се откажа от всички изисквания и направо да нямам никакви. Смятам да се хвана с първия, който пожелае да е с мен. После да се прекръстя три пъти и да благодаря, че някой е пожелал да е с мен и да му пристана с благодарност. Той може да е ненормалник и утайка под всякаква критика, но все пак не е хубаво да сме много претенциозни, нали така?! Също така, съм амбицирана да забременея и родя скоропостижно, за да не се бавя много много. В случай, че имам някакво нещастие във връзката мисля да си мълча и да стискам зъби, защото нали любовта е компромиси. Така постепенно ще променя нагласата си. Е, ако някой ден се окажа в окаяно положение с две деца, сама и без пари, винаги мога да пиша тук и да разчитам, че някоя услужлива дама, а защо не и ти самата?!, ще ми напише коментар от типа на “Защо не си избирала като си се женила? Къде си гледала?”. И така....

И като ми се фръцна така какво спечели? Проблемът си е твой, хващай се с когото щеш, имай изисквания каквито щеш. Като знаеш какво да направиш и най вече какво да не правиш, тогава защо изобщо питаш? Аз като зная какво да правя хич не се занимавам да питам хората, за да не ми се месят. Ти хем питаш, хем после недоволна! Хубаво, животът си е твой!

Естествено, че ще питам. Има “съвети” и “съвети”. Това, че ти не усещаш тънката разлика си е твой проблем. Срещала съм такива като теб в реалния живот и знам, какво представлявате - обикновено негативни, неуспешни в личен и професионален план хора, които последното, което трябва да правят е да съветват.

Ако просто го даваш бавно, на бавни стъпки, може би ще опознаеш човека и няма да се страхуваш, че нещо ти крои.
Чудя се, какво ли си преживяла, та така да си изгубила вяра.
Нещо друго: последователни разочарования може да говорят или за завишени изисквания, необоснована ревност и подобни (от твоя страна), или за последователни грешни избори. Може би да се увличаш по сладкодумци-измамници например. Нямам информация какви точно са били тези разочарования, но със сигурност е добре да си анализираш връзките за себе си, за да видиш какво точно се е случило.

То бива мнителност, Вивиан, но твоето мяза на патология. Сори, но Анди е права - където и да идеш, все ще си си ти.

Няма лошо по принцип в това. Проблемът е, че някои доста се надценяват. И са поставили едни критерии, на които и самите те не отговарят. То и затова според мен има толкова разминавания.

Ама че неприятен тон и злобица.
" Има "мнения" и "мнения" - правилните, които искам да чуя и грешните, които се различават от делюзията ми. "

Ако се поставя почти недостижима цел - финансово красив и верен, разочарованието е почти гарантирано. Познавах само двама такива, но и двамата в един момент обедняха и се споминаха без време. Всичко друго е от коцкар нагоре.

Нужен е явно по-богат житейски опит, (но не в професионалната сфера, а в личните взаимоотношения), за да се оцени искреността. Когато тя не наврежда на никого от съветващите, но ясно показва че човекът, отстояващ правото си за собствено решение, освен недостатъци (които не са в наша вреда, все пак), притежава и рядко срещаното качество искреност, това за мен е достатъчна причина да проявя уважение към него.

В друга тема например, авторка с въпрос как да забрави мъж, който не я иска, са дадени съвети като първа стъпка поне да го блокира и да спре да занимава мислите и ежедневието си с него.
Следва прочувствено благодарствен пост, внимателно обмислян за да е в угода на пишещите в темата... След което обаче влиза в приложението за комуникация с въпросния и си продължава по абсолютно стария начин - с всякакви средства жената продължава да си води борбата, чиято цел е брак с този, който не я иска - но пък видиш ли, това нямало значение за нея защото важното е, че тя го иска...
Ето това се случва зад кулисите на форума. Лицемерието и фалша са за осъждане, не искреността...

Каква е мярката за финансово "красив", че всички такива са определени за коцкари?  Нали, все пак, имаме различни изисквания за финансова стабилност.

Едва ли има легална дефиниция. Аз нямам предвид милиардери, а такива с доход, който надхвърля няколко пъти средния и могат да си позволят да харчат.
Колкото до финансовата стабилност, това е най-нестабилното нещо. Доста бизнеси са се сринали пред очите ми и собствените им не са успявали да се върнат на същото ниво, много хора са губили печелившите си позиции и са започвали на по-скромни. Хубаво е човек да има някакви спестявания и имущество, но най-добре да знае две и двеста. Баш тия, които не го знаеха това упражнение, не успяха да преживеят обедняването и се споминаха без време.