Помощ - баща ми

При такова поведение на бащата и аз не смятам ,че му дължи нещо.
Зависимите са ужасни манипулатори и ако не го отстрани от себе си ще и стъжни живота.Щом съвестта идиктува да помогне с патронажа,но той е в трудоспособна възраст и не знам как ще стане.

Ън, за съжаление историята ми не е бул шит. Пасивната агресивност (тонът), с която пишете е прекалена.
1. Никъде не съм написала, че ще получи ТЕЛК поради алкохолизъм, а че ще проуча дали може да има ТЕЛК поради изкривяване и скъсяване на долен крайник;
2. За патронажа съм наясно, че е за пенсионери. Понастоящем има програми поради ковид ситуацията, в която е разширен обхватът на потребителите. И да, ако стане ще ги платя тези пари за да знам, че не умира от глад.
3. Никъде не съм написала, че нямам 20лв за басейн на детето си, а че ме боли съвестта, че вместо за басейн съм могла да купя с тях хляб и пастет за него. Дадох пример за това кое ме тормози реално в ситуацията (съвест и чувство за дълг).
Пуснах темата, защото имах необходимостта да прочета и странични мнения. Това е.

Всъщност Ън според мен е права, дори и да е по-остра.

Не разбирам как може да я гризе съвестта авторката, че е дала 20 лв за басейн на детето вместо да купи хляб и пастет за един пияница, който дори няма да го оцени, а най-вероятно ще я напсува, задето не му е дала кеш да си купи пиене.

И очевадно е, че парите не стигат, защото когато имаш достатъчно не се налага да избираш къде да похарчиш 20 лв. Тогава просто купуваш хляба и пастета и плащаш басейна без дори да се замисляш или да го споменаваш по форуми.

И тук вече се чудя как може да поставя нуждите на един пропаднал човек пред нуждите на детето си. Т.е. тя плаща басейна, обаче ще се самоизяде от вина, защото чувства че не е правилно. Правилното според нея е да ощети детето. Ами най-меко казано, странно са подредени тези приоритети.

На същото мнение съм. По принцип в живота жънеш това, което си посял.

Ако майката е представила нещата коректно пред дъщеря си, разбира се. Допускам да има случаи детето да бъде настройвано срещу единия родител от другия. Да не реве от гузна съвест сега?

!. Не. Няма да му дадат пенсия за крака. Дават някакви проценти, но за да вземе каквато и да е пенсия трябват 50%. Дава се за сериозни болести.
2.Може да платите за храна, но едва ли ще го включат заради ковид ситуацията. Има по-нуждаещи се.
Странични мнения...ми звучи абсурдно. За човек, който не Ви познава и чете само 1 гледна точка. Какво да каже?

Искате да проучите за Телк? Ето, ще Ви помогна.
Наредбата, по която определят. Имайте предвид ,че орязват всичко, което могат.Не че нещо ще дадат, та да има и какво да вземат....
https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=128969&a … VCtMb0UWQNfHubrMQ
Гледайте глава ІХ, Увреда на долни крайници.

ТЕЛК могат да дадат, могат и да не дадат.Зависи една болест как ще се пише.Давам пример с диабет- за диабет няма,за диабетна полиневропатия има.Но трябва да имаш здр. осигуровки,личен лекар и епикриза от отделение.Иначе освен социалния патронаж има социални кухни за бедни и приюти.Само,че в приютите няма да му дават да пие и едва ли ще стои там.

 
Я пак си прочети написаното. Значи предпочиташ да лишиш детето си от емоции, за да хрантутиш пияндето.
Сигурна съм, че той би разменил пастета и хляба за ракия.
Каква майка си като не разбираш, че имаш дълг единствено към детето си.
Живее се за децата, не за деградирали прошляци.
И какъв дълг имаш към него - с какво той е помогнал за израстването ти.

Не знам защо я нападате така, животът не е само черно и бяло.

И аз мисля, че няма смисъл от нападки. Не защото не съдържат истина, а защото личи, че авторката е мека Мара и не й стиска да го отреже окончателно.

Учудващо е как при толкова черно в така разказаната история можеш да намериш нюанси.

Съвет не бих могла да ти дам, но историята ми е позната. Аз се лишавах доста но помагах, не съжалявам.

Както казва тати, ти виждала ли си крава да бозае от телето? Отговорност имаш към детето си, пълнолетен човек да се оправя сам. Утре искаш ли ти да си майката, която няма пари за лекарства на детето си, защото някакъв кръвен роднина ги е изпушил и изпил? След една определена възраст и при определени обстоятелства, уважението е нещо, което трябва да се заслужи, а не се дължи по подразбиране.

Аз на мястото на детето ти, нямаше да се гордея с майка като теб.
Може да звучи грубо, но да издържаш алкохолик, който пет пари не дава за теб... Не знам, не знам...

Прочети книгата "Отровните родители" и това:

https://evolife.bg/spri-da-spasqvash-horata/

И поговори с психолог как да преодолееш чувството за вина.
Баща ти е възрастен човек, който е длъжен да поема отговорност за действията си. А ти - не трябва да се поддаваш на шантаж и манипулации. Осъзнай колко грозно и егоистично действа той. И се замисли какъв пример даваш на детето си. Уважение, синовен дълг се заслужават. Не се получават само защото си се родил или си правил секс.

Авторке, ти си доста увредена психически от начина, по който си израстнала.
Казвам го като човек, също толкова увреден...
Не съм в чак толкова сложна ситуация, но са ми минавали нещица от рода през главата.
Накратко: разведени родители, отгледана съм от майка ми, баща ми помагаше доста, но не беше част от живота ми, както би ми се искало...
Майчето - адски недоволна от случилото ѝ се, с нулева финансова култура, работохоличка, вечно отсъстваща, в същото време - доста наивна ... Пак във финансово отношение.
На 18 работех колкото мога, за да си покривам поне своите разходи, както и да закърпвам дупките по семйният бюджет, които честичко зейваха...
Изнесох се, почнах учене и работа. Потръгна ми в един момент, изкарвах повече, отколкото ми трябваха... Мамето честичко не успяваше да изкара месеца, въпреки че работи, и ревеше по телефона. Аз пращах парички... Няколко пъти ми се е обаждала и с предложение да ѝ стана поръчител за бърз кредит... Пак пращах парички... Кеш.
Сега имам 2 деца и доста по-малки доходи. Продължаваше да ми се звъни за кеш с всякакви предлози - предполягам, че не ме е лъгала, просто защото тя не умее да си прави сметка за нищо.
Аз от друга страна съм свикнала - все пак съм отраснала в съзнателният си живот по този начин - да съм единствената ѝ опора, защото освен баща ми, още двама мъже я напуснаха... С нея не може да се живее... И кръгче - маме, помагай => аз пращам=> помагай => пращам...

В момента, от около година аз плащам една хубава сума месечно на психолог, защото само част от проблемът ми е неприятната връзка с майка ми... НО! НО! НО!
Едно голямо НО! В един момент, в който аз пак трябваше да запушвам някаква дупка, просто казах НЕ! Не мога, нямам възможност, имам 2 деца, за които отговарям. Не, не съм сама, имам мъж и семейство, и за да продължа да ги имам, не мога да отглеждам и нея...
Беше адски трудно, ревах цял един ден... Точно разсъждението "да дам за забавление на детето, а пък той да стои гладен" ми върна във времето, когато аз лишавах от плановете и мечтите си, себе си и децата, защото някой имал нужда от помощ.
Тя не беше най-лошата майка, но съм много много дълбоко увредена и наранена от начина, по който израстнах...

Явно - аз също съм виновна за това, че тя продължаваше да "бозае" от мен като закъса... Даваше ѝ сигурност, че може да разчита на някой. Сигурност, която аз никога не получих. Винаги знаех, че мога да разчитам само и единствено на себе си. Това, ест. има и добри страни.. но и доста негативи, чиито плодове сега бера с пълни шепи.

Стана адски дълго, ПАК... Наследила съм логореята и локумите от нея...
Авторке - режѝ, отрежи го първо в себе си, после и извън себе си, изречи го, повярвай го! Ти не си му длъжна.
Направи минимумът, който ще ти внесе покой и нито йота повече...
Стискам ти палци и ти пожелавам късмет!