Паническо разстройство - 49

Това са глупости , медицински казано.

Стрина Калина , ти си пример как трябва да протече лечение с АД. Точно това е начина - когато започнеш да забравяш, да пропускаш и изобщо изключваш за хапчетата, значи си добре и те вече не са патерица. Това е най доброто развитие на лечението.

Здравейте, чета Ви отдавна, но сега събрах сили да пиша. Предстои ми екскурзия и бих се радвала на вашите "хитринки" за справяне с ПА по време на екскурзия. Минаха вече 5-6 години от последното ми пътуване, та можете да предположите, че съм доста притеснена.

Стрина Калина, моята история е подобна, аз издъжрах без ад 11 години. Справях се с всяка ситуация и разпознавах симтомите. Докато не дойде този срив в момента. Понеже вече схм изплувала един път без ад, тогава бях бременна и не ми позволиха да пия, се надявам да се справя и сега. Просто бях забравила колко гадно може да бъде. Чак не мога да повярвам какво си докарах пак, и едвам бутам сега

Според мен това за нуждата от АД е строго индивидуално, затова е лекарят. Аз съм от 20 год така и чак преди 3 ми изписаха АД след тежка криза, като определено след като го спрях съм много по-добре, докато пиех АД -с него бях ужасно зле, състоянието което е описано тук дето дори и до баня не можеш да стигна, при мен беше докато пиех Ад-то.
Но хора, които го спират и се влошават - явно имат нужда от него.
Всяка болест е различна и има индивидуално лечение, колкото и на нас да ни изглежда еднакво.

На мен са ми страхови състоянията, категорично - може би в края на краищата от смъртта. Всеки път от различни неща се обострят, объркват ми живота, така е, но коя болест не го прави. Сега ми се насъбра много наистина и ще си дам време, категорично времето лекува, въпрос е дали ще си го дадеш.
Според мен точно това, че не си даваме време и почивка води до ескалация. Не че винаги може, но трябва да си налагаме. Примерно ако всеки един от нас точно в момента на тежка криза, каже майната и отиде в планината за една седмица забравяйки за всичко, ще се върне напълно възстановен и работоспособен. Повярвайте ми, а не - ние зацикляме, насилваме се и ескалират нещата.
Аз помолих за два дни почивка, казах че след 2те седмици докато бях болна и работих се чувствам на предела и просто не мога- нищо не ми казаха, дадоха ми ги, а колко се притеснявах че ще откажат. Поразпределих задачите на работа, да не ги мисля някак и ще видим, ако трябва после ще си взема още два дни. Винаги юни ми е някакъв такъв месец на тотално изтощение, сякаш зимата, докато всичко е натагадък се стягаш и в топлото се отпускам. Покрай тежкото заболяване на свекъра ми, всички други проблеми вкъщи и т.н. просто нямаше как да не стигна и до усложнения. Но няма да се дам, ще почина, ще излизам повече и ще се възстановя- дано.

Започнала съм да приемам, че при мен е така. Всичко се изживява тежко и дълго, емоциите ме държат и се стига до тия състояния. Дори неща, които при другите хора отминават за миг, мен може да ме оставят в размисли
 и тъга по-дълго. Сестра ми се прибраха от чужбина, аз ревах цял ден като си тръгнаха дори не отидох да ги изпратя. сигурно ще ми се смеете, но съм си такава и сто хапа да изпия, няма да се променя.

Ходенето по лекари и пускане на изследвания за толкова години не ми решават проблема, поне на мен, обострят го. Виждате колко сме различни. Така че всеки трябва да прави това, което го прави да е добре- ако са АД - нека да пие АД, ако са билки - да пие билки, не мисля, че има универсален модел точно тук. И ако тук някой напише на мен това ми помага - примерно еди каква си билка, а на друг -не. Не мисля че трябва да се насилваме с години да ги пием, защото помагали на друг.
Като пример на мен ашвагандата не ми се отрази никак добре също, ако има желаещи бих му я подарила.

По-нужно от всичко друго, дори и от лекарствата, ни е спокойствие.

Здравейте! На 21 години съм и пия Есобел и  Флуанксол от 5 месеца. Качих 10 кг. И сега вече мисля, да ги спирам и искам да сваля тия килограми не мога да се гледам в огледалото направо. Дънките вече ми теснеят и ще изпадна в някаква зверска депресия, ако не успея да спра да шишкавея. Някой някакъв съвет?

Здравей!  Първо горе главата, второ спри въглехидратите, започни малко спорт и ще започнеш да отслабва. От личен опит ти говоря. Депресантите  просто ни правят по у или, според мен, залежаваме се, хапване си повече и така трупа е килограми. Ще успееш!

Не е сигурно, без да звучи стряскащо. Така "хубаво" качих килограми от АД, които не се свалят, че стигнах до ендокринолог, който потвърди, че е от АД + категоричното мнение на пси, че АД са довели до качване на това тегло. Сваляне трудно, бавно и докато си на АД почти невъзможно.

Опелккорса, аз съм от хората, дето билки и всякакви булшитове от този род не ми действат. От как съм сега с проблема дадох десетки левове за де каквото се сетиш билково и тн и ефект нула. Няма ли си химия, не става.

За кг и лекарствата - флунакосола много качва кг. Когато го пиех качих около 8кг за 6месеца, никога не съм била преди това толкова пълна. Не съм много висока и малко да кача ми личи много. Та минах на детокс режима на Гайдурков - за две седмици минах на суровоядство - плодове, зеленчуци и сурови ядки и свалих тези кг. А лекарствата си продължиха. Продължих после на плодове до обед и един ден в седмицата на плодове и зеленчуци. Не качих повече нищо отгоре.

6м са нищо пиене. След близо 4г. пиене свалянето е не невъзможно, но мега трудно.

Здравейте от мен.
Исках да ви питам, дали някой от вас е пробвал с енерготерапевт? Да сподели впечатления.

Много е рано за спиране, но ако се чувстваш добре намали флуансола. Като цяло добре е да говориш и с психиатъра.
Аз бях на същото лечение, първо ми намалиха флуанксола, после есобела.

Здравейте , някой от вас да е диагностициран с атипична депресия ? Какъв антидепресант ви изписаха?

Георги при проблем със сърцето пиеш хапчето защото от това ти зависи живота, ако не го изпиеш може да умреш. Не съм чула някой  да е умрял от Паник атака. ПА не е животозастрашаващо състояние , това си  е мое мнение. Аз лично  за себе си съм решила да се боря без хапчета и до сега се справям. Мнооого е гадно , но не е невъзможно. На мен плуването много ми помага и като цяло всяка физическа активност. Колкото повече се заседявам, толкова по-зле ставам.

Лексотанът, който спирах... много зле ми повлия спирането. Липса на всякакъв контрол. Чудя се, защото преди Ксанаксът и Диазепамът не ми действаха добре дали да ги пробвам. Искам да върна старото положение, дори да съм малко дрогиран. Лексотанът вече не ми влияе добре - даже той ми влошава още повече състоянието. А състоянието ми е нетърпимо. Надявам се да не умра или да не полудея. Затова искам да върна старото положение с Ксанакс или Диазепам. Мнения МОЛЯ.

Абстиненция. Аз съм в такова състояние при спиране на АД. Консултирах се с двама лекари, това е положението. Трябва да изтърпиш съдбата си. Всеки организъм реагира различно.