Боже, боже, не спирам да се изумявам всеки ден в тоя форум. Да не скочи някой, ама тия с бабите много се разглезват. Искаме на почивка, айде бабче идвай, готово, шапка на тояга. Една баба имате и пак сте недоволни. Я стойте сами като нас 3 г.да ви видя тогаз. Болести, щастие-сами сме тримата, като кучета. Няма ресторанти на спокойствие, няма почивки. Помощта е супер, но може да я оцени само, който я няма. И никой не е длъжен да ви гледа децата, проумейте го най-сетне. Ако някой се навие, добре дошло, ама не може да го изисквате по презумпция.
- Публикувана: 27 май 2021, 16:16 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2021, 18:01 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 127
Захаросаната Малечка с кеф ще я чета като стане свекърва и баба 
Най-нахаканите най-бързо сменят плочата 
Най-нахаканите най-бързо сменят плочата Чета я и се смея на глас. Имам живи примери с няколко подобни уонабита – то бяха обещания и заричания, то бяха първи приятелки със снахите... Докато не се роди бебето.
Една такава любяща и разбираща свекърва успя и да разведе младите само за една година.
А от дългогодишното следене на темата съм стигнала до извода, че май повече драми има с подобни любящи и обгрижващи свекърви, отколкото с по-дистанцираните.
По въпроса на Mo0onllight – и мен ще ме е страх да гледам толкова малко бебе, особено ако е кърмаче. Случвало ми се е да гледам 3-месечното бебе на съседка за 2 часа – в чудо се видях. Никога повече, освен ако не става въпрос на живот и смърт.
Скрит текст:
Въпросното бебе беше научено да го приспиват на ръце. Ама не как да е, а приспиващият трябваше задължително да стои прав. Ако седне – рев! При това трябваше да люлее бебето, извивайки се наляво и надясно почти на 180 градуса. Ако е по-малко – пак рев! И така 2 часа... Аз тогава бях млада, но и дълбоко бременна. Едва издържах, докато се върне майка му. Голям стрес беше за мен, затова по-късно, когато самата аз станах майка, като орлица бдях някой да не вземе случайно да научи бебето ми да го приспиват на ръце. И изобщо не давах да го вземат често на ръце.Толкова се бях наплашила покрай въпросното съседче...
Съвсем по друг начин стои въпросът с по-големите дечица, които могат да си кажат какво искат или не искат, с които може да има някаква комуникация. И пак зависи – ако е по-буйно и активно дете, а бабата няма физическата възможност да търчи след него, пак ще има проблеми с гледането му.
Захаросаната Малечка с кеф ще я чета като стане свекърва и баба Най-нахаканите най-бързо сменят плочата
Най-нахаканите най-бързо сменят плочата Чета я и се смея на глас. Имам живи примери с няколко подобни уонабита – то бяха обещания и заричания, то бяха първи приятелки със снахите... Докато не се роди бебето.
Една такава любяща и разбираща свекърва успя и да разведе младите само за една година.
А от дългогодишното следене на темата съм стигнала до извода, че май повече драми има с подобни любящи и обгрижващи свекърви, отколкото с по-дистанцираните.
По въпроса на Mo0onllight – и мен ще ме е страх да гледам толкова малко бебе, особено ако е кърмаче. Случвало ми се е да гледам 3-месечното бебе на съседка за 2 часа – в чудо се видях. Никога повече, освен ако не става въпрос на живот и смърт.
Съвсем по друг начин стои въпросът с по-големите дечица, които могат да си кажат какво искат или не искат, с които може да има някаква комуникация. И пак зависи – ако е по-буйно и активно дете, а бабата няма физическата възможност да търчи след него, пак ще има проблеми с гледането му.
Нормално е да се измаряте, но също така е нормално младата свекърва да е в пъти по-уморена от вас двамата. Аз съм на 47 и съм уморена отсега, при това без да работя в детска градина. След 50 годишна ще се оглеждам само къде да си почина и да си направя някое спа и басейн. Внуци бих гледала с радост за малко, да ги изведа на разходка или да са ми на гости, когато ми е на мен удобно. Но да ми сервира снахата, че е уморена, просто няма начин да се конкурираме на това ниво.
Аз не виждам нищо странно някой, пък било то и бабата, да го е страх да гледа сам толкова малко бебе. И майка ми, и свекървата се притеснаваха да остават сами с внучето, като беше малко бебе. И двете казват, че с по-голямо дете е съвсем различно. Аз също не знам доколко бих се ангажирала да гледам друго бебе, ако е внуче сигурно да, но няма да ми е спокойно, ако сме сами.
Моля по-кротко! Налага ми се да ходя най-вече на медицински прегледи и не, няма кой да гледа детето, през деня съм сама с него и се налага да го взимам с мен. Майка ми има възможност само вечер да ми помага.
Там е работата, че няма нужда да знаем ситуацията в подробности, за да ни е ясно, че претенциите ти са нереалистични.
Детето е ваше, ваша отговорност. Това, че имате наблизо цели две баби, е ваш избор, но не значи, че двете баби са длъжни да гледат това дете. Това, че едната избира да го прави, не задължава другата по никакъв начин.
Детето е ваше, ваша отговорност. Това, че имате наблизо цели две баби, е ваш избор, но не значи, че двете баби са длъжни да гледат това дете. Това, че едната избира да го прави, не задължава другата по никакъв начин.
Например това, че е на повече години и че е обикаляла с дете по болници, като е било малко? Много си безчувствена към другите хора. Не си уморена само ти. Представи си го и може да схванеш нещо 
Така е сега бебето е малко и я е страх, като порасне пък ще каже много е буйно и не мога да се справя. Свекървата е млада и не е вярно, че бебето само спи, напротив енергично е и спи малко, дори на педиатърката й направи впечатление, че е много активно. Нормално е и ние да се измаряме, какви са тези нападки, всяко дете е различно, не знаете каква е ситуацията.
А и да ти кажа-в западните държави жените тръгват на работа с няколко месечни деца и такова отглеждане на децата от бабите,което се очаква в България няма.Уморени са и още как,но се оправят жените.
Не ти го казвам да ти начуквам канчето,а да преосмислиш отношението си и че свекървата не ти е длъжна и явно и тя също работи.
Кога роди, кога се умори. Чакай де, купонът сега започва. Ами зъби, ами прохождането? После памперси, ясли ааа, чакай де.
Работя в пъти по-тежка работа от нейната. Тя отскоро работи. Цял живот не е работила, не знам кое й е толкова тежко.
Като станеш на нейните години, ще разбереш.
Или си мислиш, че най-тежко е да гледаш собственото си 3-месечно бебе, а да гледаш 30 чужди деца е песен?
Разбирам, че имате нужда да си поемете дъх с таткото, но и стана ясно, че все пак имате някаква помощ. А бебето е още на 3 месеца... А после? Когато почнат зъбите, когато започне да мрънка и да ти пили мозъка, когато проходи и някой трябва постоянно да търчи след него? Тогава как ще се справяш?
Трудно е да осъзнаеш, че детето не е кукла, която, като ти омръзне, да я метнеш в ъгъла, т.е. на бабата. Но се налага, иначе няма как. И когато свикнеш с мисълта, че ти си главното действащо лице в отглеждането и възпитанието на собственото ти дете, че вече не си малка и не може все да разчиташ мама да ти свърши работата, животът става по-лесен.
Порасни.