Колко често се виждате с родителите си?

  • 6 694
  • 142
  •   1
Отговори
# 75
  • Сф
  • Мнения: 12 040
А авторката и другите " мами" не забравяйте че колелото се върти и един ден сина ще вземе една " зла кобра " дето няма да го пуска да идва " да ме види . на млади години явно мамите си мислят само за своето собствено " Д "  А да не забравяме че вашата любима половинка сте си я избрали сами , не искам да мисля че всичкото е било на финансова основа или как сте се забавлявали . Много егоистично подхождате но НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ
Точно пък като майка на две момчета го казвам. Вместо да създадат щастливи семейства и деца, да им обръщат внимание, да се радват на жените и децата си, знаеш ли кога, ако съм жива и здрава, ще ги вържа до полата си, че да може после да се чудят какво да правят. Като ги чувам по тел, като знам, че са добре, че са щастливи и нещата вървят, защо ми е да са при мен на 350км през уикендите? Да идват когато имат време, възможност и желание, вратата ще ми е винаги отворена за тях и семействата им, ама да се оженят, да направят деца и да седят при мен през уикенд???? Това нормално ли е? Въртяло се колелото. Ами върти се и идва ред да се откажеш от сученето, да бъдеш мъж на място, да вземаш адекватни решения и да си гледаш семейството.
Толкова е отговорно да възпиташ читав мъж в днешно време, че осъзнавам колко важна задача ми се е паднала.
Много хубав пост!
А за съжаление какъв случай знам и то с моя приятелка. Ожениха се млади много, всеки уикенд тя с децата на село при техните, мъжа в съседното село при майка си (млада вдовица, уж да и помага) а тя му прикривала връзката със селска мома. Слава богу се разедоха, но можеше да не се губят години в заблуждения, ако някой се беше опитал да се поинтересува какво се случва. А тия деца, тогава на по 8, 9 г ни знаеха какво е Витоша, ни зоологическа градина, ни семейни излети, почивки, тоя баща все го нямаше. Ами,мерси съм аз за подобни отношения.

# 76
  • София
  • Мнения: 31 416
Тук идва моментът, че явно не си говорят достатъчно. Нито тя знае той къде как се чувства, нито той предполага какво на нея ѝ тежи. Така става отчуждаването.
Той няма как да се чувства в собствен дом за 3-4 дена на седмица макс. Според мен той не се чувства у дома никъде и се чуди какво да прави. Какъв дом създават като тя гледа детето им, а той гледа майка си? И така минават младините и осъзнаваш, че животът ти е минал някак объркано- когато е трябвало да гледаш и да се радваш на деца, ти си "гледал" родители, а после пък децата отлетели и вместо да си вземеш поука, ти изискваш същото от собствените си деца- да зарежат мъжа си/ жена си и да гледат теб.
Нещо такова се получава.

PureLove, така съм научена аз. Нашите все казват "гледай си децата, гледай си мъжа, ние сме здрави, прави и се оправяме. Ако имаме нужда от помощ, ще се обадим. Ако вие имате възможност, идвайте или ние ще идваме, но си гледайте живота!". Дано успея да го предам и на синовете си.

# 77
  • Мнения: 3 918
"Точно пък като майка на две момчета го казвам. Вместо да създадат щастливи семейства и деца, да им обръщат внимание, да се радват на жените и децата си, знаеш ли кога, ако съм жива и здрава, ще ги вържа до полата си, че да може после да се чудят какво да правят. "

 Мишенце, не е въпроса ние знаем ли. Ти знаеш ли?

Как Сийка май улучи нещо. Два уикенда месечно ако имам с ММ, ще гледам да му се прииска на него да са повече, за читав мъж говорим, все пак.

 И определено не схващам, 20 дена командировки са ок, 4 дена при мама съсипват семейството?

# 78
  • Мнения: 4 509
Моите родители са на 200 км от нас. Виждаме се горе долу един път в месеца, понякога може и по-рядко. През учебната година основно те идват, защото сме по-ангажирани и няма време за пътуване. Лятото ние ходим. За Коледа и Великден сме заедно. За рождения ден на детето не винаги идваха до миналата година, но вече и двамата са пенсионери. Тази година дойдоха, защото са свободни.
Свекърва ми е на 60 км. Аз май от три години не съм стъпвала там. ММ ходи, когато прецени, ако има нужда да свърши нещо и т.н., но в никакъв случай повече от 2-3 пъти в годината. Тя идва често до града, но може и въобще да не дойде до у нас. Вижда се основно с ММ.

# 79
  • Мнения: 18 291
И определено не схващам, 20 дена командировки са ок, 4 дена при мама съсипват семейството?
Аз не виждам нищо странно. 20 дена командировки не са по желание, но другите 4 дни мъжът си определя къде да е. И като не избира жената и детето, нещо не е ок, но защо непременно да е жената?

Не разбрах, автобуси от града за селото няма ли?

# 80
  • Мнения: 10 889
Проблемът на авторката според мен е липсата на адекватна комуникация с мъжа й. Дали ходи на лов, за риба, да копА, да пие по мъжки... все тая (почти), ако не могат да седнат като възрастни и да го обсъдят.

# 81
  • София
  • Мнения: 18 720
Първият мъж на сестра ми така ходеше през уикенд, че и всеки уикенд при майка му. Уж болна, уж вдовица, уж да помага. И детето водеше.
Оказа се, че оставя детето у мама му и си живее с една сгодна женица в съседната къща. Че и дете й беше направил. Няколко години майка му успешно го прикриваше, докато лъсна истината.
Идеално му беше. През седмицата с градското семейство, през уикендите със селското. Добре, че сестра ми се усети бързо, че вече 3 деца има с комшийката, а първородната си дъщеря не е виждал от над над 25 г. И внуците си също.

# 82
  • София
  • Мнения: 1 542
Командировката този месец е инцидентна толкова дълга, има проблем, който трябва да реши. И за това ли да правя проблем😂. Шегувам се.
Отношенията не са ни добри. На приливи и отливи са.Няма как и да бъдат други при стресиран и изнервен мъж и недоволна жена. Сийке, пускам детето, как да не го пускам. Това е единственият момент, в който съм без него. Когато отношенията не са добри, той бяга, а аз си почивам от лошото му настроение. Права си. Последният път му казах, че направо трови атмосферата със забележки и изнервен тон. Определено има проблем с гнева и му трябва психолог, защото ще се разболее. Трябва да разбере кое го прави нещастен, питала съм го дали аз съм причината, не го изключвам като вариант. Казва, че така се е чувствал и преди мен.
Сега пуснаха автобус за село, бяха го спрели покрай пандемията. Но има да се носят разсати, та помощта си е нужна. Понякога ходят просто така.
Според мен проблемът е, че е страшно отговорен, себеотдаен и прави неща, които не иска. Оттам идва недоволството и сърдитостта. Това е според мен, но как е реално не знам. Разкъсван между дълг, желание и реалност.

# 83
  • София
  • Мнения: 16 125
И според мен тези командировки и уикенди дават много време за забежки. Авторката изглежда уверена, че не е така, но знае ли човек.

Иначе тя каза, че многократно се е опитвала да говори с него по въпроса, та не е той да не знае, че тя има проблем. Така както го описва, той все едно няма семейство, ей така между другото му се налага да се занимава с тях.

# 84
  • Мнения: 10 889
Определено бяга от вас/теб, за да търси спокойствие. Синовен дълг, отговорности бля.-бля-бля.
Не е щастлив. И ти не си. Или търсите начин да оправите нещата или всеки на собствената си ... нива.

Последна редакция: вт, 25 май 2021, 12:10 от G&B

# 85
  • Мнения: 18 291
Командировката този месец е
Според мен проблемът е, че е страшно отговорен, себеотдаен и прави неща, които не иска. Оттам идва недоволството и сърдитостта. Това е според мен, но как е реално не знам. Разкъсван между дълг, желание и реалност.
Оправдаваш го.
Отговорен човек не върши неща против волята си и не се скатава от грижата за делата си. Майчините дела не са негови, но детето е. Човекът избира най-лесното възможно -винаги, ви-на-ги. Колкото до изнервеността - тя е от това, че искаш той да поеме отговорност, докато той не го иска и бяга при най-лесното възможно.
В случая въобще не са проблем евентуалните забежки - той може да кръшка и ако работи от 9 до 5 в общината и се прибира навреме. Този човек не иска да е с теб, може би и с детето, но теб определено те отбягва.
Ако имаш смелост и най-вече алтернатива на тези 'отношения' - питай го за раздяла. Практическият резултат от една такава за теб ще е по-добър от сега.

# 86
  • София
  • Мнения: 16 125
Авторке, а как си прекарвате времето, когато сте заедно? Какво правите заедно? Вечер след работа той какво прави?

# 87
  • София
  • Мнения: 1 542
Сега като питаш и аз се чудя. На разходка ходим, той се тутка вкъщи. Между другото е страшно бавен. Едни чинии може да мие 40 минути, но не помага в домакинството по принцип. Обикновено ме пита дали имам планове за деня и решава да ходи да си измие колата, да си свърши нещо свое. Май така-щастливо семейство😂

# 88
  • Сф
  • Мнения: 12 040
Командировката този месец е инцидентна толкова дълга, има проблем, който трябва да реши. И за това ли да правя проблем😂. Шегувам се.
Отношенията не са ни добри. На приливи и отливи са.Няма как и да бъдат други при стресиран и изнервен мъж и недоволна жена. Сийке, пускам детето, как да не го пускам. Това е единственият момент, в който съм без него. Когато отношенията не са добри, той бяга, а аз си почивам от лошото му настроение. Права си. Последният път му казах, че направо трови атмосферата със забележки и изнервен тон. Определено има проблем с гнева и му трябва психолог, защото ще се разболее. Трябва да разбере кое го прави нещастен, питала съм го дали аз съм причината, не го изключвам като вариант. Казва, че така се е чувствал и преди мен.
Сега пуснаха автобус за село, бяха го спрели покрай пандемията. Но има да се носят разсати, та помощта си е нужна. Понякога ходят просто така.
Според мен проблемът е, че е страшно отговорен, себеотдаен и прави неща, които не иска. Оттам идва недоволството и сърдитостта. Това е според мен, но как е реално не знам. Разкъсван между дълг, желание и реалност.
А! Никой не прави нещо, което не иска. След като при всеки удобен момент предпочита да е около майка си, значи там му е по- добре. Ти го изкарваш мъченик направо! Може да ти е смешно първото изречение от собствения ти пост, но командировки и работа също се обсъждат в семействата, особено с малко дете/деца. Ето например, мм можеше да е 3 месеца в Германия, 20 дни тук, но преценихме че ще си разбием семейството , че детето ще страда, много са привързани, и е по-добре за всички , ако си остане тук. Не сме и на години ,за да ни измъква натам и да почваме отначало. Сядаме , говориме, намираме решение. Някак от написаното от теб, не оставам с впечатление ни работата му да е незаменима и по принуда, ни майка му да не може да се оправя без неговите чести визити и то на доста километри. Няма търпение, дето се вика да забие натам, още в петък след работа..Какъв психолог..той си бяга както иска, защо мислиш, че иска да промени нещо?Освен че е изнервен, той си се спасява, ти да му мислиш!

# 89
  • София
  • Мнения: 16 125
Сега като питаш и аз се чудя. На разходка ходим, той се тутка вкъщи. Между другото е страшно бавен. Едни чинии може да мие 40 минути, но не помага в домакинството по принцип. Обикновено ме пита дали имам планове за деня и решава да ходи да си измие колата, да си свърши нещо свое. Май така-щастливо семейство😂

Да не е в депресия? Наистина звучи все едно не иска да прекарва време с теб. Прави го едвам едвам, по задължение, и гледа да отбие номера общо взето. Как се събрахте, какви ви бяха отношенията, той искаше ли дете?

Общи условия

Активация на акаунт