В момента чета...70

  • 45 396
  • 748
  •   1
Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 26 359
Аз пък обожавам да чета на плажа. Любимото ми място за четене е!

# 406
  • Sofia
  • Мнения: 1 577
Преди четях много на плажа, сега - само нося книгата и после я връщам. Нещо не мога да се съсредоточа изобщо. Но там предпочитам да е на книжен носител- и заради кражба, а и така ми е по- приятно като усещане.

Аз още съм на "Черното ехо", първата от поредицата за инспектор Бош, но вече мисля с какво да разнообразя криминално- трилърската ми поредица и ми се иска следващата да е свежа, лятна, пък дори чиклит. Така че ще попрегледам какво сте чели от преди.

# 407
  • Мнения: X
Аз на плажа обичам да съзерцавам морето, как прозвуча само, но е вярно Stuck Out Tongue Winking Eye Сега вече трябва да съзерцавам и детето, та хич не остава време за книга. И все пак, ако остане, нося хартиена.

# 408
  • Мнения: 2 250
Да ви се оплача, че борбата с "Улица Каталин" е неравна. Аз упорствам, а книгата ме отблъсква. Около 1/4 прочетох и още не съм разбрала кой какъв е и за какво се бори. И изобщо дали се случва нещо. Описания, описания, изречения по 15 реда без да се казва нищо. Какво море, какви острови в Унгария? Объркана съм.

Натам всичко си идва на мястото и ще разбереш и за морето, и за жегата. Героите са много малко, така че ще ги проследиш и свържеш без проблем, но стилът на авторката е такъв - дълги изречения и почти никаква пряка реч, чете се бавно и е възможно да не ти допадне, защото до края на книгата все ще е така. Интересното, поне за мен, е, че уж нищо почти не се случва,  действие няма, а накрая имаш една пълна представа и жива картина на историята и героите. За да четеш нейните книги, е нужно да участваш в историята, заедно с героите, да я усетиш и преживееш, иначе може би ще си умреш от скука. Така е и с Йон Стефансон, така е и с Маргьорит Дюрас.
На мен точно такъв стил описателни книги много ми харесват и сега тази "Американа" с оживените диалози направо ме подразва на моменти и идва даже пубертетско, но е интересна и авторката умее да пише, напълно разбирам защо масово много се харесва.

# 409
  • Мнения: 4 683
Може да добавите и Марсел Пруст, въпреки че неговият стил е различен от посочените автори, но всъщност всичко се случва в “потока на съзнанието”.

# 410
  • Мнения: 3 416
Пруст да вземат да му издадат там пълните произведения - доста части от изгубеното време са неоткриваеми .
Обожавам " поток на съзнанието "
Първата ми такава книга беше Врява и безумство на Фокнър .

# 411
  • Мнения: 2 199
Най-сетне завърших Палми в снега, скоро не бях чела книга толкова дълго, но нямах никакво време. Давам и 4/5 точки. Историята в миналото ме заинтригува доста, съпреживявах с героите, беше ми много тъжно за някои от събитията. Настоящата история обаче не ми беше толкова интересна, сякаш сглобена отгоре отгоре . Така я усетих аз.
Сега нямам идея с какво да продължа.

# 412
  • Мнения: 36
Мнения за ''Където пеят раците'' ...?

# 413
  • Мнения: 1 003
Мнения за ''Където пеят раците'' ...?
Не е лоша книга, но едва ли е сред тези, които бих препоръчала. По-скоро тийнейджърска ми дойде. Леко повърхностна.Simple Smile

# 414
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 276
За мен е от противоречивите книги, които трябва да се прочетат, за да се опиташ да откриеш късчето своя истина в нея. Хареса ми, без да я възхвалявам.
Прочетох Жената в червено на Айлин Гоудж- нищо особено, но ми хареса. Любовната история е оставена някак настрани, борбата на героите да се измъкнат от блатото на собствените си драми е по- интересната страна на историята. Отделно, харесвам истории, в които миналото и настоящето се сблъскват по странни пътища.
Започнах Игра на лъжи на Клеър Макинтош.

# 415
  • Мнения: 3 416
Пилат - Магда Сабо.
Чудесна книга , но това наблягане на  старицата е много дразнещо и защо в очите и на дъщерята е старица - не и мама - майка .
Ясно е , че е възрастна , но на всеки ред ме бие в очите .
Може би е нарочно . Но е грубо.
Интересно ми е как е в оригинал - там как звучи на унгарски - дали не е някак по умилително.
Където пеят раците ми хареса заради описанията - авторката е зоолог , а аз от дете бях запалена и съм чела доста литература  . Даже първо не знаех коя е Далия Оуенс - но от описанията разбрах.
Книгата е дебют . Не е някаква висша там литература . Харесва ми че няма престореност в нея . Има доста за доизкусуряване . Но личи , че няма школовка и това ми е приятно - мило .
Самотата на Кая - дали Оуенс не описва отчасти и себе си . Историята е противоречива . Но атмосферата ми харесва . Лаишка е но по едни много приятен начин . Загубих думата  - искреност има вътре.
 Сабо пък е талант . Ще ми се да можех да чета на унгарски и да се уверя за таз старица . Боде ми очите и това .

Последна редакция: пн, 28 юни 2021, 12:45 от Саня Богомилова 680181

# 416
  • Мнения: 4 989
И мен много ме дразнеше това старицата. Не го разбрах като похват това постоянно повтаряне, но това е единственото, което мога да измрънкам за книгата.
Не вярвам и се надявам да не е своеволие на преводача, защото все пак и редактор участва в процеса.

# 417
  • Мнения: 2 421
И във "Вратата" доста се използваше "старицата", а реално не ставаше дума за чак толкова възрастна жена. Интересно в оригинал как ли е.

# 418
  • Мнения: 3 416
Възможно е на унгарски да звучи по- нежно и умилително.
Все пак е едно добро мило същество - крехко като птиче . Но не е нужно да се набляга на възрастта . Или пък е .

# 419
  • София
  • Мнения: 12 022
Възможно е на унгарски да звучи по- нежно и умилително.

Възможно е. Идват ми наум руските думи "старуха" и "старушка". Второто е доста по-мило.
Както и "бабуля".

Общи условия

Активация на акаунт