Аз чета Изгубената съпруга, засега се разбираме 
- Публикувана: 21 май 2021, 18:07 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2023, 17:15 ч.
В момента чета...70
Благодаря за новата тема 
В момента зачитам "Фамилията" на Марио Пузо, но все още е твърде рано да изразя каквото и да било категорично мнение.
Следващата ми в списъка е "Разказът на прислужницата", много отдавна отлежава в библиотеката ми, купих я с голям ентусиазъм, но все не се осмелявах да я започна, тъй като нагласата ми не предполагаше четенето на дистопия, и то подобна, но провокирана от коментарите ви, ще я прочета най-накрая.
В момента зачитам "Фамилията" на Марио Пузо, но все още е твърде рано да изразя каквото и да било категорично мнение.
Следващата ми в списъка е "Разказът на прислужницата", много отдавна отлежава в библиотеката ми, купих я с голям ентусиазъм, но все не се осмелявах да я започна, тъй като нагласата ми не предполагаше четенето на дистопия, и то подобна, но провокирана от коментарите ви, ще я прочета най-накрая.
Благодаря за новата тема!
Чета "Мозайка от убийства. Съвсем в началото съм и все още нямам изградено впечатление.
Чета "Мозайка от убийства. Съвсем в началото съм и все още нямам изградено впечатление.
Аз започнах "Убийството е всичко", "Мозайката от убийства" ще ми е следващата.
Свърших със "Среднощно слънце" на Несбьо- доста съм разочарована. Мисля, че не усетих, че това е втора част- успях да се абстрахирам, но просто нито историята ми беше интересна, нито тръпнех да разбера какво ще стане. За мен е е много слаба книга и отсега усещам, че ще ми е номинация за малинка. Явно една от основните идеи е била да се наблегне на религиозния елемент, но всеки път като се споменеше нещо свързано с това- усещах само раздразнение. 😀Дадох и е 1/5. Всъщност това ми е второ негово разочарование след "Синът". В списъка ми беше и новата му книга, но първо ще изчакам за отзиви. Поредицата за Хуле не съм я чела, четох само "Нож", защото ми я подариха и страшно много ми хареса, но другите му две книги, които прочетох след това все едно са от друг автор.
Сега чета "Перфектната майка", минала съм 100-на страници и за момента много ми харесва.
Сега чета "Перфектната майка", минала съм 100-на страници и за момента много ми харесва.
Саня, сериалът е скорошен, не ми хареса много, честно казано, но от него се сетих за книгата (бях чувала и преди за нея, но не съм я чела):
Но се сетих също, че имам и продължението на "Нишките на съдбата", та може и нея да започна по-напред. А също си мисля за "Немезида" на Несбьо (последно прочетох "Червеношийката" и ми е сравнително прясна още). Ще видя.
Скрит текст:
Но се сетих също, че имам и продължението на "Нишките на съдбата", та може и нея да започна по-напред. А също си мисля за "Немезида" на Несбьо (последно прочетох "Червеношийката" и ми е сравнително прясна още). Ще видя.
Не звучи сериалът да е по книгата."Нищо" или ще е някакъв много свободен модерен прочит.
Романът има специфични стил и атмосфера, силно меланхоличен е и става дума за неомъжено момиче. Всъщност, книгата в голяма степен е автобиографична и се развива в Барселона в рамките на година.
От любопитство ще гледам сериала
Романът има специфични стил и атмосфера, силно меланхоличен е и става дума за неомъжено момиче. Всъщност, книгата в голяма степен е автобиографична и се развива в Барселона в рамките на година.
От любопитство ще гледам сериала
Прочетох "Пепеляшките" на Кристина Улсон, сега започвам втората книга от поредицата - "Маргаритки". Първата книга беше типично скандинавско криминале, добре написано, предстои да разбера дали ще се затвърди традицията, която за жалост забелязвам напоследък в сериите - първата книга е добра, втората - горе-долу, третата - "уф, ама че боза". Има и приятни изключения, разбира се...
Преди това прочетох "Списъкът" на Луси Фоли - хареса ми, макар че загадката беше доста прозрачна за всеки, запознат с романите на Агата Кристи. Все пак трябва да сме снизходителни - вече е много трудно да се измисли нещо наистина оригинално в криминалния жанр, но като ще е традиционно - поне да е добре написано. А убиецът е, както винаги, този , който уж най-малко се очаква да бъде, та затова се оказва и лесно разгадаем.
Преди това прочетох "Списъкът" на Луси Фоли - хареса ми, макар че загадката беше доста прозрачна за всеки, запознат с романите на Агата Кристи. Все пак трябва да сме снизходителни - вече е много трудно да се измисли нещо наистина оригинално в криминалния жанр, но като ще е традиционно - поне да е добре написано. А убиецът е, както винаги, този , който уж най-малко се очаква да бъде, та затова се оказва и лесно разгадаем.
Tsugumi, сериалът със сигурност не е по книгата. Но понеже в него се говори за две учителки по литература, които пък разглеждаха с учениците "Нищо" и говореха за феминизма, затова ми стана интересна книгата.
А иначе сериалът е кримка и психария, но нещо много ме дразнеше едната от учителките, другата пък се държеше глупаво... Абе, само се ядосвах, докато го гледах.
А иначе сериалът е кримка и психария, но нещо много ме дразнеше едната от учителките, другата пък се държеше глупаво... Абе, само се ядосвах, докато го гледах.
Аня Филипова 649504, на мен "Сделката на живота ти" ми е една от любимите на Бакман. Като постановка ми напомня на "Кръстопът" на Уилям Пол Йънг - богат задник, който има възможност да сключи сделка със смъртта, но гледната точка е съвсем различна. Книжката е 80 странички, така че и да не ти хареса, няма да си изгубиш времето.
"Пътят към дома" не ми хареса, прочетох я, защото чета всичко на Бакман, но не се впечатлих.
А "Нещата, които синът ми трябва да знае за живота" е адски смешна и ти я препоръчвам - разказва за живота си, за жена си, виждаш кои герои в другите му книги са вдъхновени от нея и в кои иронизира себе си, възгледите му за родителството и нещата и страховете, с които един съвременен шведски баща трябва да се справя. Хубава е много.
"Пътят към дома" не ми хареса, прочетох я, защото чета всичко на Бакман, но не се впечатлих.
А "Нещата, които синът ми трябва да знае за живота" е адски смешна и ти я препоръчвам - разказва за живота си, за жена си, виждаш кои герои в другите му книги са вдъхновени от нея и в кои иронизира себе си, възгледите му за родителството и нещата и страховете, с които един съвременен шведски баща трябва да се справя. Хубава е много.
Аз чета Изгубената съпруга, засега се разбираме
На мен ми хареса книгата.
Не е натоварваща. Стегната и без излишни подробности.
Нежност и лекота струеше от нея.
Прочетох Макове през октомври.
През цялото време усещах една сивота докато я четох.
Хаотична, изпълнена с клишета. Темата за самоубийството е в основата на историята , но героите ми останаха чужди.
Поне разбрах коя е Силвия Плат.
Приготвих си Изгубените цветя на Алис Харт.
Срещнах доста противоречиви мнения, но мисля да си изградя мое.
Препоръчани теми