Как да продължа напред?

Инстинкт за самосъхранение...

Сравнението с животните имам предвид. След някои раздели е така..

Боли. Но ще мине.
Намери си хоби. На 30 години си. Предполагам не си сам родител на малко дете, което да се нуждае от грижите ти

Намери си хоби да си запълваш времето. Ако не си сигурен какво те влече, пробвай различни неща, желателно е да са законни и виж какво ти харесва най-много. Излизай по заведения, вземаш си нещо в чаша, сядаш и зяпаш хората, може и да се размечтаеш, дори да е по някое недостижимо гадже, ей така, за тренинг. И се поддържай физически, ако не ти се ходи на фитнес винаги можеш да си купиш един комплект гирички и да гледаш видеа в тубата. Някой ден ще ти се прище отново гадже и ще си много по-успешенн ако си подготвен, свеж и вчесан И се запиши по форуми да си чатиш, за да си в крак с тенденциите.... о, това вече си направил

Авторе, дай си един период от няколко месеца да скърбиш, и ако след това няма промяна, си търси друга жена, или поне секс. Клин клин избива. Това с хобитата винаги ми е било много смешно, защото не съм забелязала да имат голям ефект, освен временно отвличане на вниманието и после обратно в заешката дупка.

В твоя случай обаче ми се струва, че е добре да си създадеш лични интереси, защото май си се бил обезличил в твоята връзка. Ако живееш за другия човек, много трудно да си му интересен, освен ако не е някакъв върл нарцисист, който си храни егото с чуждото обожание.

Не ги слушай тия мъжки съвети за новата кола..и без нея минава..
така, ако ставало..повечето по една автокъща щяхме да имаме..

Как накъде - към себе си, разбира се. Най-напред си дай сметка, че е вид обсесия да правиш друг човек център на живота си. Ако сам не се цениш, няма да те цени и друг, да не говорим, че това си е задушаващо за другия. Хубаво е да даваш, но и да получаваш трябва да изискваш. И ако не става - всеки по пътя си. Ние,  хората, така сме устроени,  че ако някой ни е безусловно предан, започваме да го възприемаме като даденост, че ни се полага такова отношение и преставаме да си правим труда да го заслужим. И чувствата си отиват... Не става въпрос да хванеш везната и да отмерваш кой колко дава, но и да не си затваряш широко очите пред признаците на пренебрежение. Защото отдалечаването не е започнало с раздялата и няма начин да не си го усетил,  но вместо да поставиш ребром въпроса, си се старал още повече да угодиш, предполагам. Не става така, сам си се убедил. Та, вместо да седиш и да гледаш в нищото, мисли как хем да съхраниш собствената си грижовност, хем да не позволиш следващия път да те подведе.
Ще потъгуваш, разбира се,  но дай си сметка и, че тъгата е по-скоро за промяната на навиците, не толкова за конкретния човек. Изглеждаш интелигентен човек, мисли и не позволявай нечия преценка и отсъствие да те срине. Успех!

Хапни, пийни, наспи се. Утре пак така. За всичко друго ти е рано още.

Предполагам, че за мъжете е различно, но ще споделя при мен как мина. Работата при мен много помогна, записах се да уча и един език, който винаги ми е бил тежък, ей така да ме изтощи и да ми запълни времето и да не изпадам в съжаления. Възстанових си позабравените хобита. Много четох, в крайна сметка реших да не си спестявам никои фази и просто да мина през всички етапи след раздялата.
На 30 г. сте в страхотна възраст. На 30 започвате отначало, всичко, имате много възможности.
Основното е да не се заседявате вкъщи, а да прекарвате времето с хора или в някаква дейност, защото самосъжалението ще Ви смачка още повече. Може да отнеме месеци, година, дори повече, но в крайна сметка, ще мине един ден. И не живейте в миналото, защото се затъва още повече.
И, ако може, вземете си хубава кола, разбира се, помага
Успех !

На доброто място питаш, брато.
В този форум жени да иска човек
Все пак подозрително бързо си се ориентирал. От вчера свободен, и днес - хоп, в бг-мама Евала, пъргав ум  !

Това, което аз мога да те посъветвам е, дай си време, не се насилвай да излизаш или да правиш каквото и да е било. Наскоро прочетох една мисъл:
“Ако си тъжен...казваше баба...плачи, когато сълзите свършат, животът продължава!”
Остави си време да ти премине болката.
Като се настрадаш,с малки крачки се върни към нормалността. Хвани се за нещо, което да ти дава хъс за живот- за мен това е тичането и спортът. Постепенно нещата сами ще се подреждат, колкото и да не ти се вярва. Аз си мислих, че нямам останали приятели, които да имат интересен социален живот и да ме водят на разнообразни места...но изненадващо, когато се почуствах готова за нови изживявания, подходящите хора се появиха. Успех и смело напред!

Не се ядосвай, радвай се че се е махнала и ти е дала свободата да си намериш по-добра за теб самия. И нашите общи приятели ме напуснаха до един, защото те бяха неговите приятели,  и знаеш ли какво - дойдоха нови по-добри от тях, такива които аз исках да са около мен, а не такива с които трябва да излизам заради него.
Има интернет, има свят, има работа, пълно е със свободни жени, има океан от свободни жени, отвори си съзнанието и ще намериш. Неведоми са пътищата господни. Трябва ти малко време.
Ето ди да четеш и да разбереш проблема.
https://mamabulgaria.blogspot.com/2021/05/blog-post.html

Прима, доста примиренческо звучи цитатът. В кой век сме, че наклонът се определя от пола?

А защо да се измъчва човека, какво, да тича след нея и да я моли да се съберат ли?

Благодаря на всички, всяко едно мнение е много полезно за мен. Всичките сте прави наистина, но изглежда,че аз самия съм се отказал от себе си, не знам. Иска ми се разбира се да се оправят нещата, но когато виждаш,че срещу теб човека няма това желание, къде е смисъла? Насила хубост не става. За роднини или приятели, честно казано роднини нямам, всичките са извън България /само аз си останах тук/, приятели в момента имам 1 приятел който не го интересува общо взето моето положение, за това не знам дали ми е приятел честно казано вече, защото в тези моменти се разпознават хората. С роднините ми извън България и да се чуя по нета, честно казано тях не ги засяга много много, смисъл не е като нормалните роднини или семейства, при нас е малко по-сложно. За това казвам,че реално съм сам, като добавим и моята работа по цял ден с почти нулев контакт с хората / заради сегашния вирус / и общо взето както писах по-рано Вкъщи - Работа до полудяване. В момента нямам желания за нищо, нито имам идея за хобита, нито ми се излиза. По-горе един от потребителите беше писал,че в това положение, човек се дразни на веселите хора и общо взето на радоста и е напълно прав. В момента наистина ме дразнят тези неща, щастието като цяло около хората. Все едно всички хора са щастливи, само аз съм в няква дупка. За голямо съжаление заради тези събития виждам,че и здравето взима да ми се влошава и мисля някви мерки да огранича до някъде нещата, защото както казах нито ми се яде, пие, разхожда, общо взето съм като спрял на едно място. С две думи отчаяна работа. Благодаря ви от сърце, хубаво е човек да чуе мнението на хората, особено когато няма приятели, роднини и т.н. ще се радвам, ако има хора с подобна на моята ситуация с практичен/житейски/ опит, за да имам някаква насока.

Точно така - включи си Защитния механизъм.
Ако не спреш да се саморазрушаваш - можеш да се разболееш сериозно.