Безмилостен град - Zalim Istanbul / Актьорите преди и след сериала /Тема 6/ Sevmemeliyiz

Бори , обожавам Ози като Дженк ,но мога да кажа една слаба сцена без проблем и това е момента в който спа с Джерен и после уж и се подигра не му се получи там на Озан личеше ,че е много далече от самия него дори и щипкането по бузката не стана беше прекалено нежно.
Озан не става да играе много гаден просто не би му се получило
Психар да,но гадина която да искаш да я гръмнеш - НЕ....
Иначе Озан няма слабо от към игра просто там не му повярвах....
Появата на Недим да и аз харесвам момента,но повече ме кефи на тая количка наистина играе добре болен.

Диди, Бори,
Като цяло сте споменали моментите, в които и мен най-много ме грабва актьорската игра.
Бих добавила, че изключително много се възхищавам на Бахар и за мен тя е голямото откритие на този сериал. Невероятна е във всеки един момент. Сцената с Джокера искрено ме впечатли. Като цяло всеки път, когато Джерен страда, аз страдам заедно с нея, защото Бахар се справя блестящо и успява да ми въздейства.

Тук беше като истинско психо. Уау!

Обожавам лудите моменти на Джерен, именно заради играта на Бахар.

От вълнение и щастие, до отчаяние и мъка.

За Озан какво да кажа.. Всеки път, когато Дженк усеща болка, аз също я усещам. И той много успява да ми въздейства. Сцената, която Диди е споделила.. Зле ми става докато гледам.
В сцената с хладилното също много ме впечатли. Болката, гласът, плачът, виковете.. Всичко!

Дрезгавият му глас.

Симай ми е любима в последните сцени, когато плаче за близките си.. Много реално изигра всичко.
Беркер много добре изигра Недим, когато не можеше да говори и да ходи- малко актьори  биха могли да се справят с такава задача. Също така много добре се превъплъщава от добро към лошо момче.
Мине ми е като Ледената кралица, много й отива ролята на Шениз, справя се страхотно.
За Сера какво да кажа.. Не можа да ми допадне като актриса и това си е. Опитва се, в някои сцени й се получава, но в други е просто.. Особено в сцените с Бахар, разликата между двете е от земята до небето. Сера в целия сериал е с една и съща измъчена физиономия, тип Сехер.

Диди, аз осъзнах, че харесвам Дженк. Харесвам героя, харесвам начина, по който го играе Озан, излъчването. Харесвам Озан като Дженк, но не и в "Линията..." Това руско бездънно страдание не е моето чувство.
Вчера имаше въпрос дали щяхме да харесаме Дженк, ако не го играеше Озан. Аз да. Има нещо в героя, което ми влиза под кожата и бих го харесала, ако друг го беше изиграл така добре. А Озан е брилянтен.

Ако говорим за Озан и израстването му и извън ЗИ имам сцени които харесвам ,но Озан стана едно цяло с Дженк в ЗИ.Може би защото наистина вярва,че в този свят няма нещо което да не бъде простено.
Няколко пъти го казва ,е не го упреква а се опитва да вникне и разбере.
Няма да забравя какво бяха казали момичетата на Ози на сета
-Плюят те храчат те и тн...
-Нека те да са добре не искам да ставам причина за кавги,но ето за това /сочейки подаръците...
и ставаше дума за някакво благотворително театрално нещо колко беше щастлив когато Поем и другите го посетиха няма да забравя как пусна видеото и показа на всички какъв е Озан.Много я обичам Поем и тя си го знае ,но като цяло има хора които все още живеят в заблуда.
Озан като визия е трагичен в Линията ,но като игра ......

Мразя себе си - Подобно на нас

Настръхвам тука на този бунт и песента която Елиф пее

Във ВО

Борбата на Сарп срещу сърцето му

Беркер имаше много точни попадения в Алева мога и от там нещо да пусна.

Доста от сцените ми се припокриват с вашите.
Джерен - сцената с Жокера. Ревах като магаре на нея.
Недим - сцената с пристигането му на сватбата и сцената с Джемре на стълбите пред психиатърката. И също много харесвам точно моментите, в които лицето му преминава от злобно изражение в една такава нежна и сякаш отчаяна и безнадеждна любов. Харесвах го много и в инвалидния стол. Брилянтна игра.
Дженк - сцената с боксирането + бутането на шишето от Джемре. Не знам защо но повече ме кефеше като лошо момче отколкото сега като сломен от любов.
Джемре - сцената със закопчаването на ризата на Недим. Мисля, че и финалната сцена с Недим ще ми хареса. Там тя изглежда толкова щастлива и свежа с жълтата рокличка на цветя... Хареса ми и когато казваше на Недим, че е Дженк и се чувства добре с него, а всъщност вътрешно страдаше и беше готова да се срине от мъка /в къщата, където бяха изолирали Недим/.
Шениз - сцената на терасата, когато тормозеше психически Дженк.
Дамла - честно казано май нямам любима сцена с нея. На мен образа й не ми е от любимите. Малко ми е повърхностна и се влияе лесно без да разсъждава. Добро момиче е, но ми идва разглезена. Мога да кажа обаче къде ме дразни особено много. В сцените, когато гледа с насмешка и самодоволно Недим, точно като разглезено детенце, на което родителите му стоят зад гърба и му дават всичко, което иска.
Агях, Сехер и бабата - пропускам ги и тях.
Със сигурност пропускам важни сцени.

Тази песен винаги ме просълзява....

Уморих се, животе


Уморих се, животе, не ме притискай.
Подвих коляно пред подлото лице на света.
От очите, от сърцето ми изчезват всички един по един.
Не смущавай сиротната ми душа.
 
Грешки правих, животе, не удряй лицето ми с тях.
Най-лудата любов пропъдих,
затова живота ми напускат неща едно по едно.
Не позволявай да клюмне самотната ми глава.
 
Разкайвам се, животе, с разпити не ме мъчи.
И присъдата ми смъртна да изпълниш,
езикът ми не ще замълчи.
Думите ми остри, пробождат сърцето.
Не карай да проговаря безмълвната ми уста.

Диди, преводът на песента от корабчето ме съсипа, а сега с този клип и песен вече ще ме довършиш..
Дженк се умори и Господ си го прибра..

https://lyricstranslate.com/ru/olsun-let-it-go.html

Ще прощавате, но не помня истинските  имена на актьорите, затова ще ги наричам с екранните им.🤪
Джерен - безспорно сцената с Жокера. И още много други, за мен тя е най-силната актриса в целия каст.
Сехер - когато затръшна вратата на Джемре и не я пусна да влезе…
Джемре - когато организира бягството с Недим на сватбата му с Джерен.
Недим - идването на сватбата на Джемре и Дженк.
Дженк - признанието за инцидента с Недим.
Агях - когато изгони Шениз от имението. Единствената му адекватна реакция за 100 епизода.😀

Много хубав въпрос за любимите актьорски моменти. В момента ми се открояват два - първият път, когато Дженк "предаде" майка си, когато разказа на Джемре историята си. Тогава Шениз отиде в стаята му и разплакана го "нападна". Много ми въздейства Мине Тугай тогава.
Друг любим момент е този с играта на Джерен, когато я омъжиха за Недим, сълзите й, празният поглед, и думите на майка й, която усети, че нещо е станало и че светлината е изчезнала от очите на детето й.
Всъщност, в турските сериали винаги най-много ме впечатляват музиката и диалозите. Ако не бяха правилно подбраните думи с емоционалната музика, не знам дали щях толкова да харесам останалото.
А Недим за мен е много слаб актьор извън инвалидния стол. Не може да покаже истинска емоция. Дървен е. Отива му да гледа настървено и с омраза, но нищо друго не може да изрази напълно. Е, понякога като плаче за чичо си, се е справял, но нито любов, нито нежност, нищо друго не видях.
Дженк е добър актьор, справя се с всички сцени, макар в началото да го подценявах, защото основното, което правеше е да повдига вежда и да гледа като малък лигльо, но то това беше сценарият.

Забравих да добавя за Шениз - монолога ѝ на гроба на Мюмтаз. Един от редките моменти, в които сякаш се откри пред зрителите и стана ясно, че и тя таи мъст към някого, уж от любов.

Това минало ли е или предстои?

О, мина преди може би два месеца екранно време. Ако не се лъжа беше малко след като Недим проходи и се върна в къщата.

Дидка, в този страхотен клип с тази тъжна песен има толкова моменти, които са ме впечатлили  

Ще си призная, че това е първия турски сериал, след онлайна на Icerde преди един милион години! Телевизия почти не гледам, но.......един ден случайно минавайки през каналите видях Дамла и се загледах в прическата и ....точно си беше дошла нервна от салона за разкрасяване с прически и маникюр на Ким Кардашян и кой ли не друг.... Беше като кукла....и следващата сцена видях брат й.......и до там! За нула време намерих всички серии, гледах много моменти, по много пъти, други минавах с мишката. За всеки от каста има сцени, които силно са ме впечатлили. Ако трябва поименно да ги изброявам темата отиде.
Много са ....но когато в съзнанието ми изскочи ЖИ, като чувства в главата ми преминават:
Недим като инвалид. И как се научи да ходи.
Джерен как причаква Дженк в стаята ... непрекъснато му досажда и  придърпва пак да са заедно.
Сехер с непрогледната си слепота!
Бабата със сводническия си характер и вечната  мания за това имение.
Дживан като доста наивен персонаж.
Дамла като новото нормално в нашето общество.
Ииии Джемре.........в мен се надига гняв! Стане ли дума за нея, се ядосвам веднага! Чували ли сте израза:"Прекален светец и Богу не е драг"?! Вечно ревяща, страдаща, лутаща се между двамата братя! Както вчера каза Джерен на Дженк в стаята.../отново в стаята му/, но не го преведоха добре :"Каква е тази Джемре! Вай, аркадаш! Каква е тази Джемре!" И аз ще го кажа :" Каква е тази Джемре !!!Сърце от камък! Неориентирана, простовата, наивна, издигната в култ от двама съревноваващи се помежду си братя. Мога да кажа и най-противния ми неин пърформанс....откъде-накъде ще отива да кара Шениз да признае , че Дженк не е син на Агях. Та чак и да го каже пред всички на приема..МОЛЯ???  Това са си семейни работи! Коя е тя да се бърка на хората под чаршафите?! Проста и нахална като конска муха. Дори "страхливеца" Дженк  успя да даде на Джерен да се разбере, че няма шанс с него, да го остави на мира, но праведната Джемре........38 серии не разбра за кой  повече я сърби! Застана между двамата и ги побърка! Казвам двамата и имам предвид братята, защото никога не можа да застане между Дженк и Шениз!
И като стана дума за Шениз...за мен един от най-силните образи. Помисля ли си за ЖИ изниква Шениз! Жестока, безскрупулна, манипулативна, но безкрайно отдадена на сина си..... последния си дъх даде да не загуби от Джерен и да не даде сина си на нея! Хищник, от най-страшните! Колко пъти преглътна, че сина и я предаде, колко пъти....но така са майките...винаги прощават на децата си!
А сина и, Дженк, за него, ролята му и изпълнението на Озан мога да напиша леко есе от стотина страници. Помисля ли си за Жестокия Истанбул пред мен изниква Дженк......богат, красив, с наранена душа, психически потиснат от властната си майка. Неговата най-голяма слабост до смъртта и! Най-впечатляваща сцена ....като караше срещу стената с 200....Любим израз : "Обичам да вървя срещу страха си!"....
А Агях......мога да го разбера....аз работя ужасно много и когато разбера нещо, се самообвинявам колко сляпа съм била! Човек се бори  с живота, работата,  и някак си не може да си представи, че най-страшните предателства могат да бъдат  в семейството му! Най- впечатлена съм, когато направи ДНК на Дженк и Дамла, и скъса теста на Дженк без да го прочете! А думите му: " Денят, в който няма да мога да те нарека " мое дете" и "мой син" ще е само денят на моята смърт!" ме просълзиха!

Макар и с многото комични и недомислени моменти, отдавна не съм се впечатлявала толкова от сериал. Може би е заради обсесията ми към Озан. Но от самото начало до края страдах и обичах с него! Харесваше ми от брутален, циничен, непукист до нещастно влюбен, страдащ и любящ син.
 Жестокия Истанбул за мен е сериал за разпада на едно семейство! За напълното му унищожаване! След края на сериала се питаш....по-добре лъжа, но да продължиш да живееш или да умреш с истина? И тук мога да ковна едно  разсъждение..но друг път, че стана дълго