Публикувана: 24 май 2021, 23:29 ч.
Последно мнение: 10 юни 2021, 13:04 ч.

Колко често се виждате с родителите си?

6 691
142
1

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 25 май 2021, 12:47 ч.

Мнения: 52 498

Цитат на: mia1 в вт, 25 май 2021, 12:14

Сега като питаш и аз се чудя. На разходка ходим, той се тутка вкъщи. Между другото е страшно бавен. Едни чинии може да мие 40 минути, но не помага в домакинството по принцип. Обикновено ме пита дали имам планове за деня и решава да ходи да си измие колата, да си свърши нещо свое. Май така-щастливо семейство😂

А в леглото как е? Там поне има ли живец или и там е измъчена работа?
Щото ако в леглото нещата вървят има надежда за брака. Ако и там са умрели нещата, и бракът си заминава.

Последна редакция: вт, 25 май 2021, 13:50 от Черна станция

# 91 25 май 2021, 12:58 ч.

Мнения: X

Аз съчувствам на мъжа на авторката, била съм на неговото място и е ужасно да се прибираш вкъщи и да знаеш, че те чака поредния скандал "Как така ще пренебрегваш мене заради майка си, остави я да се оправя". И тогава започваш да се опитваш да жонглираш, но следват нови скандали и си пред избора да зарежеш сама жената, която те е отгледала, обичаш и сега се нуждае от тебе, само за да има мир или да продължаваш така. Ако единият не е близък със своите родители, никога не може да разбере другия и обратното. Това е от тези ситуации, в които прави и криви няма, просто различни виждания за живота, но това те кара да се замислиш с точния човек ли си. Важи и за двете страни.

# 92 25 май 2021, 13:06 ч.

Мнения: 18 291

Е, назад правилно казаха, че колелото се върти. Но отново пропуснаха посоката. След 50на години , може и по-малко, авториният мъж ще е зарязан от детето си, понеже не го е отгледал. Ако има късмет, авторката може и да е с него, че да не е сам.

# 93 25 май 2021, 13:17 ч.

Мнения: 1 189

И аз мисля, че проблемът не е в ходенето при свеки.
И не бих правила проблем за това. Аз лично съм силно привързана към родителите си и чувствам дълг повече от необходимото да бъда до тях когато преценя, че е нужно. И смятам, че мъжът до мен би приел каквото аз преценя за нужно без да прави фасони. Както и аз в обратния случай. Въпрос на възприятия. С майка ми се виждаме често- 1-2-3 пъти в седмицата, с техните веднъж в седмицата. Но не знам каква работа ще ти свърши това.
Когато обичаш някого, уважаваш решенията му и опитваш да му дадеш свободата да бъде себе си. Щом така го чувства - значи няма нужда от дуднене.
Като е в командировка, не те ли дразни, че е в командировка?

# 94 25 май 2021, 13:17 ч.

Варна
Мнения: 2 063

Не мога да кажа как е при всички, но около мен, след време не майките, точно бащите са тачени. Нищо, че са отсъствали, че не са бдели постоянно. Разбира се, говорим за татковци, които са присъствали в живота на детето, просто ангажирани с работа и други занимания... Че то аз понякога се дразнех и като бяха малки - цял ден си зад него, отговаряш на милион въпроси, търпиш настроения.... като се върне тати от работа и грейва мъника, играят си за един час и малкото е едно "слънчице"....
Брат ми, двамата племенници, синът ми, мъжът ми, приятели мъже... всичките имат слабост към бащите. Понеже от майките се очаква... нещо си, те са и хората които по-често дават съветите, в ранноо детство са забранявали, май някак остават човекът от детството. Не знам защо, ама често го наблюдавам това. Не ме разбирайте погрешно, тези синове обичат, помагат и т.н на майките си, но в сърцата им има специално място за бащите.

# 95 25 май 2021, 13:22 ч.

София
Мнения: 31 416

Цитат на: Анонимен в вт, 25 май 2021, 12:58

А каква връзка е изградил бащата с детето, че колелото да се завърти и то след време да гледа родителите си? Отделно майката на господина е здрава, права и има нужда да си запълва времето с нещо, за да не мисли за загубата си, а не да бъде гледана всеки уикенд. Предполагам, че все някоя приятелка ѝ е останала. Синът ѝ все пак има жена и дете, тях кой да гледа или те сами ще се справят?

Семейството е огромна отговорност и хамалогия, казвам го съвсем съзнателно и ако не си готов, по-добре не го прави. Той просто бяга на спокойствие при майка си, защото му идва нанагорно с детето и жената. Децата са огромна радост, факт, но са такава отговорност, че не всеки може да я понесе. Той си е мислел, че прави дете и си е свършил работата, то не само той, де, много са така и като се започнат безсъние, притеснение, възпитание, памперси, млека, зъби, прохождане и т.н. и търканията са налице. Няма я вече свободата да се понаспиш, пък да се погледнеш, пък да идеш у мамини на кафе, пък да се видиш с приятели, пък да почетеш книга и става една ..... Той просто не е бил готов, а тя пък не иска да дърпа каруцата сама и е права.

# 96 25 май 2021, 13:39 ч.

Мнения: 52 498

Дългът към родителите е разбираем, но акцентът трябва да е върху новото семейство. Не случайно и в песента се пее "Ела се вие превива, девойка се с рода прощава" - бракът прехвърля лоялността и на друго място. Разбира се, особено днес, с днешните възможности за комуникация и транспорт, нещата не са толкова ясно дефинирани, но е нормално човек да се грижи преди всичко за новото си семейство и после за родители.
Ето и една приказка:

Цитат

Имало едно време един мъдър щърк. Една година закъснял с избранницата си и късно излюпили своите щъркелчета. Когато ятото започнало да се събира за отлитане на юг, малките щъркелчета все още не можели да летят.
Бащата - щърк с мъка гледал децата си и не знаел как точно да постъпи, защото не можел да отнесе и трите със себе си. Тогава постъпил така: Обърнал се към първото - най-голямо щъркелче и му задал въпроса
- Сине мой, сега ти все още не можеш да летиш. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Да татко - казало щъркелчето.
Щъркът оклюмал. Задал същия въпрос и на второто щъркелче.
- Сине мой, ти си вторият ми син и аз много те обичам. Но сега ти все още не можеш да летиш. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Да татко - казало и второто щъркелче.
Щъркът оклюмал още повече и с последна надежда се обърнал към последното си чедо:
- Сине мой, ти си моят най-малък син и аз те обичам толкова силно, колкото и братята ти. Но сега трябва да взема тежко решение. Както те, така и ти все още не можеш да летиш. А аз не мога да взема и тримата на гърба си. Трябва да избера един от вас. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Не татко - казало щъркелчето. Не ми се сърди, но тогава може би ще се наложи аз да нося моя син на гърба си. Ще взема него, вместо теб.
Стария щърк се усмихнал. Сърцето му се отпуснало. Той взел на гърба си последното, най-малко щъркелче и с радост отлетял на юг. Защото точно такъв отговор очаквал от децата си

Последна редакция: вт, 25 май 2021, 13:46 от Черна станция

# 97 25 май 2021, 13:55 ч.

Мнения: 3 916

Цитат на: -Narcissa- в вт, 25 май 2021, 11:17

Цитат на: лейди Рамкин в вт, 25 май 2021, 11:08

И определено не схващам, 20 дена командировки са ок, 4 дена при мама съсипват семейството?

Аз не виждам нищо странно. 20 дена командировки не са по желание, но другите 4 дни мъжът си определя къде да е. И като не избира жената и детето, нещо не е ок.

Не съм съгласна. Всеки човек всеки ден си определя къде да е. Нищо не е задължително, всичко се наглася според личните приоритети. Иначе имаш право, първо 20 дена, после +4, докато не изчезне перманентно от вкъщи. И не мисля, че само мъжът е за психолог, проблема е общ.

# 98 25 май 2021, 14:24 ч.

Мнения: 18 291

Аз съм ходила и по 2 месеца командировки с прекъсване уикенда - прибирам се в петък, оправям у нас, изкарваме време с тогавашната ми половинката, в понеделник пак със сака към автогарата. Никак не съм склонна да проявя разбиране, че на някого му било тежко след работа и му трябва почес-клатитопкова терапия да снемел стреса далеч от отговорности, които сам си е избрал.
Ако авторката си седи дома по цял ден - е друго. Но тя също работи. Хлапето и то е на нейни грижи, когато мъжът го няма. Майката на мъжа е в сравнително добро здраве, има си среда, не е сама и болна на легло, има и транспорт до селото.
Младо семейство тука няма. Има отбий номер. Мани терапии и психолози. Сърби-боли- ни ми съ занимаа не е за психолог.

Последна редакция: ср, 26 май 2021, 07:32 от -Narcissa-

# 99 25 май 2021, 14:46 ч.

СИ
Мнения: 4 403

Цитат на: бати13 в вт, 25 май 2021, 09:34

А авторката и другите " мами" не забравяйте че колелото се върти и един ден сина ще вземе една " зла кобра " дето няма да го пуска да идва " да ме види . на млади години явно мамите си мислят само за своето собствено " Д " А да не забравяме че вашата любима половинка сте си я избрали сами , не искам да мисля че всичкото е било на финансова основа или как сте се забавлявали . Много егоистично подхождате но НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ

М-да-а-а-а...! Колелото се върти. Понякога и по-бързо отколкото очакваме се завърта.
Няколко години след като се бяхме взели с жената, майка ми се поразболя. И лека операция се наложи. Обаче жена ми намусена и намръщена, не се стои край нея. Нищо ѝ нямало на майка ми, само се преструвала. Аз какво съм се занимавал с нея? Не се мръдна да ми помогне с нищо. Както и да е, мина и замина, майка ми се оправи, тръгна на работа. Всичко се намести. Минаха няколко години и жената един ден, като ми обяснява, как майка ѝ трябвало да ходи по болници, да си прави изследвания за нещо си. Не била добре... Ама мънка с половин уста. Как трябвало да я закараме, защото нямало кой друг... И като се знае, какви ми ги е наговорила преди време, чупи пръсти... Та така, завърта се колелото. И както имаме двама сина, жена ми и тя един ден ще гледа едни такива, същите като нея... Yum

# 100 25 май 2021, 16:47 ч.

Мнения: 9 146

Мъжът бяга от автроката. Защо, само тя си знае или може да предполага.
Не е синовен дълг и други подобни, на него му е по-добре без нея.
Според моето разбиране за семейство, грижите за родителите се полагат съвместно.
Мъжът ми ще пътува 350км в една посока без мен, за да види майка си. И защо? Аз къде ще съм в това време.
Или пък обратното - моито родители имат нужда от помощ, но аз им я оказвам сама.

# 101 25 май 2021, 16:54 ч.

Мнения: 52 498

Цитат на: Dincho в вт, 25 май 2021, 16:47

Мъжът ми ще пътува 350км в една посока без мен, за да види майка си. И защо? Аз къде ще съм в това време.
Или пък обратното - моито родители имат нужда от помощ, но аз им я оказвам сама.

О, аз пък го разбирам това - докато той е там аз пък ще нагледам моите, ще изляза с приятелки, ще отида на пазар за мои си неща, на маникюр, на фризьор... И когато се върне ще си имаме време за нас си.
Съвместните посещения на родители са по-редки - празници основно.

# 102 25 май 2021, 17:05 ч.

Сф
Мнения: 12 040

Цитат на: Черна станция в вт, 25 май 2021, 16:54

Цитат на: Dincho в вт, 25 май 2021, 16:47

Е, това ако си с над 20+ годишен стаж и над 45 поне и сте си писнали , с големи деца ..

# 103 25 май 2021, 17:08 ч.

Мнения: 9 146

Аз съм с над 20-годишен стаж и пораснало дете, но не го разбирам. Ама то ние сме си като Пижо и Пенда, все сме заедно.

# 104 25 май 2021, 17:13 ч.

София
Мнения: 12 006

Цитат на: Черна станция в вт, 25 май 2021, 16:54

Само дето тя за тези неща има предостатъчно време, докато той е на работа командировка. Дори и с детето - може да го остави в детски патри център и да пие кафе или да обикаля без него за известно време. Дори и той да вземе детето на село, след като прекарва много време на работа и малкото почивки ги прекарва при мама, за нея май е без значение, че е сама (без детето), защото тя иска да е с мъжа си и й все тая за фрий кафета/шопинг с приятелки, маникюри и подобни.

Препоръчани теми

Има ли "епидемия на самотата"?

С какво ви дразнят свекървите? - 169

Какъв би бил живота на жените ако мъжете нямаха сексуално привличане към тях ?

ДНК тестове- Ancestry, My Heritige, 23 and me и други

Причина:

Причина: