Как да продължа напред?

Нищоправенето не е ли скучно?
Движение трябва.

Скучно е за тези, които гледат отстрани.  Човек реагира съвсем телесно на подобни събития, а при емоционално изтощение най-често физически човек се кротва. Виждала ли си животно как се държи, когато му е зле? Ходи напред-назад да търси да си играе ли?

Ей, човеко, мъж си нали? Не хленчи, дай си сметка, че когато един човек не те иска, няма как да го задържиш. По-добре, че сега си е заминала, можеше да ти стъжни и изяде още годинки от живота. Когато се отдаваш на друг, в смисъл грижовност и закрила, сещай се, че той не е дете, а самостоятелен зрял човек. Приятно е някой да се грижи за теб, да усещаш, че те мисли, че ти е опора, ама не и да те закрие с крила като майка орлица, та да не можеш да дишаш. Нека другият си има пространството, ти също своето. Прекалил си с грижите, ми се струва.
Как ще живееш? Както го подредиш. Можеш да затънеш в депресии и самосъжаление и още да си счерниш живота, можеш да си кажеш било каквото било - това е, станалото станало, аз продължавам напред. На 30 години си само, не е много, но достатъчно за да знаеш какво искаш.
Е, криво е, като те изостави някой, но светът не свършва, преживява се. Не знам какво работиш, ако е с хора, и сред тях сигурно ще намериш приятел/и. Пък, обади се и на някой от старите, ако са били истински приятелства, бързо се възстановяват. Просто от тук нататък си ти, ти вземаш решенията и си правиш живота.

То и до сега май си живял доста скучно като за млад мъж. Приятелката ти може от това да се е отегчила също. Това няма значение в случая, понеже тя е взела решението си, погрижила се е  за себе си. Време е и ти да го направиш. Мисля, че е страхотно, че имаш възможност да останеш сам. Понякога имаме нужна да си организираме мисълта, за да си направим ровносметка и план. Преживей момента както го чувстваш и продължи напред. Аз бих те посъветвала да си вземеш отпуск и да направиш нещо ново, щуро, нещо което ще ти върне искрата. Например пътуване в мечтана дестинация или дори някъде в България, но да смениш обстановката пълна със спомени какво е било. Навярно чувството е сякаш са ти вързани ръцете. Времето минава неусетно. Не се лишавай от удоволствията, които можеш да си осигуриш. Не съм на мнение, че трябва да издирваш някакви стари познати, които не се интересуват от теб. Вярната посока е напред и нагоре! Т.е хората в миналото са минало. Ако нищо не те кефи в сегашното ти положение, обмисли кардинална промяна. Друга държава, друга работа...
Преди всичко, ако нямаш възможност за почивката, за която ти писах, поне няколко дни остани сам, гледай филми, мързелувай и...мисли
. Кой си, кой искаш да бъдеш, къде....

Какво все пак е искала приятелката и защо да няма с тебе как да се случи?

Пич - да не ти пука. Точно сега е момента да се замислиш какво си искал да правиш, но не си могъл, щото си угаждал на приятелката си. В събота палиш колата/рейса/влака и иди се разходи до някъде където не си бил, по-лесно се преодолява травмата, защото почваш да трупаш нови впечатления. Примерно - иди на плаж, разходи се из планината. Помисли си кой ти липсва от старите приятели и се свържи с него. Свържи се с местното туристическо дружество - редовно правят походи къде ли не. Като походиш 15-20 км пресечен терен, даже няма да се сетиш за бившата, а ще контактуваш и с нови хора. Запиши се на танци - там е позитивно и весело, доколкото хората са там за забавление. Планирай си страхотна лятна почивка на море, купи си нова кола и т.н.

Няма начин да нямаш никакви познати покрай теб. На 30 си, не на 100. Колеги, съседи, приятели. Някак не ми се вярва, че си общувал само с приятелката си. Сега ти е криво, дай си малко почивка. Скуката е полезно нещо - ражда идеи.
Като ти мине периода на тъга - покани гости, излез с колеги, движи се. Ходи на разходка, карай колело. Когато се запознахме с ММ той беше на 33, аз на 27. От два различни града, нищо общо между нас, само една позната, която по случайност ни запозна. Никога не се знае от къде ще изкочи голямата любов, но едно е сигурно - тя няма да почука на вратата, докато ти стоиш у вас.

Анди, не става дума за животно, а за зрял мъж, който търси съвет.
Движението единствено помага. Не гледането в една точка.

Полека го карай. Няма нужда да си даваш големи отговори в момента! Почини си, потърси приятели за по питие, спи, чети хубава книга, гледай филм, иди сред природата. Като се постабилизираш, постепенно ще дойде и желанието за контакт с нови хора и жени, както и някакви по-дългосрочни планове.

Тръгни на фитнес, ходи да бягаш в парка, запиши се на курс по език, не се затваряй в къщи....седиш си на дивана и мислиш за пропиления живот...не просто е било опит. Ще мине време ще срещнеш перфектната за теб...ще имате допирни точки...ще си щастлив....щом бившата продължила напред и ти можеш. Късмет!

Нормално е да изпаднеш в "дупка" след раздяла и прекратяване на сериозна връзка. Остави се да потъжиш и подрепресираш, но гледай да не прекаляваш. Ако се задълбочи много ще трябва да потърсиш помощ.
Нормално е да не виждаш на къде и как да продължиш в момента. Като се посъбереш ще почнеш и да виждаш пътечки за изход.
Като начало почни да мислиш какво хубаво да направиш за себе си. Как малко от малко да се почувстваш по-добре. Готви, чети, гледай стари филми, нови филми, разхождай се. Да, знам че нищо не ти се прави и си просто "празен". 
Идеята за куче никак не е лоша - струва ми се, че ти обичаш да се грижиш за някого. А е повод да излезеш и самотата у дома не е толкова тягостна.
После ще трябва да положиш услия да срещнеш нови хора. Например покрай кучето - запиши се в приют за разходки на кучета, абонирай се в сайтове и групи за запознанства, за да си говориш с хора. Потърси си приятели за по бира или някакво развлечение. Стани доброволец в групи, където ще можеш да помагаш, грижиш и да си сред хора.
Много зависи от къде си - има групи по туризъм, спортни занимания /не е лошо сега да положиш повече грижи за тялото си - отново си на пазара и е добре да изглеждаш супер/ ,  има обучитени курсове, групи по интереси. Просто помисли какво би ти допаднало и пробвай и търси къде може да срещнеш нови хора и евентуално нова любов.
Млад си! Много млад даже! Нищо страшно не се е случило сега да започнеш на чисто.
Съжалявам, че си с разбито сърце. Наистина боли. Ще мине време и това ще е минало. Просто дай време на времето да те излекува.
Хубаво е и занапред да имаш интереси и приятели, а не само да се облещваш във връзката си. Така ставаш скучен и може би малко обсебващ и подвластен на манипулиране.

От днес докато е нужно си дай време.
Стой си сам, минавай си през всички фази и си го изживей. Като ти писне ще излезеш и ще се оправиш.

Така е след любовта -боли, но не е болка за умиране.

Добре бе... Само дето на околосветско пътешествие на стоп в Атлантика не го пратихте...нали...

Авторе, на теб нещо в момента прави ли ти се? Каквото и да е?

Ние сме телесни същества и се включват по-примитивните реакции. Затова дадох примера с животните - примерно кучетата също имат усещане за  скръб, твърди се и за слоновете, за човекоподобните маймуни също. Ние все още сме представители на животинското царство, не сме извънземни.

Имаше една нашенска песен, сещам се само за тази част от припева-
  Когато пък ме блъсваха В бездънното "сбогом" И мислих си, че умирам Но ме спасяваха Онези мрежи От млади, слънчеви лъчи.
На Стефан Данаилов е.

Много хубава песен е, "Без сълзи":