Паническо разстройство - 49

Имам нужда от помощ и утеха. Чувствам, че ще умра. Толкова зле не съм била никога. Има проблем с ПА от 16 години. Пила съм ад, ходила съм на психотерапия. Но сега нещо се изпуснах жестоко. От началото на годината постепенно навлизах в депресия и тревожност от силен стрес. Започна и главоболие и безсъние. Ускорен пулс и високо кръвно. Изписаха ми бетаблокер и атаракс, започнах пак психотерапия и боуен терапия. За около 2 седмици почувствам подобрение и извендъж всичко се срина и от две седмици съм много зле. Имам особено усещане в главата. В челото и на нивото на очите. Все едно натиск. Реших че е от бетаблокера, отново загубих съня си. От днес вече не го пия, но днес отново ми е много лошо. Сигурно му трябва време да се изчисти. Внушавам си, че имам рак в мозъка. През нощта четох за него. Казах на мъжа ми, че съм до тук, ще умра със сигурност. Не искам да ходя на пси, защото имам многп тежки странични реакции от ад и не мога да мина в това състояние през този ад. Моля за подкрепа и успокоение. Никой вече не иска да ме слуша. Щитовидните хормони са супер, само тат е малко над норма, б12 и вит д са ок. Изследванията ми от преди три седмици всичките са ок. А аз се чувсвам много зле и то физически, освен психически. Само гледам децата си и плача, как става нещо с мен и никога няма да мине. Изкарах ковид ноември. Не знам дали има значение. И да, имах много стрес тези месеци, ама много.

Моя братовчетка пие АД от 7 години, и сега чак ще ги спира.

Анонимен съгласна съм за схемите, че има нещо неясно. Първо, всеки вика не ги спирай от раз и ад и бензото. Добре аз забременях и спрях и два пъти бензо от раз. Значи зле бях много, ама не умрях. Освен това, просто си бях казала че няма да тъпча зародиша с тая гадост. Когато психиатърът научи, вика има схема и така и не ми я каза.
Това за бензото, за ад си го спрях сама без да питам и даже си бях супер, тия хапчета ми действаха много зле. Сега ако го кажа на лекари ще има пак - схема та схема. Мен ми се струва като с алкохол и цигари - или от раз, или до гроб. Няма действаща схеми, подлъгваме се като намаляваме количествата. Не знам. Да сме живи и здрави!!! Хаха - малко черен хумор ..

Който е решил по пътя без хапчета ( и аз съм в този кюп) трябва да си даде сметка за едно - иска се голяма промяна.

Хранене - без възпалителни храни, добре е поне 3 месеца на АИП режим и после да се забрави тесто, захар, млечни. Това е защото тези храни възпаляват нервите и вдигат захарта, което води на усещания за паник атаки.

Спорт - не много натоварващ - бързо ходене, йога, гимнастика, плуване, каране на колело. Редовно, поне през ден.

Медитация и дишане - уджай дишане , най-добре да се вземат книги или да се гелдат клипчета как точно се прави. Техниката е много важна. Сядате до стена, опашката и лопатките да се допират до стената , гръбнака е леко напред. Главата е наведена към гърдите. Диша се с носа, ако е правилно се чува лек шум при дишане. Първо се пълни корема после гърдите.

Работа - или ходете на работа или си намерете работа. Вече не казвам, че работя за пари, работя,за да си поддържам мозъчната активност , ако по цял ден сме свободни ще психясаме. Лентяйството е за хора със стабилни нерви.

Търпение - откакто се боря без хапчета минах през 3 паник-атаки. Само толкова. И трите,защото връщах вредната храна и развалях режима. От тогава преборих и агорафобията и вече излизам с километри навън даже без да съм яла. Преборих и страха от зъболекари, като цяло тревожността намаля. Спя дълбоко и имам апетит.

Пиша това, защото обикновено се включвам ,за да се оплача, но тези моменти са по-редки от хубавите. Има как без хапчета, но наистина трябва да го искате и да имате волята да се хванете сериозно. Както и да знаете,че началото ще е много трудно.

Всеки пък като ми се налагаше да спирам лошата храна изживявах малка абстиненция, виене на свят,тревожност, скоци в кръвното, треперене. Но за 3-4 дена отминава и после си нов човек.

Анонимен, намери начин и спирай тая отрова. 5 години са доста. Не всяка тревожност е за АД. А и досега не съм видяла някой дето с тях да се е оправил. Мозъка на човек все още не е напълно разгадан, така че не вярвам на тези вълшебни хапченца.... А и в миналото са правили лоботомия на хора, които са имали по креативно мислене... Така, че.... правете си изводи. Според мен пътя е друг. А не да разбърква химията, в мозъка. Е, освен ако не става дума за сериозно заболяване-шизофрения и прочее

opelcorsa, точно 1:1 както го описваш. Има схема, ама никой не я споделя. Сменяш АД и пак започваш отначало. Аз не питам, ДАЛИ да го спра, а КАК. Все пак е редно да имам някакъв избор. Като се хващах на хорото докторите бяха на мнение, че ще се спре лесно, нямало да има проблем. Сега проблем се появи, а те не знаят как да го решат. Месеци наред спориха пси и ендокринолог, дали проблемите с теглото са от АД.
the_demon, търся начин. 3-та седмица съм без АД и е повече от ужасяващо- главоболие, гадене, замаяност. Само един лекар се осмели да каже, че когато и да реша да ги спра, този ад ще трябва да си го изживея.

Някой от вас има ли страх, че ако му стане нещо и да няма наблизо адекватна помощ. Другата седмица ще ходя на почивка и от сега си мисля само лоши неща, какво може да ми стане. Това сега е най-новото. Направо не знам, май никъде няма да отида...

Да, това е типична проява на тревожно разстройство. Преди години съм имала подобни мисли, но съм ги туширала, казвайки си, че отивам в хотел, а не в джунглата, в средата на нищото. В хотела има много хора, които също си почиват. Все някой от тях може да е доктор или да има познати доктори, които ще дойдат светкавично, ако ми стане нещо. Така се утешавах и помагаше.

В днешно време достъпът до медицински услуги е много по-лесен, отколкото е бил преди 100, да кажем, така че трябва да се радваме, че не живеем в предишни времена. Освен това още сме млади, няма какво да ни се случи, всичко е в главите ни. Така си казвам аз и за ОКР-то, което при мен е по-често изразено с натрапчиви мисли. Няма как тези абсурдни мисли в главите ни да се реализират, защото ние НЕ сме мислите ни. Все едно ако си мислиш 20 часа, че ще ти поникнат криле, да усетиш нещо на гърба си - абсурдно е. Просто трябва да пораснем на едно по-висше духовно равнище и да приемем, че смъртта е нормален стадий от живота на всяко едно човешко същество. Няма някой, който да се е отървал. И не е толкова страшно за нас, колкото за нашите близки, които ще нараним чрез нашата загуба. Но ни е рано да мислим още за тези неща, защото сме млади, има толкова път да извървим - трябва малко оптимизъм. Все едно ако ядеш постоянно от една тава прегоряла баница, да очакваш, че ще ти стане сладко в устата - няма как. Така е и с мислите и чувствата, които изпитваме. Трябва да почнем да се присмиваме на страховете си, да си казваме колко глупави и незначителни са те, да ги приемем като досаден товар и бреме, от което просто рано или късно ще се отървем, нека не ги заклеймяваме като вечни, защото не са и никога няма как да бъдат.

Да, то и аз съм с натрапчиви мисли, от както се помня, но тях си ги овладях някак си сам,а и сякаш от както съм в тази тревожност тях ги няма. Просто сега имам реален страх че нещо ще ми стане и си мисля само лоши неща. А иначе дето казваш, ако живеехме в други времена, едва ли щяхме да имаме такъв страх, щото нито щяхме да имаме Интернет да четем за болести и едва ли щяхме да се замисляме изобшо за тези неща 😃така си мисля аз. Като ми каже някой спри да четеш такива неща, ми на мен ми е интересно и в същото време после си ги слагам тия болести. Луда работа. Понякога не е добре да си много информиран.

May Ling страхотен пост.
Аз само за храните май нямам воля, честно. Но пък кой знае, може да намеря и за това. То толкоз воля се иска за всичко друго, че сякаш за това не ми достига - пак в шеговит тон. Не че се тъпча с кой знае колко вредно, но сладкото ми е проблем.
На мен напоследък ми се струва, че имам един и такъв проблем - ако аз реша да правя нещо- бива, ако някой ме застави и го изиска и гледай какво става!
Та, на моменти почвам да си викам - искам го, аз искам да го направя, не е насила. Не че върши работа де....

Аз пак се чудя на хора, казващи НЕ ИСКАМ да пия вече АД... Е то не е до искаш или не искаш. След инфаркт и стент пиеш хапове до живот. И кво става ако кажеш не искам? Да не би сърцето да е по важно от мозъка, че едното може да го третираш (не лекуваш) , а другото не? Ми с диабета да не е по различно? А разните ендокринни и автоимунни? Абе хора, как ги мислите тия работи? И аз знам как се спират по схеми медикаменти, но те се спират по преценка на лекаря, не на пациента!

Предупреждавам, че постът ми ще бъде дълъг, та на който не му се чете, да не чете.
Както вече съм казвала, бях с ПР над 15 години, като от тях 14 на АД с прекъсвания по моя преценка. Спирала съм ги от раз, спирала съм ги и по схема, но на своя глава и резултатите бяха катастрофални. Докато ги пиех имах ПА и какви ли не шантави мисли, но бях се тръшнала да ги спирам. При предпоследното им спиране, ПА ме докараха до легло. Станах 38 кг, не можех да спя, къпех се на отворена врата, защото ми прилошаваше от парата в банята, не можех да сляза до контейнера, ревях по един час преди да успея да сляза за хляб, не бях в състояние да ида и на лекар, защото само при мисълта да изляза ме удряха ПА със страшна сила. Загубих всичко - работата, социалните контакти, желанието за живот, влачех се по пижама по цял ден и ревях, пощурих близките ми, които ме гледаха и не можеха да ми помогнат с нищо реално. Започнах ги отново и беше адски трудно докато се позакрепя, но си обещах, че повече няма да правя глупости. Никога не съм се страхувала от болести, или от смъртта ми, но се страхувах от всякакви неща, при мен агорафобията беше в нечовешки размери. Ако трябваше да отида да пия кафе на 50 метра от вкъщи, започвах да го мисля от момента, в който се уговоря с приятелка, а понякога това беше цяла седмица. Само схеми в главата ми как ще ми прилошее, за колко време мога да стигна до вкъщи, колко е посещаемо заведението, колко е близо тоалетната, всякакви такива откачени неща. При мен ПА действаха светкавично на стомаха, избиваше ме разстройство за секунди, постоянно живеех в страх. Наблюдавах и анализирах всеки симптом - напрежение в главата, световъртеж, омекнали крака, играещ мускул, гадене, всичко. И само мислех дали някое от тези неща не ми подсказва за наближаваща ПА. Пропуснах най-хубавите години от живота ми заради ограничения, които си налагах сама от страх, че ще се изложа на обществено място. Пропусках рождени дни, нови години, срещи на випуска, сватби, кръщенета, купони, почивки, събирания на домашно с приятели. Дори да отидех някъде с триста зора, преди да изляза вече имах подробен план за евакуация, отново изчислявах за колко време ще стигна вкъщи и колко близо е тоалетната. Забелязах едно нещо. Ако някой в понеделник ми предложеше да излезем в петък, аз започвах да се побърквам от мисли до степен такава, че в петък вече бях тотал щета и ме тресяха ПА като за световно. Но ако се видех с някоя ориятелка случайно на улицата и ми предложеше да изпием по кафе на момента, аз пак се притеснявах, но стотици пъти по-малко. Установих, че не трябва да зная предварително, че трябва да бъда някъде в определено време, за да не позволявам на мозъка да ми разкаже играта. Трябваше да действам импулсивно до степен такава, че самата аз да не зная накъде ще забия. И постепенно започнах да се съвземам. В началото ходех навсякъде пила четвърт ривотрил и пак ми беше лошо, но не се отказах, а продължих да се насилвам и да си казвам, че няма да избягам, ще издържа още десет минути, а след тях си поставях нови десет. Беше адско мъчение, ревяло ми се е на моменти докато седя в някое заведение. И постепенно започнах да свиквам, започнах да си правя експерименти и да излизам без да пия ривотрил. Но продължавах да си пия АД. До един момент, в който се усетих, че не само, че вече не пия Ривотрил, но дори не се сещам за този ритуал преди излизане, а просто излизам. И така повече от година докато се убедя, че всичко се е нормализирало. И тогава спрях АД от раз, но подчертавам дебело, че в последните може би 2 години преди спирането пиех по половинка и то къде го пия, къде не, тоест съм го спирала две години. Не последва нищо, абсолютно нищо. Никакви главоболия, треперения, нищо. Да, пак имам периоди, в които имам световъртеж, напрежение, сърцебиене, но не им обръщам внимание, а си казвам " от времето е, от недоспиване е, защото не съм обядвала, защото съм изморена" и тези неща отшумяват бързо. Но не си позволявам да мисля " ето, от ПР е, всичко зспочва, ужас, пак ли, няма да го преживея отново". Дори причината за тези неразположения да е ПР, сега аз казвам на мозъка ми от какво е, а не той на мен и го лъжа, както той ме лъжеше 15 години. Или не му отразявам шантавите предложения. Боли ме глава - пия хапче за главоболие, имам световъртеж - пия айрян със сол, отпаднало ми е - лягам си по-рано. И точка. Към днешна дата работя, ходя навсякъде, излизам по заведения и не само, че не ми пука къде е тоалетната, ами и не ми пука въобще има ли тоалетна. Но смея да твърдя, че АД ми помогнаха и че когато ги спирах преди, просто не съм била готова да ги спра. Няма друго обяснение, защото пия един и същ АД от първия ден. Така че се замислете готови ли сте наистина да ги спрете? Дори с тях правите ли нормални за другите хора неща? Имате ли шантави мисли, клонящи към ОКР? Ако с АД имате спирачки на ежедневните дейности и постоянно мислите, че сте болни от нещо смъртоносно, съжалявам, но още не сте готови да спрете АД. И се замислете без АД по-зле ли сте били, по-добре, или по същия начин, защото всеки човек е индивидуален. Но ако познавате добре състоянието си и преди АД сте били тотал щета, а с АД просто не сте все още нормални, отговорът ви е яден мисля.

Когато трябва да ги спреш по здравословни причини, нямаш избор.
Стрина Калина, благодаря за дългия пост. За мен беше много интересен.

Какво е АИП режим?

АИП - автоимунен протокол. Цели да оздрави организма. Включват се костни бульони, риба, дреболии, някои плодове, зеленчуци. Махат се тесто, захар, млечни, зърнени. Напишете в гугъл има много информация.